Китай може да нахлуе в Тайван до 2025 г., но не е готов за това сега, според последната оценка на Министерството на отбраната на самоуправляващия се остров, пише британският вестник The Times.

В доклад, представен в парламента на острова за преглед на бюджета, Mинистерството каза, че Народноосвободителната армия на Китай все още не разполага с достатъчно амфибийни кораби за светкавична инвазия, която да бъде извършена с една десантна вълна, според медиите в Тайпе.

"(Тайванските) военни защитават добре пристанищата и летищата и те няма да бъдат лесно окупирани за кратко време. Операциите по стъпване на острова ще бъдат изправени пред изключително високи рискове“, казаха от Министерството.

В доклада се казва също, че китайските военни имат ограничен капацитет за логистична подкрепа и че въоръжените сили на острова могат да нарушат линиите му за снабдяване, като тормозят транспортните кораби и самолети, на които Пекин ще разчита, за да изпраща боеприпаси, храна и лекарства на своите войски през Тайвански проток с ширина повече от 160 километра.

Министерството предупреди, че до 2025 г. Китай ще подобри способността си да контролира водите. Китайските военни бързо модернизират своя флот, добавяйки по-големи и по-мощни военни кораби към него.

Напрежението в Тайванския проток нараства. Пекин изпраща военни самолети да изследват въздушното пространство близо до острова почти всеки ден, което поражда опасения, че скоро може да започне инвазия.

Пекин, който смята Тайван за част от китайската територия, поема ангажимента за "обединение“ до 2050 г. и не изключва използването на сила. Националистическите гласове, призоваващи китайската армия да "освободи“ Тайван възможно най-скоро, стават все по-силни.

Китайски дипломати предупредиха Тайван и неговите поддръжници да не подценяват решимостта на Пекин и способността му да защитава своя суверенитет и териториална цялост.

Всяка военна акция срещу Тайван може да ускори конфронтацията със САЩ. САЩ имат споразумение за сигурност с острова, за да му доставят достатъчно оборудване и технологии за възпиране на всяка китайска инвазия. Президентът Байдън посочи, че САЩ се ангажират да защитават острова.

В Китай експерти на годишен форум, организиран през изминалия уикенд от Global Times, вестник на Китайската комунистическа партия, твърдят, че страната ще има по-голям шанс да "реши въпроса с Тайван“ след три до пет години, когато ще е развила "огромни предимства“ срещу САЩ в региона.

Ако балансът на силите Китай-САЩ се промени в полза на Пекин, Вашингтон може да бъде по-сдържан, което ще направи решаването на тайванския въпрос по-"праволинейно“, каза на форума Шен Дингли, професор от Института за международни изследвания към университета Фудан, т.к. съобщава вестникът. Китайските експерти на форума се съгласиха, че войната е малко вероятна в краткосрочен план.

В Тайван Министерството на отбраната заяви, че Пекин може да използва военни учения, за да предприеме изненадваща атака. Китайските сили биха могли да се концентрират във водите на изток от Тайван, откъдето биха могли да обградят острова и да отсекат подкрепленията от съюзниците на Тайван, преди да започнат атака.

Президентът на Тайван Цай Ин-вен провежда програма за военна модернизация, за да направи острова по-труден за нападение. Правителството й планира допълнителни 240 милиарда нови тайвански долари (6,5 милиарда британски лири) през следващите пет години за военни разходи, по-голямата част от които за военноморски оръжия, включително ракети и военни кораби.

***

Лондон. Френският президент Еманюел Макрон присттигна в столицата на Унгария в понеделник за разговори с лидерите на източните страни членки на Европейския съюз, дискусии, които вероятно ще подчертаят политическите разриви по отношение на обхвата на правомощията на ЕС и бъдещия курс на блока, пише британският таблоид Daily Mail

Макрон ще проведе двустранна среща в Будапеща с унгарския премиер Виктор Орбан, десен популист, който оспорва ценностите на ЕС и неговата юрисдикция върху делата на 27-те държави-членки.

Орбан и полският премиер Матеуш Моравецки, с когото Макрон също планира да се срещне, бяха въвлечени в конфликт с Брюксел заради опитите на ЕС да подчини правителствата, смятани за нарушаващи върховенството на закона и демократичните стандарти.

Европейската комисия задържа десетки милиарди долари средства за икономическо възстановяване след пандемията, предназначени за Полша и Унгария заради корупция, намеса в съдебната система и контрол на медиите. ЕС заплаши да наложи допълнителни санкции, ако страните не спазват изискванията на върховенството на закона.

Франция трябва да поеме ротационното шестмесечно председателство на ЕС на 1 януари. Макрон също има предвидени срещи с унгарския президент Янош Адер и премиера на Словакия Едуард Хегер. Френският лидер планира да участва и в среща на върха на лидерите на Вишеградската група: Унгария, Полша, Словакия и Чехия.

Пътуването на Макрон, първото посещение в Унгария на действащ френски президент от 2007 г., идва преди срещата на върха на ЕС, насрочена за по-късно тази седмица.

Френският президент, центрист по убеждения, който е твърдо проевропейски ориентиран, също планира да се срещне в понеделник с либералния кмет на Будапеща Гергели Карачони и с Петер Марки-Зай, опозиционен кандидат, който планира да се състезава с Орбан за поста министър-председател по време на общите избори в Унгария през пролетта на следващата година.

Макрон също така планира да посети гроба на унгарския философ и критик на Орбан Агнес Хелер, която почина през 2019 година.

