Новите правила за ограничаване на разпространението на коронавируса се разглеждат от британските министри, след като става ясно, че две дози ваксина предлагат малка защита срещу новия вариант "Омикрон“, пише лондонският вестник The Time.

Контактните лица с установени случаи вероятно ще трябва да се тестват всеки ден, за да предотвратят огромен скок на инфекции през Коледа. Научните съветници на кабинета също искат хората да докажат, че са отрицателни за коронавирус, преди да отидат на обществени места. Вариантът "Омикрон“ вероятно ще бъде отговорен за повечето случаи на Covid-19 във Великобритания през следващите две седмици и учените се опасяват, че мащабът на инфекциите може да претовари Националната здравна система (НЗС), дори ако повечето случаи са леки.

Майкъл Гоув, министър в кабинета, който беше сред тези, които настояват за по-строги мерки, проведе вчера заседание на правителствената комисия за извънредни ситуации КОБРА, за да бъдат обсъдени новите данни.

Той каза, че на министрите е била "представена много предизвикателна нова информация“, че една трета от случаите на коронавирус в Лондон вече вероятно се дължат на "Омикрон“. "Някакви действия са необходими и когато постъпят нови данни, ще обмислим какви действия трябва да предприемем въз основа на тях“, каза той.

В петък първите реални данни от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство показаха, че хората, които са получули две дози от ваксината на AstraZeneca преди няколко месеца, нямат почти никаква защита срещу "Омикрон“. Две дози от ваксината на Pfizer намаляват риска с повече от 30 процента. Длъжностните лица обаче са обнадеждени от сериозния ефект на бустерните дози, които осигуряват защита над 70 процента, и се надяват, че трета доза ще бъде също толкова добра за предотвратяване на сериозни заболявания, причинени от "Омикрон“, както и от "Делта“.

Министрите обмислят редица нови ограничения, включително изискване на хората да се регистрират на местата, които посещават, задължително носене на маски за лице в класните стаи на гимназиите и разширяване на действието на ваксинационните паспорти и за кръчми и ресторанти. Правителствените научни съветници също се застъпват за връщане на изолацията за контактите на всички потвърдени случаи на коронавирус, политика, приложена в Шотландия в петък от първия министър Никола Стърджън. Тя предупреди, че Обединеното кралство е изправено пред "цунами от инфекции“.

Твърди се, че Борис Джонсън "има голямо нежелание “ да последва примера й на фона на опасенията, че това ще предвещава завръщането на "пингдемията“, която доведе до това, че милиони хора бяха принудени да се изолират през лятото, след като бяха идентифицирани като контактни лица.

Възможността за по-строги мерки ще ядоса и много консерватори, които вече са ядосани, че правителството е въвело ограничения по "план Б“. Джонсън е изправен пред най-големия бунт на премиерския си пост следващата седмица заради плановете за ваксинационни паспорти, като се очаква повече от 60 депутати от торите да гласуват против новите разпоредби.

***

Канбера. Австралийските парламентаристи поискаха от премиера Скот Морисън да се намеси в случая с Джулиан Асандж, който е австралийски гражданин, след като Съединените щати спечелиха решаващо обжалване в борбата си за екстрадиране на основателя на WikiLeaks по обвинения в шпионаж, пише британския вестник The Guardian.

"Премиерът трябва да върне Асанж у дома“, каза лидерът на австралийските Зелени Адам Банд пред Guardian Australia.

"Австралийски гражданин е съден за публикуване на подробности за военни престъпления, но нашето правителство "си седи на ръцете“ и не прави нищо.“

Независимият депутат Андрю Уилки призова Морисън да "прекрати тази лудост“ и да поиска САЩ и Обединеното кралство да освободят Асанж.

50-годишният Асандж е издирван в САЩ заради предполагаем заговор за получаване и разкриване на класифицирана информация след публикуването от WikiLeaks на стотици хиляди изтекли документи, свързани с войните в Афганистан и Ирак.

През януари съдът в Обединеното кралство постанови, че Асандж не трябва да бъде изпращан в САЩ, позовавайки се на реален и "потискащ“ риск от самоубийство, но след двудневно изслушване по обжалване висшият съд в петък застана на страната на САЩ.

Висшите съдии стигнаха до заключението, че рискът от самоубийство е смекчен от уверенията на американските власти, че Асанж няма да бъде държан под строг режим в затвора, ако бъде екстрадиран.

Адвокатите на Асандж заявиха, че възнамеряват да оспорят решението с друга жалба, този път пред Върховния съд на Обединеното кралство.

Банд определи решението като "критичен момент в борбата срещу потискането на свободата на словото“.

"Преследването на Асанж и бездействието на нашето правителство са смразяващи и трябва да тревожат всички, които се интересуват от свободната журналистика или смятат, че правителствата трябва да защитават своите граждани“, каза той.

