Президентът Путин призова НАТО да даде незабавен отговор на исканията на Москва да изтегли войските си от Централна и Източна Европа, след като Русия обяви военни учения в Крим, пише британският вестник The Times

"Трябва да предоставите гаранции. Трябва да направите това веднага, сега, а не да продължавате да бръщолевите за това за преговори, които ще продължат десетилетия“, каза 69-годишният Путин по време на годишната си пресконференция в Москва.

Русия отправи поредица от искания към НАТО миналата седмица, които по същество го призовават официално да се ангажира да спре по-нататъшната експанзия към руските граници, както и да се откаже от обещанието, че Украйна един ден ще стане член на западния военен алианс.

"Искаме да гарантираме нашата сигурност“, каза Путин. "Ние изясняваме това: не трябва да има по-нататъшно разширяване на НАТО на изток. Топката е в полето на (НАТО). Те трябва да ни дадат някакъв отговор."

Ако НАТО се съгласи с ултиматума на Русия, то ще бъде принудено да изтегли войски и военна техника от Полша и Румъния, както и от Естония, Латвия и Литва. И петте държави също са членове на Европейския съюз.

Путин обвини НАТО, че пактът е излъгал Москва, като се е разширил до границите на Русия през 90-те и 2000-те години. Когато Русия се оплака, че разширяването на НАТО застрашава нейната сигурност, Путин каза, че блокът е отговорил с думите: "Заявете вашите притеснения, ние ще направим това, което считаме за необходимо".

"Поставяме ли ракети до границата на САЩ? Съединените щати дойдоха в нашия дом със своите ракети: те вече са на прага ни“, каза той. "Твърде много ли е да искаме да не поставят повече ракети близо до дома ни?“

Напрежението се засили през последните седмици на фона на натрупването на руска армия близо до Украйна. Алексей Данилов, високопоставен украински служител по сигурността, предупреди вчера, че 122 000 руски войници са в рамките на 125 мили от източните граници на страната му.

Путин каза, че Кремъл не търси конфликт в Украйна, но отхвърли две възможности да заяви категорично, че Русия няма да нахлуе.

Над 1200 руски въздушно-десантни и артилерийски войски, както и химически и биологични сили и военна техника ще вземат участие в ученията в Крим, който Русия анексира от Украйна през 2014 г., съобщи днес министерството на отбраната на Руската федерация.

Украинските военни също тази седмица проведоха бойни учения с американски противотанкови ракети "Джевлин“ в близост до територия, която се контролира от подкрепяни от Кремъл сепаратисти. Москва заяви, че Украйна планира да си върне района със сила, твърдение, което Киев отрече.

В понеделник Путин заплаши с военен отговор, за да се противопостави на разширяването на НАТО, като обвини Съединените щати, че планират да разположат хиперзвукови ракети в Украйна. За разлика от Русия, САЩ все още не са разработили хиперзвукови оръжия, коментира британският вестник.

Въпреки борбеното си настроение Путин каза, че има положителни признаци в готовността на Вашингтон да обсъди исканията на Русия.

"Нашите американски колеги ни казаха, че са готови да започнат тази дискусия, тези разговори, в самото начало на следващата година в Женева“, каза той.

Белият дом заяви, че е отворен за дискусии относно разширяването на НАТО, но каза, че "няма да компрометира ключовите принципи, върху които е изградена европейската сигурност“.

Путин също заяви днес, че западните страни са се опитвали да дестабилизират Русия отвътре през 90-те години, позовавайки се на разузнавателни данни, които той каза, че е виждал по време на краткия си мандат като ръководител на службата за сигурност на ФСБ. Путин ръководеше ФСБ малко повече от година, преди да бъде назначен за министър-председател от президента Елцин през 1999 г.

***

Токио. Японски професор е разработил прототип на облизваем телевизионен екран, който може да имитира вкусове на храна, още една стъпка към създаването на мултисензорно изживяване при гледане на телевизия, пише британският вестник The Guardian.

Устройството, наречено Taste the TV (TTTV), използва въртележка от 10 ароматни кутии, които се пръскат в комбинация, за да създадат вкуса на конкретна храна. След това вкусовата проба се търкаля върху хигиенно фолио върху плосък телевизионен екран, за да я опита зрителят.

В ерата на Covid-19 този вид технология може да подобри начина, по който хората се свързват и взаимодействат с външния свят, каза Хоумеи Мияшита, професор в университета "Мейджи“ в Токио.

"Целта е да се даде възможност на хората да изпитат нещо като хранене в ресторант на другия край на света, дори докато си стоят у дома“, каза той.

Мияшита работи с екип от около 30 студенти, които са създали различни устройства, свързани с вкуса, включително вилица, която прави вкуса на храната по-богат. Той каза, че е построил прототипа на TTTV през последната година и че изработката на търговска версия ще струва около 100 000 йени (1500 лв).

Потенциалните приложения включват дистанционно обучение за сомелиери и готвачи, както и дегустационни игри и викторини, каза той.

Мияшита също води преговори с компании за използване на технологията спрейове, които могат да придадат вкус на пица или шоколад върху филийка препечен хляб.

***

Лондон. Годината, която трябваше да възвести дългоочакваното възраждане на западния съюз и неговото влияние, донесе не само горчиво разочарование, но и катастрофа с невероятни размери, пише британският вестник The Telegraph в материал, представен без редакторска намеса.

