Полско-белоруската граница се превърна в гореща точка в и без това трудните отношения между ЕС и Русия. От октомври няколко хиляди мигранти преминаха в Полша от бившата съветска република на фона на сблъсъци между полските и беларуските сили за сигурност. Други се отправиха към Литва и Латвия. А по-рано през ноември Русия изпрати бомбардировачи, способни да носят ядрени оръжия, в небето над Беларус. Заложено е много повече от съдбата на последния източноевропейски съюзник на Русия – това е дългосрочният провал на ЕС да се справи с Русия като съседна геополитическа сила, пише британското списание The New Statesman в материал, представен без редакторска намеса.

Беларуската криза избухна през август 2020 г. след фалшифициране (според изданието-бел.ред.) на президентските избори, за които Александър Лукашенко твърди, че е спечелил с резултат от 80%. В отговор ЕС наложи санкции. През май тази година, след като беларуското правителство спря международен пътнически полет, за да арестува опозиционен журналист и приятелката му, санкциите бяха затегнати. В отговор режимът на Лукашенко започна да транспортира мигранти от Близкия Изток, по-специално от Ирак, до полската граница.

Превръщайки мигрантите в геополитическо оръжие срещу ЕС, Лукашенко имитира Реджеп Тайип Ердоган: през 2019 г. той заплаши да "отвори портите и да изпрати 3,6 милиона бежанци в Европа“. Но тъй като режимът в Минск е подкрепен от Русия, вероятността от широко разпространена геополитическа конфронтация се увеличава. Дали Владимир Путин е бил "поръчител и вдъхновител" на събитията на границата, както твърди полският премиер Матеуш Моравецки, е без значение. Всички правителства на ЕС вече знаят, че решението на проблема, каквото и да е то, зависи от руския президент.

Според старите членове на ЕС като Франция и Германия Русия няма право на подобно геополитическо влияние в Европа след края на Студената война. Въпреки че с разширяването (Финландия се присъедини към ЕС през 1995 г., а Полша, Естония, Латвия и Литва през 2004 г.) ЕС получи редица нови граници с Русия, малцина се замислиха сериозно за последствията от постсъветското възраждане на Русия. Сигурността на тези нови независими членове на ЕС между Германия и Русия ще бъде гарантирана от НАТО, а не от ЕС. В резултат на това редица германски правителства поддържат силни енергийни връзки с Русия и ги представят като икономическа необходимост, която не е свързана с никакви геополитически рискове. От гледна точка на Берлин, именно зависимостта на Русия от износа на енергия, а не зависимостта на Германия от вноса на газ (което е уязвимост на целия ЕС), осигурява на Германия лостове върху Москва.

Но Путин отдавна е решил, че енергетиката е геополитически въпрос. Той прекара две десетилетия в реконструкция на газовата мрежа от Русия до Европа, за да изключи Украйна от списъка на транзитните държави. Това са смисълът на газопровода "Северен поток", който пренася газ директно от Русия до Северна Европа по дъното на Балтийско море, и газопровода "Турски поток", който доставя газ до Южна Европа по дъното на Черно море. Когато новоизграденият "Северен поток-2" най-накрая заработи - вероятно още през следващата година - дългогодишните опити на Путин да изключи Украйна ще се увенчаят с успех. Обвързан от дългосрочни газови мрежи, които освобождават Русия от възпиращото влияние на Украйна, ЕС не е готов да се противопостави на руската агресия по централно-източните си граници.

Всеки сериозен отговор на Русия от ЕС зависи от Германия. Възраждането на Русия обаче изненада Германия. Когато Русия анексира Крим през март 2014 г., Ангела Меркел се запита: "Кой би си помислил, че само 25 години след падането на стената нещо подобно ще се случи точно в сърцето на Европа?“ Сега, към края на кариерата си, тя разтревожи правителствата на ЕС, като излезе на първа линия на беларуската криза и разговаря два пъти с Лукашенко, молейки го да предостави хуманитарна помощ на попадналите в капан мигранти, въпреки че целият смисъл на санкциите срещу Минск е да лиши президентството му от всякаква легитимност.

Но дори и без германските връзки с Москва, ЕС не е в състояние да действа като сплотен геополитически блок и да стабилизира централно-източните си граници. Полша, Литва и Латвия се нуждаят от военна подкрепа, а ЕС иска "да се размине с малко кръв“. На 14 ноември полският премиер поиска от НАТО "да предприеме конкретни стъпки“ за разрешаване на граничната криза. Но единствените страни от НАТО, които се отзоваха на неговия призив и изпратиха по около 100 войници в Полша, са Великобритания и Естония.

Както и да е, въпросът за бъдещето на Украйна витае над беларуската криза. От март руските военни засилват присъствието си в Крим и на границата с украинския Донбас, който се контролира от проруски бунтовници. Еманюел Макрон предупреди Путин на 15 ноември, че Франция е готова за защита на суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Но е трудно да му се повярва. ЕС няма военни средства за подобно нещо. През 2008 г. Франция и Германия наложиха вето на присъединяването на Украйна към НАТО и ако това не стане, все още никой американски президент няма да изпрати американски войници да се бият с Русия заради Украйна.

В интервю за The New York Times на 11 октомври френският финансов министър Бруно льо Мер каза, че Вашингтон трябва да признае ЕС като суперсила наравно със САЩ и Китай. Реалността предполага обратното: за да бъде считан за някаква геополитическа сила, ЕС трябва преди всичко да се справи с Русия.

***

Лондон. Русия и Китай разработват технологии, които заплашват да унищожат страните от свободния свят, пише британският вестник The Telegraph. От редакцията признават технологичното превъзходство на Москва и Пекин в космоса и изразяват съжаление, че Западът изостава. В същото време космосът е определен като новата граница на съвременната война, която трябва да се вземе сериозно.