Стопанинът на Елисейския дворец вероятно ще се кандидатира за втори мандат на президентските избори във Франция през следващата година. Сред основните му съперници в този момент са двама десни националисти, журналистът Ерик Земур и Марин Льо Пен, които през последните месеци се срещнаха с Орбан и прегърнаха много от политиките му.

Самият Орбан работи активно за консолидиране на европейската десница, включително политици и партии, които споделят неговите антиимиграционни възгледи и противопоставянето му ЕС да упражнява определени законови правомощия над националните правителства на блока.

Макрон, който зави надясно по въпросите на сигурността и миграцията, откакто за първи път стана президент на Франция през 2017 г., каза на пресконференция миналата седмица, че смята Орбан за "политически опонент“, но и за "европейски партньор“, с когото важно е да "работим заедно за нашата Европа“.

"Може да има дълбоки разногласия и има такива. Но нашият дълг през следващите месеци е да позволим на Европа, в дневния ред, който споменах, да продължи да върви напред", каза Макрон. "Много ясно е, че по въпроса за върховенството на закона ще има разногласия.

***

Киев. Новият министър на отбраната на Украйна Алексей Резников обвини Германия, че блокира доставките на оръжия за Киев чрез НАТО, въпреки предупрежденията на САЩ за възможна предстояща инвазия на Русия. Пред британския вестник The Financial Times той заяви, че през последния месец Берлин е наложил вето върху покупката на Украйна на т.нар. пушки против дронове и противоснайперистки системи чрез Агенцията за подкрепа и снабдяване на НАТО.

Германия обаче е отстъпила по първия елемент, след като е преценила, че този вид оръжия не са смъртоносни. "Те все още строят газопровода "Северен поток 2“ и в същото време блокират нашите отбранителни оръжия. Това е много несправедливо“, каза Резников, визирайки руския газопровод, който минава през Балтийско море до Германия и заобикаля съществуващите маршрути за доставка на природен газ през Украйна. Киев се бори да запълни пропуските във военните си способности, но съюзниците се опасяват, че доставката на оръжие може да се счита за провокация или дори претекст за ескалация на ситуацията от руския президент Владимир Путин.

Украйна спешно се стреми да придобие противоракетни и противовъздушни системи, комплекти за електронна война и оборудване за кибернетична отбрана. Предвид германското блокиране на доставката на оборудването - позиция, която защитаваше вече предходното правителство на Ангела Меркел - Резников каза, че Украйна ще се стреми да придобие оръжие чрез двустранни сделки със съюзници, включително САЩ, Обединеното кралство, Литва и Франция. Позицията на новото германско правителство, водено от канцлера Олаф Шолц, все още не е ясна. Германското министерство на икономиката, което отговаря за одобряването или налагането на вето върху износа на оръжия, отказа коментар, както и германската канцлерия.

През май Роберт Хабек, съпредседател на "Зелените“ и сега министър на икономиката в управляващата коалиция, каза, че исканията на Украйна за отбранителни оръжия ще бъдат "трудни за отричане“. Резников предупреди, че опитът да се успокои Путин "не работи и няма да работи“. Той призна, че е в "много оптимистично настроение“ относно получаването на ракети и друго отбранително оръжие от САЩ и други западни поддръжници след провеждане на разговори с колегите си. Но той не потвърди дали доставките ще пристигнат достатъчно бързо, за да възпрат руско нахлуване.

Западните лидери, начело с президента на САЩ Джо Байдън, заплашиха Москва с нови икономически санкции, за да разубедят от предприемането на по-нататъшна агресия. След среща на върха в Ливърпул в неделя външните министри на Г-7 разпространиха изявление, в което призоваха Москва да "деескалира ситуацията, да следва дипломатически канали и да спазва международните си ангажименти“.

"Русия не трябва да се съмнява, че по-нататъшната военна агресия срещу Украйна ще има огромни последици и тежка цена в отговор“, се казва в изявлението. Резников казва, че страховете на западните съюзници да се изправят срещу Путин от позиция на сила са били погрешни. "Да не се провокира Русия — тази стратегия не работи и няма да работи“, каза той, отбелязвайки, че Москва е нахлула в Грузия, след като Берлин и Париж блокираха пътя на страната към присъединяване към НАТО през 2008 г.

Въпреки все по-силните предупреждения на САЩ за възможна руска инвазия, Резников, подобно на други украински официални лица, омаловажи непосредствената заплаха. Киев изчисли, че около 100 000 руски войници са разположени по границите му - подобно на ситуацията през пролетта и лятото.

Конфликтът би бил бедствие за Европа, като милиони украинци вероятно ще избягат в ЕС, а огромният износ на зърно от Украйна ще бъде застрашен, каза още министърът. "Ще има много ковчези, които се връщат в Русия“, изрази увереност Резенков, добавяйки, че инвазията ще отбележи "края на сегашния свят“ и ще отвори "нова ера“ без правила.

Резников, адвокат, който беше министър за реинтеграцията на окупираните територии до повишението му в министър на отбраната миналия месец, каза, че Киев няма индикация от Вашингтон, че стремежите му да се присъедини към НАТО ще бъдат отложени или изключени. Миналата седмица Байдън се съгласи за по-нататъшни разговори с Путин за обсъждане на противопоставянето на Русия срещу членството на Украйна в НАТО. "Червената линия“ на Москва срещу влизането на Украйна в НАТО беше само част от руската тактика срещу Алианса, каза Резников. "Моето мнение е, че САЩ са разбрали тези заплахи. Те трябва да поддържат съюза единен“.

Резников също отрече Киев да е бил подложен на какъвто и да е натиск от САЩ да предостави специален статут или по-дълбока автономия на окупираните региони на Донбас като начин за възобновяване на мирните преговори.