Високопоставени служители на Европейския съюз работят задкулисно, за да "коригират“ нов закон в Босна и Херцеговина (БиХ), който криминализира отричането на клането на 8 000 мюсюлмани в Сребреница, след като насаме са заключили, че именно той рискува да разпали нов регионален конфликт, пише британският вестник The Guardian.

Милорад Додик, сръбският член на Президиума на БиХ, бива обвиняван през последните месеци, че се стреми да доведе до разпад страната чрез оттегляне на сръбската й част от институциите на държавно ниво.

Додик твърди, че има дисбаланс на силите и че когато Валентин Инцко, напускащият тогава поста на Върховен представител в БиХ, забрани отричането на геноцида това лято, е взел недемократично решение, отприщило проблема.

Ходовете на Додик да си върне правомощията бяха широко осъдени от международната общност, която го обвинява, че води региона към война, но изтекли протоколи разкриват, че европейският комисар по разширяването Оливер Вархели е стигнал до заключението, че законът на Инцко е отговорен за настоящата криза.

По време на среща с делегацията на ЕС в Босна, Вархели – който отговаря за укрепването на отношенията на Блока с БиХ – даде своята "откровена оценка“, че Инцко "е виновен за настоящата политическа криза“ в страната и "делегитимирането“ на кабинета на Върховния представител.

"Докато измененията на Инцко не можеха да бъдат оспорени от гледна точка на същността на закона, фактът, че те бяха наложени в последния ден от мандата му, е проблематичен“, се казва в протокол от среща на 25 ноември, в която е участвал Вархели.

"Особено защото това беше важно решение, то трябваше да се основава на задълбочен дебат с участието на всички. Въпросът е как да коригирам това“.

Вархели, унгарец, близък до десния министър-председател Виктор Орбан, е казал на колегите си представители на ЕС, че лидерът на мюсюлманите в БиХ е дал сигнал за готовност да разреши този въпрос чрез приемането на нов закон, който може да върне Додик и Република Сръбска към институциите.

Сега заемащият поста на върховен представител Кристиан Шмид също потвърди в изявление, че подкрепя ново законодателство, което изрично отричането на какъвто и да е геноцид. "Върховният представител приема много сериозно въпроса за възхвалата и военните престъпления“, бе казано в съобщение.

"Основният фокус на Върховния представител обаче е върху ясната необходимост от създаване на основа за парламентарен законодателен процес чрез широка обществена дискусия, включваща социални и религиозни заинтересовани страни. Той много ясно предупреждава срещу политизирането на въпроса. Когато е изправена пред гробовете на невинни хора, партийната политика трябва да мълчи“.

Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. сложи край на гражданска война, която отне живота на около 100 000 души след разпадането на Югославия, включително на повече от 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета, убити в и около град Сребреница.

Споразумението създаде нова конституция за БиХ, държава от два субекта: Федерация Босна и Херцеговина, състояща се предимно от босненски мюсюлмани и хървати, и Република Сръбска. В Президиума влизат представители на тези три основни етнически групи.

През 1997 г. бяха предоставени съществени правомощия за законотворчество на службата на Върховния представител, отговарящ за прилагането на споразумението. Така той има правомощията да налага решения или да уволнява длъжностни лица, които подкопават следвоенния етнически баланс и усилията за помирение.

Инцко, австрийски дипломат, направи отричането на геноцида наказуемо с до пет години затвор през юли. Той цитира отказа на парламента на босненските сърби да оттегли отличията, присъдени на трима осъдени военнопрестъпници като част от мотивите си.

Протоколът разкрива, че Вархели е изразил увереност, че има изход от настоящата криза и че е санкционирал специално заседание на събранието на Република Сръбска на 10 декември, където членовете са подкрепили резолюция, подкрепяща връщането на правомощия на Баня Лука. Неговото условие обаче е било законодателството да бъде отложено за шест месеца, за да бъде подсигурено време за преговори.