С пристигането на Джо Байдън в Овалния кабинет по-рано през годината се появиха надежди, че неговото управление ще излекува гнева и разделенията, които тормозеха трансатлантическите отношения при неговия предшественик Доналд Тръмп. Това каза самият Байдън, обещавайки в речта си при встъпването си в длъжност "да защитава демокрацията", а в последвала реч в Държавния департамент - да възстанови водещите позиции на Вашингтон на световната сцена.

"Америка се завърна, дипломацията също“, каза Байдън, обещавайки, че администрацията му "ще възстанови престижа и моралния авторитет“. Колко безсмислено звучат тези думи днес! Защото Байдън не само не успя да възстанови хегемонията на Запада на световната сцена, но и допусна катастрофална ерозия на западното влияние – а това не вещае добро за съдбата на демокрацията през Новата година.

Ако Байдън наистина е сериозен за възстановяване на отношенията с Европа, както обещава, тогава защо направи такъв дипломатически батак и за почти година работа не назначи американски посланици в нито една от големите европейски столици, включително Лондон? И накрая, американският лидер е този, който носи по-голямата част от вината за резкия спад на западния престиж, тъй като неговата слабост и нерешителност са очевидни за всички, особено за опоненти като Китай и Русия.

С нежеланието си да се изправи срещу китайските управници и безразсъдното им поведение по време на пандемията, когато запушваха устата на доносниците и ограничаваха достъпа до учените, Байдън само насърчава ненаситното желание на Пекин да смаже опонентите си, независимо дали по улиците на Хонконг или в джамиите на Синдзян. Ако Съединените щати и техните съюзници дори не са готови да осъдят Пекин за ролята му в пандемията, която разтърси цялата световна икономика, тогава е малко вероятно Китай да срещне сериозна съпротива по пътя към световно господство.

Друга страна, която усети слабост във Вашингтон, е Русия. Тя се обедини с други сили, за да сее максимално разделение и разкол в Европа. Двучасовата среща на върха на Байдън през юни с руския президент Владимир Путин в Женева трябваше да убеди Кремъл, че Съединените щати са сериозни относно ролята си на световен лидер. Но Путин явно не беше впечатлен: по-късно той започна да изнудва Европа с енергийни доставки, разпали миграционната криза в Беларус и заплаши да нахлуе в Украйна.

Дори сега, когато се твърди, че Москва е разположила над 100 000 войници на източната граница на Украйна, не е изключено Байдън да се поддаде на желанието си да успокои Кремъл и да разбие надеждите на Киев за пълноправно членство в НАТО.

В крайна сметка това е напълно възможно да се очаква от човека, който само преди четири месеца хвърли цяла нация на милостта на талибаните и полеви командири, едностранно прекратявайки продължилия 20 години ангажимент на САЩ към народа на Афганистан... Операцията на НАТО в Афганистан може и да е имала своите критици, но докато западните сили поддържаха поне остатъчно присъствие в този стратегически регион, можеха да проследяват действията на ислямисти и терористични групи, както и на съперници като Китай и Иран.

Сега, поради безразсъдното напускане на Байдън, Западът загуби тази възможност и безценните подземни богатства на Афганистан отидоха в Пекин като подарък.

Последният бастион на доверие в администрацията на Байдън рухна с лятното бягство от Кабул, но последните действия на водещите европейски сили също са разочароващи. Създадената от политиците енергийна криза в Германия потопи страната в дълбоки размисли за по-нататъшна зависимост от Москва по отношение на газопровода "Северен поток-2" по дъното на Балтийско море, а френският президент Еманюел Макрон посвети голяма част от изминалата година на отмъщение, отмъщавайки на британските си съседи за Брекзит.

Що се отнася до Борис Джонсън и неговата визия за Глобална Британия, каквото и да твърди Лондон, ролята му е засенчена от вътрешни кавги: мнозина смятат, че Даунинг стрийт набляга на вечеринките, а не на управлението.

Липсата на силно и ефективно лидерство в западния алианс със сигурност е сериозна причина за безпокойство през новата година, не на последно място защото Западът става все по-уязвим за враговете и техните машинации. Както бившият ръководител на британските въоръжени сили, генерал сър Ник Картър, предупреди малко преди оставката си миналия месец, може би основният риск от евентуална ескалация между Запада и неговите противници е, че една трагична грешка от двете страни може да доведе до открита военна конфронтация.

Това е особено вярно за Украйна: Путин не подчинява войнствеността с останалата част от Европа и една грешна стъпка от силите му може да завърши трагично.

Друга страна, чиято балансиране на ръба на войната крие сериозен риск, е Иран. Докато Техеран чака да се споразумее със Запада относно ядрената си програма, иранските военни проведоха учения за противовъздушна отбрана през последния месец, за да се защитят от атаки на западните сили. Но както показва случайно сваленият украински пътнически лайнер през януари 2020 г., иранските ракети не винаги са точни и западното разузнаване получи тревожни съобщения, че иранската противовъздушна отбрана е стреляла поне два пъти по грешна цел.

От Пекин до Москва и Техеран до Кабул, светът през 2022 г. очевидно може да стане по-опасен, отколкото е днес. Основното нещастие на Запада е, че му липсва силно и обединено ръководство, без което няма да е възможно да реши поставените пред него задачи.