Българското държавно ръководство остро възрази срещу македонския президент Стево Пендаровски, който в петък прие в кабинета си представителите на няколко партии и организации на "македонците в България“ и дори ги нарече "провокация", пише скопският вестник “Слободен печат“ в материал, представен без редакторска намеса.

Щом се подобриха, отношенията между София и Скопие веднага се влошиха. Българското държавно ръководство остро упрекна македонския президент Стево Пендаровски, че е приел в кабинета си в петък представителите на няколко "македонски партии и организации в България“ и председателят на БСП и коалиционен партньор в българското правителство Корнелия Нинова бойкотира първото заседание на работната група по икономика. Лидерът на Демократична България Христо Иванов, който е и коалиционен партньор в правителството, заяви вчера, че отказът на Нинова да отиде в Скопие е оправдан и че се надява това да е държавна позиция.

По-рано българският президент Румен Радев каза, че действията и поведението на президента на РС Македония не допринасят за напредъка по така желания път на Северна Македония към ЕС, а премиерът Кирил Петков каза, че "добре е, че външната политика на България и Северна Македония зависи от министър-председателите и от правителствата на двете държави.

В сряда от правителството на РСМ не отговориха на въпросите на "Слободен печат" за последните развития, виждат ли го като ново напрежение в отношенията и как оценяват "момента" за приемане на представителите на "македонците в България“ от президента Пендаровски. Подобни въпроси изданието е изпратило и до кабинета на президента.

Според политолога Петър Арсовски "мравката отново се превръща в слон" и двете страни са субективни при оценката на действията.

"От двете страни на границата има политически среди, които са по-твърди и такива, които са по-меки. Този процес на сближаване, преодоляване на различията и разрешаване на спора не трябва да бъде отвлечен от политически среди, които имат различен наратив от този, започнат от двете правителства. Разбира се, има провокации и при тях, и при нас, но на тях не трябва да се реагира. В България дори има политици, които публично заявяват, че македонската нация не съществува, че Македония е българска, но ние не се обиждаме от това, защо те да се обиждат, ако президентът Пендаровски прие представители на "ОМО Илинден-Пирин“ и други партии и организации на македонците в България? Наскоро президентът (на България) Радев прие представители на българите в Македония и никой не реагира, нито вижда нещо лошо в това. Разбира се, моментът на срещата с Пендаровски е чувствителен, но мисля, че те придават твърде голямо значение на всичко това в България,“ казва Арсовски за "Слободен печат“.

Той добавя, че България няма проблем със С. Македония по отношение на т. нар. "македонско малцинство“ там, но има проблем със съда в Страсбург, където загуби 14 дела и именно този съд лесно ги признава и легитимира като малцинство.

"Ние също сме субективни. Не е страшно, че Пендаровски е приел представители на "ОМО Илинден-Пирин“, тях ги приемат в много държави, в различни институции и организации. Има много истерия и моментите са чувствителни, в момент, когато се полагат големи усилия за успех по време на френското председателство на ЕС. Всичко това, от друга страна, може да даде извинение на политическите среди, които искат спорът да не бъде решен, а С. Македония да остане блокирана по пътя към ЕС,“ казва Арсовски.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов каза, че срещите на президента Пендаровски с ОМО "Илинден" са "провокация" и че е рано да се оценява подходът на премиера Петков към РС Македония. По повод критиките от Радев към Петков, че посещението му в Скопие е било прибързано, Иванов каза, че критиките са неуместни.

"Тези отношения между новите правителства и в двете страни трябва да бъдат рестартирани. Много е важно да се намери изход от този изключително сложен възел от проблеми. В тази връзка смятам, че трябва да подкрепим премиера Петков и усилията му да даде тласък в положителна посока. Винаги има време да се намръщим, никога няма да изпуснем възможността за това, но е много лесно да загубим възможността да започнем с добър тон,“ каза Иванов.

В сряда следобед президентът Пендаровски по повод първите реакции на Радев, че "провокира и се среща със сепаратисти" каза, че българската страна няма аргументи за реакция, защото в разговорите няма нищо, което да противоречи на Споразумението за добросъседство от 2017 г.

"Ако някой се притеснява от среща на президента с македонци, живеещи навсякъде по света, не е мой, не е наш проблем,“ каза Пендаровски.

Той подчерта, че е изслушал македонците от България и ги е инструктирал, че могат да упражняват правата си само в страната, в която живеят, или чрез международни съдилища. Пендаровски подчерта, че няма предистория в срещата и че "сдружение ОМО "Илинден Пирин"“ е поискало да се срещнат, а той не е отказал, тъй като до момента не е отказвал на нито едно сдружение или лице, което е искало да го види.

