Началникът на щаба на британските въоръжени сили генерал Ник Картър подчерта, че Русия представлява по-голяма опасност за Обединеното кралство от ислямските терористи, пише The Daily Telegraph.

Както каза в ексклузивно интервю Картър, който ще напусне поста началник-щаб следващата седмица, през осемте си години начело, той е трябвало да извърши радикална трансформация на начина на работа на въоръжените сили на страната. Според генерала това се е наложило заради големи промени както по отношение на заплахите пред Обединеното кралство, така и по отношение на способността на страната да реагира на тях.

Картър отбеляза, че през лятото на 2014 г., когато е оглавил Генералния щаб, са се водели "спорове“ дали основната заплаха за националната сигурност на Обединеното кралство идва от екстремизма или от Русия. "По това време аргументът за насилствения екстремизъм надделя“, каза генералът.

Въпреки това през последните три години, според него, ситуацията се е променила. Въпреки че тероризмът все още е основна грижа, с убийството на депутата от консерваторите Дейвид Аймс и опита за бомбен взрив в болница в Ливърпул, руската "заплаха“ вече е излязла на преден план.

"През 2018 г. семейство Скрипал беше нападнато в Солсбъри и стана ясно, че Русия е най-сериозната заплаха за страната ни“, каза Картър.

В тази връзка Картър, по собствено признание, ръководи най-радикалното преструктуриране на бойните способности на Великобритания след края на Студената война. Промените е трябвало да отчитат не само новите заплахи, но и бързо променящия се характер на съвременната война. По-специално, според британските военни, противници като Русия все повече прибягват до нетрадиционни средства за водене на война, като кибератаки или създаване на миграционна криза по границите на Европа.

"Днес заплахите се появяват не толкова под формата на традиционни заплахи, колкото под формата на това, което аз наричам дейност в сивата зона, когато опонентите виждат света като непрекъсната борба, в която всички инструменти на властта могат да бъдат използвани, докато не водят до открита война“, цитира думите на Картър The Daily Telegraph.

Според началника на Генералния щаб на първо място той е притеснен, че "непрестанните провокативни действия“ на Русия могат да доведат до сериозна грешка или погрешни изчисления, което лесно може да доведе до избухване на открит конфликт. В тази връзка генералът подчертава, че не вижда алтернатива на взаимодействието с чужди държави, включително с Русия, "за да се разбираме възможно най-добре“.

Също така, освен Русия, сериозна загриженост в Картър, признава той, предизвиква Китай и постоянната намеса на Иран в Близкия изток. "Следим тези неща“, добави генералът.

Междувременно Картър уточни, че не вярва, че изтеглянето на войските от Афганистан, което се проведе това лято, ще тласне противниците към идеята, че Западът е изчерпал силите за борба. "Руснаците издържаха само 10 години в Афганистан, а ние – 20 години. Би било неразумно руснаците да заключат, че Западът е мъртъв“, добавиха военните.

***

Москва. Най-големият регион в състава на Руската федерация е Якутия. Тя се простира далеч отвъд полярния кръг и по размер е сравнима с големината на Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Швеция, Финландия и Румъния взети заедно, но населението й е едва един милион. През последното десетилетие топенето на ледовете отвори нова морска артерия по крайбрежието й - Северния морски път. Това е най-краткият път между пристанищата в Източна Азия и Западна Европа, но ледените му води съдържат нещо още по-ценно: геоложки дарове като кобалт, калай и редки земни елементи, отбелязват в редакцията на британския вестник The Economist.

Неблагоприятните метеорологични условия и други препятствия затрудняват проучванията по Северния морски път. Въпреки това, много министерства на руската държава, както и частни инвеститори, вече са хвърлили поглед към тези подводни минерали – в допълнение към залежите на петрол и природен газ. Откриването на находища на сушата дава надежда за по-нататъшен добив на морското дъно. Конкрециите се считат за особено обещаващи - малки топчета оксиди, разпръснати по дъното на океана и открити за първи път край бреговете на Сибир. Те съдържат минерали, които могат да се използват във всичко - от електроника до батерии.

Но има проблем. Конкрециите се образуват, когато морската вода проникне дълбоко в магматични камери. Тя се нагрява до екстремни температури, а след това се издига обратно на повърхността чрез вулканични тръби - един вид дупки от комини. Този процес извлича метали от земната кора и ги отлага на морското дъно. Но тези тръби също загряват вода в непосредствена близост до тях, поддържайки уникални екосистеми на морското дъно. Тези местообитания са слабо проучени и ще отнеме десетилетия за пълното им изследване. Ето защо биолозите и океанолозите се опасяват, че без подходящ контрол на околната среда добивът ще унищожи незаменимо местообитание.