Вархели каза, че преодоляването на проблема около закона за геноцида е жизненоважно, за да накара Додик да признае наследника на Инцко като легитимен. По думите на унгареца, регионът е изправен пред най-голямата си криза от четвърт век насам.

Говорител на Европейската комисия каза: "Процесът на помирение изисква признаване на случилото се, почит към жертвите и истинско насърчаване на помирението чрез изправяне срещу корените на омразата, довела до геноцида“.

***

Бостън. Професор от Университета "Харвард“, обвинен в лъжа за връзките си с китайска схема за набиране на персонал, която тайно му е плащала по 50 000 долара на месец от университет в Ухан, беше осъден от федерално жури в САЩ, пише британският ежедневник The Times.

Чарлз Либер, бивши ръководител Kaтедрата по химия и химическа биология в "Харвард“, е пледирал "невинен“ по две обвинения за подаване на фалшиви данъчни декларации, две обвинения в даване на фалшиви изявления и две обвинения за непредоставяне на отчети за чуждестранна банкова сметка в Китай.

Съдебните заседатели обаче го признаха за виновен по всички обвинения след пет дни свидетелски показания по делото за икономически и академичен шпионаж, водено във Федералния съд в Бостън. 62-годишният Либер, който има рак, не е показал емоции при обявяването на присъдата, отбелязва изданието.

Либер беше арестуван през януари миналата година и обвинен в лъжене на правителствени агенти на САЩ за пари, които е получил като част от китайска схема за набиране на учени и академици с познания за чужди технологии и интелектуална собственост.

Прокурорите казаха, че Либер, който е класиран от Thomson Reuters като най-важният химик в света за десетилетието между 2000 и 2010 г., е излъгал за ролята си в програмата на Пекин "Хиляда таланти“ в отговор на запитвания от Министерството на отбраната на САЩ и Националния институт на САЩ за здравеопазването, който му е отпуснал 15 милиона долара за научни изследвания.

Либер е казал на агентите на ФБР, че е бил "по-млад и глупав“, когато си е сътрудничил с Технологичния университет в Ухан и е вярвал, че партньорството ще помогне за повишаване на признанието му.

Университетът се съгласил да му плаща до 50 000 щатски долара на месец, както и 158 000 щатски долара разходи за живот, изплащани в брой и депозити в китайска банкова сметка, добавиха прокурорите. Либер, заедно със служители на китайския институт, са открили сметка в китайска банка по време на пътуване до Ухан през 2012 г.

В замяна на плащанията, Либер се е съгласил да публикува статии, да организира международни конференции и да кандидатства за патенти от името на китайския университет.

Случаят е сред най-известните, които идват от "Китайската инициатива“ на Министерството на правосъдието на САЩ, насочена срещу китайския шпионаж. Тя бе стартирана през 2018 г., по време на мандата на Доналд Тръмп.

"Той излъга за парите, които са му платили, и скри своята китайска банкова сметка от САЩ. Съдебните заседатели последваха доказателствата и закона до справедливата присъда“, каза Натаниел Р. Мендел, прокурор по делото.

Присъдата на Либер ще бъде произнесена на по-късна дата. Обвинението за изготвяне и записване на фалшиви данъчни декларации предвижда наказание до три години затвор и глоба от 100 000 долара.

***

Лондон. На фона на струпването на руски войски на границата с Украйна и съобщенията, че Москва планира инвазия още през следващия месец, нарастват страховете от потенциална война, пише Daily Express. Според изданието по време на скорошната си виртуална среща президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън не са успели да неутрализират напълно кризата.

В ексклузивно интервю за Daily Express професорът по руска и европейска политика в университета в Кент Ричард Саква казва, че с поведението си западните страни само наливат масло в огъня. Отговаряйки на въпроса за основните причини за изостряне на украинския въпрос, експертът отбеляза: "Последното изостряне е изцяло обвързано с дипломацията. Москва вярва, че нейните опасения за сигурността са били пренебрегнати фактически от 1991 г. (това настроение беше споделено от Елцин), и сега вярва, че е настъпил решаващият момент“.

