Преглед на някои от основните теми в британския печат (Агенция "Фокус")
© Pixabay.com
Изданието отбелязва, че "поверителната информация, съхранявана от британската полиция, е била открадната от руски хакери поради досаден пробив в сигурността“. "Бандата на киберпрестъпниците Clop публикува част от материалите, откраднати от ИТ фирма (Dacoll), която управлява достъпа до полицейската компютърна система ПКС) в така наречената "сенчеста мрежа“ (даркнет) със заплахата от по-нататъшно разпространение“, пише вестникът.
Смята се, че Clop са поискали откуп от Dacoll. Според изданието данните от киберпрестъпниците са придобити благодарение на фишинг атака през октомври, когато са получили достъп до материали, включително от ПКС, съдържащи лична информация и записи на 13 милиона души. Когато Dacoll отказва да плати, хакерите са качили стотици файлове в даркнета. Компанията отказа да разкрие размера на искания откуп. Dacoll е доставчик на ИТ решения в Обединеното кралство и едно от неговите дъщерни дружества, NDI Technologies, предоставя отдалечени информационни услуги на 90% от полицаите. Друга фирма на Dacoll, NDI Recognition Systems, осигурява ИТ поддръжка за системите, използвани по магистралите в Англия.
Твърди се, че откраднатите файлове съдържат изображения на автомобилисти, които хакерите на Clop очевидно са взели от Националната система за автоматично разпознаване на номера (ANPR). Кадрите съдържат изображения в близък план на лицата на шофьорите, заснети в момента на превишена скорост.
"Ние сме наясно с този инцидент и работим с партньорите от правоприлагащите органи, за да разберем напълно и смекчим всяко потенциално въздействие“, каза пред изданието говорител на Националния център за киберсигурност. Според говорител на Националната агенция за борба с престъпността ведомството му е запознато с инцидента и съдейства за разследването.
Говорител на Dacoll потвърди, че компанията е станала жертва на инцидент с киберсигурността на 5 октомври. "Успяхме бързо да се върнем към нормалното си работно ниво. Инцидентът беше ограничен до вътрешна мрежа, която не беше свързана с нито една от мрежите или услугите на нашите клиенти", добави той.
Експертът по национална сигурност и бивш полковник от британското военно разузнаване Филип Инграм смята, че изтичането на информация "поставя под въпрос механизмите за киберсигурност, които съществуват между множество публични и частни организации за управление на поверителни данни за правоприлагането“.
***
Лондон. Борис Джонсън получи още един сериозен удар в събота вечерта, когато стана ясно, че министърът, който отговаря за Брекзит – Лорд Дейвид Фрост, подава оставка от кабинета, пише британският вестник The Guardian.
Лорд Фрост е заявил, че напуска правителството след разочарование от преговорите за Брекзит и по-широки опасения относно политиките на правителството по отношение на коронавируса и планираното увеличаване на данъците.
Според наблюдатели, това е още един опасен момент за Джонсън, след поредица от скандали и унизително поражение на междинните избори миналата седмица, при което партията му загуби място в парламента за сметка на кандидат на либерал-демократите.
Напускането на Фрост също е пореден знак за появата на големи пукнатини в партийните структури на консерваторите.
Самият лорд Фрост на конференция миналия месец каза: "Много съм щастлив, че свободна Великобритания или поне весела Англия вероятно сега е най-свободната страна в света по отношение на ограниченията заради Covid-19. Без маски, без Covid-паспорти за ваксини и дълго да остане така."
Въпреки това, Фрост също трябваше да приеме отстъпки относно Брекзит, след като британското правителство се отказа от искането си да не допуска Европейския съд да бъде краен арбитър на търговските правила в Северна Ирландия.
Правителството също се отказа от заплахата си да задейства член 16 от споразумението за Брекзит, което ще спре прилагането на части от него, свързани със Северна Ирландия
***
Баня Лука. Сръбските политици в Босна и Херцеговина (БиХ) са на път да се оттеглят от ключовите институции на федералната балканска държава, което вкара страната в криза, пораждайки страх от нов конфликт и връщайки стари спомени, които бяха заровени дълбоко след подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г., пише британският вестник The Times.
Споразумението спря войната и създаде нова конституция за Босна и Херцеговина, държава, която сега се състои от един самоуправляващ се град Бръчко и две полуавтономни единици: Босненска федерация, която е населена предимно с мюсюлмански бошняци и хървати, и Република Сръбска (РС) , населена предимно със сърби.
Ескалацията е предизвикана от Милорад Додик, 62-годишен сръбски социалдемократ, но всъщност националист, един от тримата членове на председателството на БиХ - всеки от различна етническа група. Той доминира политиката в Република Сръбска от десетилетия. Някога либерален любимец на Запада, той става все по-твърд в националистическия си плам и е близък до президента Путин – въпреки че също се възхищаваше на Дейвид Камерън.
Миналата седмица, след гласуване в парламента на Република Сръбска, той обяви, че РС ще започне да се оттегля от ключови босненски институции, включително армията, което постави началото на най-голямата криза за страната от 90-те години на миналия век.
Босненските политически лидери предупреждават, че страната се плъзга към нова война. "Додик е главният виновник и генератор на всички дейности, насочени към застрашаване на мира и стабилността на Босна и Херцеговина, както и нейното разделяне“, пише в имейл Рамиз Салкич, вицепрезидентът на Република Сръбска. "Намирам, че точно в този момент се приближихме до реалната опасност за мира, най-голямата след подписването на Дейтънското мирно споразумение.