"Освен това тук съм приемал българи граждани на РС Македония, политически партии, граждански сдружения, отделни лица и не мисля, че има нещо лошо в това. Напротив, трябва и ще продължа да се срещам с тези хора. От друга страна, моят колега президент Радев многократно е приемал живеещи тук граждани на Северна Македония с българско самосъзнание, приемал ги е в София и абсолютно не виждам какъв е проблемът в подобни срещи. Надявам се той да продължи с тези дейности и в бъдеще, защото това може само да създаде атмосфера, в която ще се познаваме, ще се познаваме по-добре и само в такава атмосфера можем да преодолеем този проблем, който блокира европейска интеграция на страната ни,“ казва президентът Пендаровски.

Той добави, че по никакъв принцип на международното право не трябва да се намесва в защитата на правата на българските граждани.

Според българския президент Румен Радев посещението на Петков в С. Македония е било прибързано и "всяко прибързано действие на българското правителство, всеки положителен предварителен сигнал може да се тълкува погрешно като някакви отстъпки". Българският премиер отговори, че посещението не е прибързано, а ужасно закъсняло и че България е загубила 30 години и не е искал да го отлага нито за ден, припомня скопският вестник.

"Сега ще има много сили, които ще се опитат да възпрепятстват процеса на диалог между РС Македония и България. Ако не бяха тези сили, отдавна щяхме да сме в много добросъседски отношения. Факт е, че на Балканите има много сили, които не искат РС Македония да е част от ЕС и не искат, защото при нестабилни Балкани в тази геополитическа ситуация, имат преднина държави, които според мен ни мислят добро. Но оттук нататък да не се оправдаваме с чужди държави, а да запретнем ръкави и да свършим работата. И ако го правим по "стария“ начин, се спъваме,“ смята Петков.

***

Скопие. Историческата комисия няма роля при вземането на решението за съвместно честване на Гоце Делчев между С. Македония и България, каза председателят на македонската страна на Смесената комисия по историческите и образователните въпроси с България Драги Георгиев, като посочи, че решението е политическо, цитира думите му македонското издание “Република“

В гостуването си в телевизионно предаване Георгиев подчерта, че решението е жест на добра воля от двете правителства за отпускане на политическата атмосфера в двете страни.

"Виждам този политически жест като добра воля, като политическа воля на двете страни за отпускане на политическата атмосфера във връзка с най-чувствителните горещи въпроси, които съществуват“, добави той.

Георгиев смята, че обществеността трябва да бъде информирана по определен начин, че въпреки факта, че комисията все още обсъжда и не може да намери решение за това съвместно честване на Делчев, правителствата на двете страни като жест на добра воля решават да го почетат съвместно и го правят. Той допълни, че това е чисто политическо решение на правителствата и комисията няма участие в него, а те продължават да обсъждат Гоце Делчев.

Македонският историк заяви, че близо две години се работи за съгласуване на текст, който се отнася за Гоце Делчев, и който трябва да представи идеите защо двете страни трябва да празнуват Гоце Делчев и защо това е важно и за двете общества.

"Това би било само едно решение, едно предложение на комисията как може да бъде представен Гоце и в двете общества, не е решение на историографския спор между македонската и българската историография. Споровете за Гоце ще продължат, комисията не е цензурна инстанция, която от днес ще каже, че Гоце Делчев принадлежи само на една държава,“ казва Георгиев.

Той говори и за споменаването на възможна обща история и отбеляза, че тази фраза се използва и в Договора за приятелство и добросъседство. Тъй като не е точно дефинирано в споразумението, то "дава свободата на българската страна да го тълкува с чисто етническо съдържание.“

"Според българските му колеги обща история означава историята на един народ, тоест на българския народ от IX век до 1944 г., когато с образуването на Народна република Македония, в рамките на Федеративна Югославия, за една нощ се създава македонският народ, според тяхната интерпретация. Българската страна следва концепцията за нация, историческа нация, чието формиране започва през 9 век с, както твърдят, трайна етническа хомогенизация на прабългарското население и славянското население на територията на първата средновековна българска империя. Тогава се създава българският народ и тази приемственост на българския народ продължава до 1944 г. на територията на Македония и затова смятат общата история за история само на един народ, тоест на българския народ. Разбира се, влязохме в остър конфликт с тях за това, защото не приемаме такава интерпретация на тази фраза,“ каза Георгиев.

