Вълненията в Казахстан предвещават горчивия край на една тридесетгодишна ера, в която бившата съветска република, въпреки периодичните безредици, беше известна като модел на авторитарна стабилност. Бившият президент Нурсултан Назарбаев задушаваше всяко искане за демократични свободи, като прокара либерални икономически реформи - чуждестранните инвестиции се стичаха като река и стандартът на живот непрекъснато се повишаваше, пише британският вестник Financial Times.

Сега, изправен пред най-големите протести през последните години, неговият наследник Касим-Жомарт Токаев освободи правителството и отстрани Назарбаев от поста му като ръководител на Съвета за сигурност. Властите твърдят, че пикът на насилието е довел до смъртта на десетки протестиращи и най-малко 12 полицаи. Воденият от Русия военен алианс вече изпрати парашутисти, маскирани като "миротворци".

Един урок както за демокрациите, така и за деспотичните режими е колко политически експлозивно е повишаването на цените на енергията дори в страна, богата на ресурси като Казахстан. Протестите, първоначално мирни, избухнаха заради повишаването на цената на втечнения газ, който обикновено се използва за зареждане на автомобили в западната част на страната. Но те бързо прераснаха в изблик на насилие заради натрупано недоволство от корупцията, липсата на политически избор и доминацията на роднините на 81-годишния Назарбаев и неговите съюзници на високи политически и индустриални позиции.

Без ясни лидери и конкретни искания и освен това засенчени от вълна от грабежи (съдейки по това че сред демонстрантите имаше престъпници или провокатори), протестите едва ли биха набрали критична маса, за да се превърнат в революция. Но Токаев толкова се съмняваше, че собствените му сили за сигурност ще ги смажат, че покани Организацията на Договора за колективна сигурност със седалище в Москва да възстанови реда. За първи път в своята двадесетгодишна история тази регионална организация участва в съвместни, уж "антитерористични" операции.

Москва имаше основание да отговори на молбата му. Заедно с Беларус и Русия Казахстан е един от основателите на Евразийския икономически съюз. Владимир Путин го замисли като един вид анти-ЕС и настоя бившите съветски републики да се присъединят. И трите страни се управляват от застаряващи автократи. Русия вече подкрепи беларуския диктатор Александър Лукашенко след масови протести през 2020 г. Сега тя прави същото в Казахстан, където в решението на Назарбаев да напусне президентския пост, но да остане доживотен "Лидер на нацията“, мнозина виждат по-нататъшен сценарий за самия Путин.

Руската намеса ще предотврати ново, недружелюбно правителство в сферата на влияние на Москва - за разлика от революциите в Украйна през 2014 г. и в Грузия през 2003 г. Но ако режимът на Токаев издържи, репресиите срещу опозицията ще се развият, както беше в Беларус. Недоволството само ще бъде прогонено под земята, където ще продължи да тлее.

Анализатори на Кремъл спекулират, че намесата на ОДКБ има за цел да предотврати граждански конфликт - след като демонстрантите са се сдобили с оръжие. Но това ще доведе до още по-голямо народно недоволство и ръководството на страната ще бъде в дълг към Русия - както вече оказа Минск. Освен това ситуацията в Казахстан се следи отблизо от Китай и Турция, съперници в борбата за влияние и природни ресурси.

И накрая, вълненията в Централна Азия създават неудобен фон за преговорите със САЩ и НАТО следващата седмица след натрупването на руски войски около Украйна. В навечерието на преговорите Путин най-вероятно неразумно ще види ръката на Запада в това. И делегатите на Кремъл със сигурност ще се опитат да изпълнят исканията на президента и да "ограничат“ НАТО. Гледайки съдбата на Назарбаев, чиито действия той вдъхнови, Путин вероятно ще иска дипломатически, а не военен успех още повече, за да го "продаде“ на своята публика.

***

Лондон. Началникът на Щаба на въоръжените сили на Обединеното кралство предупреди, че дейността на руската подводница заплашва подводните кабели, които са от решаващо значение за комуникационните системи по целия свят, пише британският вестник The Guardian.

Адмирал Тони Радакин каза, че подводните кабели, които предават интернет данни, са "истинската информационна система в света“ и добави, че всеки опит да бъдат повредени може да се счита за "акт на война“.

В първото си интервю, откакто пое ролята, сър Тони - бивш ръководител на Кралския флот - каза, че през последните 20 години е имало "феноменално увеличение на руските подводни дейности".

Той добави, че това означава, че Москва може да "изложи на риск и потенциално да експлоатира истинската световна информационна система, която представлява подводни кабели, които вървят по целия свят“.

"Там се движи предимно цялата световна информация и трафик. Русия увеличи способността си да застраши тези подводни кабели и потенциално да експлоатира тези подводни кабели.

Военноморските сили проследяват дейността на руските подводници, като сблъсъкът между HMS Northumberland и руска подводница предизвика спекулации за дейност по картографиране на кабели.

Сблъсъкът през декември 2020 г. беше заснет от документален екип от Channel 5, който работеше по телевизионен сериал, наречен "Боен кораб: Живот в морето“.

В интервюто си Радакин каза също, че Обединеното кралство трябва да разработи хиперзвукови ракети, за да бъде в крак с военната конкуренция.

Той изтъкна способностите на Русия с хиперзвукови и далекобойни ракети като заплаха и съответните способности на Великобритания като слабост. "Нямаме (ги) и трябва да имаме“, каза той.

Радакин каза, че е информирал министрите за "военния избор“ на Великобритания, ако Русия започне инвазия в Украйна, но не разкри никаква допълнителна информация.

Министърът на отбраната Бен Уолъс по-рано каза, че е "много малко вероятно“ Обединеното кралство да изпрати войски, ако възникне инвазия, докато британският вестник The Times съобщава, че кибератаките "може да бъдат опция“.

Преговорите между Москва, САЩ и НАТО са насрочени за следващата седмица на фона на напрежението, предизвикано от натрупването на руска армия на границата с Украйна, но генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Aлиансът трябва да се подготви "за възможността дипломацията да се провали “.

Външният министър Лиз Тръс призова Русия да прекрати своята "злонамерена дейност“ спрямо Украйна.

***

Лондон. НАТО може да се съгласи да изтегли войските си по-далеч от границите с Русия като част от преговорите за сигурност с Москва. Както съобщи британският вестник The Daily Telegraph, Aлиансът е готов да предприеме такава стъпка в случай на намаляване на напрежението на руско-украинската граница.

Отбелязва се, че деескалацията на ситуацията в региона означава изтегляне на руските войски от границата с Украйна. В същото време, подчертава вестникът, НАТО на преговорите ще откаже да поеме ангажименти за отказ за разширяване на изток, тъй като уставните документи на Алианса предполагат възможността за присъединяване на други страни.

По-рано американската телевизионна компания NBC информира, че дискусиите между САЩ и Русия по въпросите на сигурността в Европа може да обхванат темата за намаляване на броя на силите и честотата на ученията в източната част на региона, но само ако тези действия са реципрочни.