Салкич, който е прекарал известно време в сръбски лагери по време на войната и чийто баща и двама от братята са били екзекутирани, каза, че Додик, въпреки че отрича, ще се опита да поведе републиката към отделяне от БиХ.
"Ако Додик не бъде възпрепятстван да реализира целите си, връщането към насилието е вероятно и възможно“, пише той.
Сред потопа от натиск и критики, Додик остава непоклатим. "Беше грешка, че Босна и Херцеговина продължи да съществува“ след 1995 г., казва той миналата седмица в частен разговор в централата на институциите на Република Сръбска в Баня Лука, де факто столицата на региона. "Имаме Споразумението от Дейтън и се опитвахме от 26 години да го накараме да работи, но не проработи.
Той се представя като лидер на народ, който търси свобода от намеса на международната общност във вътрешните работи на Босна. След като са спрели войната, представители на чужди правителства, включително Обединеното кралство, остават активно ангажирани в ежедневното управление на Босна чрез Службата на върховния представител — назначен да гарантира прилагането на гражданския компонент на Дейтънското споразумение — и присъствието от трима международни съдии в конституционния съд на Босна.
Додик заяви, че иска да се върне към основите на конституцията от 1995 г., в която повече правомощия принадлежат на автономната област.
"Мнозина вдигат шум, казвайки, че тук може да възникне конфликт. Но осигуряването на мир е наш приоритет“, каза той.
Той настоява за по-нататъшна автономия на сърбите в Босна, а не за съюз с Белград, и отказа да поеме каквато и да е отговорност за ескалацията на националистическата реторика и страховете от нестабилност, като вместо това обвинява за всичко международната общност.
"Босна и Херцеговина е единствената колония в Европа“, твърди той. "Тя е под ръководството на чужденци, които диктуват собствените си идеи тук.
В средата на 90-те години Обединеното кралство, САЩ, Русия, Франция и Германия работиха заедно, за да сложат край на войната, която започна през 1992 г., на фона на разпадането на Югославия. Националистическите и етническите напрежения, които бяха потиснати при комунизма, бяха разпалени от местните политически лидери.
Бошняци и хървати твърдят, че войната е започнала от сръбска агресия. Сърбите казват, че тя е започната от бошняци и хървати, които са искали да отделят Босна от Югославия.
Насилието избухна на фона на нестабилността, като съседите се превърнаха във врагове, а сърбите, бошняците и хърватите бягаха в части от страната, доминирани от собствената им етническа група.
Бяха изкопани окопи, формираха се фронтови линии и се извършиха ужасяващи престъпления като геноцида в Сребреница, където повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета бяха убити от части на армията на босненските сърби под командването на Ратко Младич. Бошняци и хървати също са убивали сърби.
След това, през 1995 г., войната приключи - без да се обърне внимание на причинените от нея оплаквания.
В момента има по-малко налични оръжия, отколкото през 90-те години на миналия век, а спомените за насилието са свежи в съзнанието на мнозина. Но нарастват опасенията, че на фона на нарастващата националистическа реторика може да се запали огнище което да доведе до избухвания на спорадично насилие с изключително непредвидими последици.
Миналата седмица в Баня Лука почти всички обикновени хора казваха, че са ядосани на управляващата класа – сърби, хървати и бошняци – обвинявайки ги, че подклаждат националистически настроения за политическа изгода.
По време на войната около половината от най-малко стоте хиляди жерви са цивилни. Някои загинаха в боевете, други бяха убити от съседи или престъпни групировки. Повече от 80 процента от загиналите са бошняци. Около 24 000 сърби също са убити, 20 000 от които войници, според най-изчерпателните изследвания на загиналите от войната.
Въпреки че много сърби не са съгласни с агресивната тактика на Додик, тя засяга чувствителна, емоционално резонираща точка. Сред сърбите е широко разпространено убеждението, че те са били колективно наказани и че докато военнопрестъпниците от тяхна страна са съдени и хвърлени в затвора, тези от другата страна са третирани по-снизходително.
Тази конкретна криза, каза един виден опозиционен политик в Република Сръбска, е започнала с решението на предпоследния върховен представител Валентин Инцко в края на юли за изменение на босненското наказателно законодателство, така че отричането на геноцида в Сребреница да стане наказуемо със затвор.
За много сърби в Босна поправката на австрийския дипломат се разглежда като антисръбски ход. Това предизвика широк гняв в Република Сръбска и удовлетворение в Босненската федерация.
По време на войната много сърби, точно като бошняци и хървати, са били извикани в армията без никакъв реален избор по въпроса.
Много сърби, макар и да могат да кажат, че не таят омраза към бошняците или хърватите, никога не са развили национален дух на държавата Босна и Херцеговина. След войната страната е допълнително разделена на етнически обособени райони. Баня Лука се промени от смесен град в преобладаващо сръбски, тъй като бошняците и хърватите избягаха във федерацията, а сърбите от други части на страната се заселиха в Република Сръбска.
Днес повечето сърби в Босна вярват, че биха се справили по-добре в отделна държава. Когато се гледа футболен мач, почти всички аплодират Сърбия, а не Босна.