Уилки каза, че Асандж вероятно очаква с нетърпение да прекара Коледа със синовете и годеницата си.

"Но вместо това той е изправен пред 175-годишна присъда и много реалната възможност да изживее последните си дни зад решетките“, каза независимият депутат. "Журналистиката не е престъпление.

"Отново Обединеното кралство доказва, че е лакей на Съединените щати и че Австралия е щастлива да помогне.

Сенаторът от Зелените Джанет Райс също разкритикува решението и каза: "Външният министър (на Австралия) Мариз Пейн трябва спешно да говори със САЩ и да им каже да отменят тези абсурдни обвинения и да прекратят изтезанията на Асандж.

Решението, че Асанж може да бъде екстрадиран в САЩ, предизвика гнева и на специалния докладчик на ООН за изтезанията Нилс Мелцер, който остро разкритикува присъдата.

"Това е грешка на британската съдебна система“, каза Мелцер пред информационната агенция DPA в петък.

"Можете да мислите каквото искате за Асандж, но той не е в състояние да бъде екстрадиран“, каза той, говорейки за "политически мотивирана присъда“.

***

Лондон. Керченският пролив, разположен край Кримския полуостров и важна плавателна артерия, бе затворен за всички цивилни кораби. Това решение беше взето, след като руският флот забеляза украински кораб близо до него и съобщи, че следи движението му. Пише британският вестник The Daily Express.

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) съобщи, че украинският военноморски команден кораб "Донбас" не е отговорил на призив за промяна на курса.

Целият свят следи развитието на ситуацията, наблюдава как Русия и Украйна се клатушкат на ръба на войната и се надява, че няма да има сблъсъци в Черно и Азовско море.

Но ако това се случи, това ще стане искра, от която може да избухне конфликт от такъв мащаб, какъвто не е имало в този регион откакто Русия анексира Крим през 2014 г.

Един източник каза пред руската информационна агенция ТАСС, че в момента "няма кораби в пролива". Според сайта Marinetraffic на входовете на пролива откъм Черно и Азовско море са се натрупали десетки кораби.

По-късно ФСБ обяви, че украинският военен кораб е спрял да се приближава до Керченския проток, но не е изпълнил напълно заповедта за промяна на курса си.

Командването на украинските обединени въоръжени сили съобщи, че командният кораб "Донбас" не е влизал в "чувствителните зони" около Керченския проток. Министърът на отбраната на Украйна каза, че става дума за невъоръжен кораб за търсене и спасяване.

Доколкото знаем, украинският кораб е напуснал пристанището Мариупол в сряда сутринта и се отправи към Керченския проток. Бреговата охрана от двете страни влезе в спор около 13 часа местно време за това дали корабът се нуждае от разрешение да плава в тези води.

ФСБ заяви: "В момента "Донбас“ се намира на разстояние 18 морски мили от Керченския проток и не се подчинява на исканията за промяна на курса. Тези действия представляват заплаха за безопасността на корабоплаването“.

Този инцидент напомня събитията от ноември 2018 г., когато бреговата охрана на ФСБ залови три катера на украинските ВМС.

Новият кръг на напрежение в морето настъпи, след като Русия разположи хиляди войници близо до украинската граница, предизвиквайки страх от евентуална инвазия.

Източници от американското разузнаване казват, че Москва може да започне настъпление още през следващия месец с до 175 000 войници.

Кремъл омаловажава сериозността на натрупването на руската армия в региона, докато външното министерство изразява загриженост относно влиянието на НАТО, към което Украйна иска да се присъедини.

Москва също така казва, че Киев е изпратил хиляди войници в Източна Украйна, което поражда опасения, че може да атакува районите, контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова твърди, че няма шанс за прекратяване на седемгодишния конфликт в източната част на страната между украинските и сепаратистки сили. Тя каза: "Преговорите за мирно уреждане са на практика в безизходица."

Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков предположи, че подобно напрежение може да доведе до повторение на кубинската ракетна криза от 1962 г., когато Съединените щати и Съветският съюз бяха на ръба на ядрена война.

Той каза пред репортери: "Може да се стигне до това. доста. Ако всичко продължи така, както върви, можем, според логиката на развитието на събитията, внезапно да се събудим и да видим себе си в нещо подобно."

Мрачният коментар дойде два дни след като президентът на САЩ Джо Байдън и Путин проведоха разговор по видеовръзка за облекчаване на кризата.

Президентът Байдън разговаря след това с украинския лидер Владимир Зеленски. Точно по това време се появиха съобщения за инцидента в морето.

От кабинета на Зеленски казаха, че страните са обсъдили начини за предоставяне на военна, финансова и политическа подкрепа за Украйна, което със сигурност ще дразни Москва.

В изявлението се посочва, че Зеленски е казал на Байдън, че Украйна има "ясни предложения“ как да възобнови закъсалия мирен процес в Донбас.