Според Саква в условията на "безотговорно и опасно въоръжаване на Украйна“ страните трябва да действат сега, за да стигнат най-накрая до някакви нови споразумения в областта на сигурността. Москва усеща това и затова миналата седмица излезе с два документа - проектоспоразумения със САЩ и НАТО, които, наред с други неща, включват прекратяване на ученията на Алианса близо до руските граници и всъщност забрана за присъединяване на Украйна към блока.

Според професора, в случай на реален конфликт на границата, "пълноценна инвазия“ на Русия е "крайно малко вероятна“ – "освен ако самата Украйна не предприеме определени действия, което също е малко вероятно“. "Москва иска да се върне към споразумения от типа, които действаха в края на Студената война“, каза анализаторът.

Връщайки се към потенциалния конфликт и наказателните мерки срещу Русия, Саква подчерта, че санкциите, като изключване от системата за международни финансови плащания SWIFT, различни ембарго и други, ще бъдат сурови, но ще имат отрицателно въздействие върху световната икономика. "И имайте предвид, че всякакви действия ще бъдат предприети съвместно с китайците“, добави експертът.

Говорейки за перспективите за присъединяване на Украйна към НАТО, за което Киев настоява, професорът предупреди: "Мисля, че повечето експерти са съгласни, че членството на Украйна в НАТО не се обмисля в близко бъдеще. Въпреки това, всяка двустранна сделка със Съединените щати може да има същия дестабилизиращ ефект. Струва ми се, че САЩ сега разбират това - оттук и неотдавнашното избухване на дипломатическа активност“.

Според Саква при разрешаването на кризата между Москва и Вашингтон "в крайна сметка НАТО и ЕС нямат значение“ – всичко ще бъде решено от американската администрация, "въпреки че ще трябва да спечели своите съюзници и Конгреса“.

Но ако Русия и САЩ не успеят да постигнат споразумение, може би алтернативата ще бъде войната, казва професорът. Той сравнява ситуацията с кризата в Карибите, в която "всяка страна е измислила начин да запази лице и да се отдалечи от ръба“, а говоренето за умиротворение "е равносилно на самоубийство“.

Както обръща внимание Daily Express, Русия също прави все по-остри изявления напоследък. Но западните страни разчитат на дипломацията, за да помогне за предотвратяване на катастрофа. "Ако грешат, украинците се надяват, че перспективата за кървава и продължителна война все пак може да накара руския президент да помисли два пъти“, заключава вестникът.

***

Лондон. Брюксел обмисля възможни корекции на Пакта за стабилност и растеж, но "по-реалистичните“ правила на основния икономически документ на ЕС в бъдеще не освобождават държавите-членки от мерките за намаляване на дълга. Това предупреждение направи заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, пише Financial Times.

Държавите от Общността все още ще трябва да предлагат "надеждни“ планове за намаляване на държавния дълг, заяви той в сряда.

Сред възможните реформи на пакта, разглеждани от Брюксел, е "зеленото“ "златно правило“, което дава възможност да се изключат разходите за опазване на околната среда от дефицита на участващите страни при оценката на пакта, който определя принципите на бюджетната дисциплина в страните от ЕС. Според Домбровскис фискалните стимули за зелени разходи трябва да бъдат комбинирани с ангажимент за продължаване на намаляването на общата дългова тежест.

"Ще бъде важно да видим как ще постигаме надеждни траектории за намаляване на дълга, за да гарантираме, че се създават фискални резерви за посрещане на нови предизвикателства“, каза заместник-председателят на ЕК. "Когато разгледаме траекториите на намаляване на дълга, става ясно, че става дума за целия държавен дълг, а не само за отделни части от него. "Има "относително широк консенсус“ относно необходимостта от опростяване на Пакта за стабилност и растеж към стабилност и ръст при отказ от сложни за изчисление променливи, като структурните фискални баланси, добави той.