Историографията като наука, казва той, е разработила няколко концепции, които могат да обяснят допирните точки между две общества, две държави, две култури и това са термините, използвани в историографията като преплетена история, споделена история, обща история.

"Така че можем да говорим за обща история, бих казал в рамките например на Османската империя. Ние имаме обща история с всички народи на Балканите, които са били част от тази империя, защото живеехме в еднакви социални условия, населението имаше един владетел, плащаше едни и същи данъци и всичко това прави съвместното съществуване на едно население. В този смисъл ние имаме обща история с бившите народи на Югославия. Разбира се, във всички тези общности има специална микро история, микрокултура, фолклор на всички общности, но не можем да кажем, че нямаме обща история с всички народи, които са били в тази общност,“ каза Георгиев.

Той допълни, че твърденията, че има обща история на един етнос, тоест на българския народ от 9 век до 1944 г., и че е обща история само на един народ, "са научно неустойчиви и просто неприемливи.“

Георгиев заяви, че разговорите в комисията трябва да продължат, като част от процеса на диалог между двете страни за започване на преговори за присъединяване с Европейския съюз.

"Историческата комисия е част от този процес и тогава няма друг начин освен да продължим диалога. Опитваме се да бъдем максимално независими от политиката и на най-високо научно ниво. Трябва да се запази равенството и достойнството и на двете страни,“ каза още Георгиев.

***

Атина. Гръцкият президент от периода 1985-1990 г. Христос Сардзетакис е починал в четвъртък на 92-годишна възраст, пише Proto Thema.

По думите на изданието Сардзетакис, който през последните години е имал сериозни здравословни проблеми, е бил откаран с пневмония на 1 декември в болницата "Лайко" в Атина, а на 3 декември е бил преместен в интензивно лечение с остра дихателна недостатъчност.

Сарджетакис е роден на 6 април 1929 г. в Солун в семейството на жандармерийски офицер. През 1950 г. завършва Юридическия факултет на университета "Аристотел“ в Солун, през 1955 г. започва юридическата си кариера като адвокат.

През 1963 г., докато работи като следовател в Солун, той се сблъсква със случай, който го прави известен в цяла Гърция. На 22 май 1963 г. Григорис Ламбракис, депутат от Обединената демократична лява партия, беше убит на градския площад след митинг на представители на ултрадесни организации. Сардзетакис ръководи разследването, въпреки политическия натиск, на който е подложен, тъй като има доказателства за участие в случая на полицията, правителствените кръгове и кралския съд. В резултат на разследването, което доказа участието на властите в убийството на популярния опозиционен политик, премиерът Константинос Караманлис подава оставка и напуска Гърция.

В периода 1965-1967 г. Сардзетакис учи търговско и европейско право в Париж. По време на профашистката диктатура на "черните полковници" (1967-1974) е преследван. Веднага след преврата е отзован от мястото на обучение във Франция, а през май 1968 г. заедно с още 29 адвокати е изключен от съдебната власт от хунтата. Арестуван два пъти, измъчван и затворен без съд за една година. Под международен натиск той е освободен през ноември 1971 г. С падането на диктатурата той е реабилитиран и върнат на служба през септември 1974 г. След това работи във Върховния съд, бил е председател на Апелативния съд, от 1982 г. - член на Касационния съд.

През 1985 г. той е предложен за президент на Гърция от Панелинското социалистическо движение (ПАСОК) и е избран на този пост на 29 май 1985 г. с подкрепата на левите партии. Той остава президент на Гърция до 5 май 1990 г., след което практически престава да участва в политическия живот на страната. Сардзетакис е автор на редица научни статии и книги в областта на юриспруденцията и политическите науки, почетен член на Върховния съд на Португалия.

***

Пафос. Земетресение с магнитуд 5.1 бе регистрирано край Кипър в сряда вечерта, съобщи Департаментът за геоложки проучвания на страната. Не се съобщава за щети или пострадали, пише гръцкият вестник Kathimerini.

Трусът е станал в 23:04 часа местно време (съвпада с българското) и епицентърът му е бил на 53 километра от западния бряг на острова на дълбочина от 24 километра.

Земетресението е усетено най-силно в района на Пафос и по-слабо в по-източната част на острова.

Департаментът заяви, че трусът се оценява като вторичен след мощното земетресение с магнитуд 6,5, което се случи в приблизително същата зона край Кипър на 11 януари. Тогава също не бяха регистрирани значими материални щети, но изплаши много хора в района на Пафос и някои от тях прекараха тогава нощта в колите си от страх от вторични трусове.