Има моменти, когато способността на човечеството да преодолява космическите предизвикателства е наистина вдъхновяваща, като най-новата мисия на НАСА DART за предотвратяване на гибелта на Земята. По време на тестова мисия за спасяване на планетата учените от НАСА изстреляха космически кораб в космоса, който ще предотврати фатален сблъсък с гигантски астероид в бъдеще.

Изстрелян от космическата база Ванденберг в Калифорния, целта на космическия кораб DART е астероид, наречен Диморфос, чиято орбита около слънцето съставлява малко повече от две години. Въпреки че тази космическа скала не представлява пряка заплаха за Земята, НАСА иска да види дали може да предотврати бъдещ сблъсък с по-голяма комета.

Смята се, че преди 66 милиона години ударът на комета е унищожил динозаврите и повечето растения и животни. Но докато заплахата за човечеството от астероидите е може би дори по-сериозна, отколкото от произтичащата от изменението на климата, нашата защита срещу тях се свежда до научна фантастика - както във филма Армагедон от 1998 г., където комета е унищожена от експлозия на ядрена бомба.

Мисията на НАСА тази седмица има по-скромни амбиции: просто да предотврати удар в Земята на астероида, а не да го унищожи напълно. Проектът обаче, на финала на който през септември 2022 г. DART ще удари целта със скорост от 24 000 километра в час, демонстрира как човечеството се е научило да преодолява космическите предизвикателства – както за добро, така и за лошо.

И ако е трудно да се съмняваме в достойнствата на програмата, насочена към спасяването на човечеството, то други космически проекти предизвикват много повече критики – например успешните руски изпитания на противосателитна ракета по-рано този месец.

Днес около 3000 спътника се въртят около земното кълбо. Те правят ежедневието ни много по-лесно – включително общуването и пътуването. Но те също играят ключова роля в съвременното бойно поле, което обяснява защо Кремъл настоява усилено да придобие средствата за тяхното унищожаване.

Унищожаването на неработещ разузнавателен спътник от съветската епоха от новата руска противосателитна оръжейна система "Нудол“ предизвика широка критика от Запада, принуди седемчленния екипаж на Международната космическа станция да търси прикритие и впечатляващо демонстрира способността на Москва да унищожава ключови елементи на националната ни инфраструктура.

Китай също показа тревожни ракетни и космически разработки - вземете например скорошния тест на хиперзвукова бойна глава, която може да бъде изстреляна по време на полет.

Космическото съперничество на водещите сили само по себе си не е нищо ново. Така лицето на Студената война до голяма степен се определя от отчаяната надпревара между Вашингтон и Москва за това кой пръв ще изпрати човек на Луната.

Това, което отличава съвременната борба за надмощие при изследване на космоса, е нейният катастрофален изход в най-лошия случай. Ако съперничеството по време на Студената война беше по същество сведено до състезание за Луната, то в днешния ден се изразява в това кой ще нанесе максимални щети на врага с помощта на космическите технологии.

Освен това руският президент Владимир Путин не е първият, който използва нови методи на водене на война за постигане на целите си. Настоящата миграционна криза в Източна Европа, за която Москва е обвинена, че подклажда, е класическо упражнение по хибридна война, в която Русия и нейният съюзник Беларус цинично използват тежкото положение на нещастни мигранти, за да сеят раздори между лидерите на ЕС.

И ако, както се опасяват много източноевропейци, руският лидер все пак създаде нови вълнения, като започне нова военна офанзива срещу Украйна през следващите месеци, той почти сигурно ще използва водещи космически технологии в своя полза.

Русия вече има способността да деактивира сателитните навигационни системи на Запада, както пилотите на "Тайфун“ от Кралските военновъздушни сили са научили от собствения си опит по време на мисии срещу "Ислямска държава“, когато техните системи са били неизправни в резултат на руска намеса. Ако военните действия се възобновят, Москва няма да се поколебае да използва същата тактика и други космически методи срещу Украйна.

Тъй като нашите опоненти като Русия и Китай се стремят към господство в космоса, приоритетът за западните сили сега е да не изостават от тях. Разбира се, има широко разпространено признание, че космосът е новата граница на съвременната война и трябва да се приема сериозно. Така че само през последното десетилетие САЩ, Франция и Обединеното кралство създадоха свои собствени военно-космически командни структури.

Опасенията от руски и китайски демонстрации на техническо превъзходство обаче са продиктувани от факта, че няма гаранции, че Западът ще спечели новата космическа надпревара.

***

Шри Джаяварданапура Коте. Министерството на здравеопазването на Шри Ланка разреши третата доза от ваксините срещу COVID-19 да бъде поставяна на всички граждани над 20-годишна възраст, съобщава британският вестник Daily Mail.

"Всички граждани на Шри Ланка над 20 години ще започнат да получават третата доза ваксина в подходящия момент, веднага щом медицинските институции са готови за това“, цитира изданието изявлението на министъра на здравеопазването Кехелия Рамбукуела.

Министерството на здравеопазването планира да разреши от следващата седмица премахването на ограниченията за посещения на кина, ресторанти, хотели, сватби и други обществени събития, при спазване на строги правила за предотвратяване разпространението на коронавирус.

През изминалото денонощие в Шри Ланка COVID-19 е открит при 745 души, починалите са 23-ма. Общо по време на пандемията в Шри Ланка са регистрирани 559 605 заразени, броят на смъртните случаи надхвърли 14 хиляди.

Лекарите на Шри Ланка са ваксинирали напълно почти половината от населението на страната, което е 21,9 милиона души.