"Оценките на въздействието върху околната среда на сушата са по-лесни за извършване“, казва Хавиер Ескартин от Геоложката лаборатория в Париж. "Нямаме данни за океана, неговите екосистеми често са толкова крехки, че не могат да бъдат възстановени в продължение на човешкия живот“. Проучването по Северния морски път ще изисква сложни роботи за събиране на проби и картографиране на морското дъно – усилие, което някои смятат, че ще бъде толкова скъпо, че би било напълно нерентабилно извличането на подводните ресурси.

Но засега руските минни компании не заплашват с нищо. Най-големият производител на диаманти в Русия, "Алрос“, нарича Якутия "северната граница на краткосрочните проучвателни работи“, но не уточнява подробностите. "Норникел“, основен производител на никел в Таймир, подчертава необходимостта от спазване на екологичните стандарти по време на строителството, но в момента "не провежда и не планира“ дълбоководен добив. Въпреки това през 2001 г. Русия кандидатства за разширяване на изключителната си икономическа зона от 200 морски мили от брега чак до - на някои места - Северния полюс.

Напълно замръзнали в лед само преди 20 години, водите на Якутия сега са отворени за обикновени кораби четири месеца в годината и глобалното затопляне най-вероятно ще отвори този прозорец още повече. С нарастването на корабоплаването мнозина предвиждат тревожни рискове: в допълнение към изучаването на въздействията върху околната среда, има все по-големи призиви за засилване на защитата на коренното население, ограничаване на работите дълбоко под вода, спиране на замърсяването и извършване на прозрачен добив. "Настоящата регулация не е достатъчна, особено сега, когато Арктика е отворена за бизнес“, казва основателят на Американския арктически институт Малте Хъмпърт. Изглежда, че Северният морски път е бъдеща гореща точка в икономиката и екологията, както на сушата, така и под водата.

***

Лондон. Министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън обяви въвеждането на мерки с цел предотвратяване на разпространението на новия щам на COVID-19 "Омикрон“ в страната, съобщава британският национален ежедневник The Times, като припомня, че на Острова вече са регистрирани два случая на инфекция.

Премиерът поясни, че ограниченията, които включват строги правила за пътуване, ще бъдат преразгледани след три седмици, в началото на ваканциите на учениците. На пресконференция пред Даунинг стрийт Джонсън изрази увереност, че тазгодишните празници ще бъдат "значително по-добри от миналата Коледа“, когато на семействата беше забранено да се събират. На свой ред здравният министър Саджид Джавид увери, че хората ще имат "страхотна Коледа“ и трябва да планират прекарването й както обикновено.

Във вторник Англия трябва да се присъедини отново към Шотландия, Уелс и Северна Ирландия в изискването за носене на маски в магазините и в обществения транспорт, допълват от редакцията.

***

Уелингтън. Депутатката от Нова Зеландия Джули Ан Джентър се качи на велосипеда си рано в неделя местно време и се отправи към родилното отделение и след един час роди второто си дете, пише британският вестник The Guardian.

“Голяма новина!" политикът на Зелените публикува на страницата си във "Фейсбук“ няколко часа по-късно. "В 3.04 часа тази сутрин посрещнахме най-новия член на нашето семейство. Наистина не планирах да раждам с велосипед , но в крайна сметка се случи точно това."

Островната държава с население от 5 милиона има репутация на страна със "земни“ политици. Министър-председателят Джасинда Ардърн си взе отпуск по майчинство, докато е на поста и доведе тримесечното си дете на среща на ООН, тъй като тя все още кърмеше.

"Контракциите ми не бяха толкова силни, когато тръгнахме в 2 часа сутринта, за да отидем в болницата – въпреки че бяха на 2-3 минути една от друга и се увеличиха, докато пристигнахме 10 минути по-късно“, пише Джентър.

"Удивително е, че сега имаме здраво и щастливо бебе, което спи, както и баща й“, каза Джентър, новозеландски и американски гражданин, която е родена в щата Минесота в САЩ и се премества в Нова Зеландия през 2006 г.

Джентър, която е говорител на партията й по въпросите на транспорта и чийто профил във "Фейсбук“ включва "Обичам велосипеда си“ – също отиде с колело до болницата през 2018 г., за да роди първородното си дете.

"Красива неделна сутрин за разходка с колело, до болницата, за раждане, за да имам най-накрая това бебе“, написа тогава Джентър в "Инстаграм, заедно със снимки, на които кара колело през 42-та седмица от бременността си, придружени от хаштага #bicyclesarethebest