Премиерите на Северна Македония и Албания Зоран Заев и Еди Рама и президентът на Сърбия Александър Вучич в статия за германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) призоваха новото германско правителство да подкрепи инициативата "Отворени Балкани“, пише скопското издание "Независен“.

"Надяваме се, че новото правителство в Германия ще приеме и подкрепи инициативата "Отворени Балкани“ като принос към пълното прилагане на Берлинския процес“, казаха тримата лидери.

В текста те подчертават, че Европа е не само континент, но и визия, но оцениха, че гражданите на Западните Балкани, "които са значителна част от континента и тази визия“ са били изключвани и игнорирани твърде дълго.

"Желанието на нашите граждани да бъдат приети от членовете на ЕС беше осуетявано няколко пъти - от вътрешните политики на страните членки, от неизпълнението на обещанията и страха от бъдещето. Това доведе до разочарование, нестабилност, емиграция и липса на големи инвестиции. Като политически лидери на тези страни можем или да се оплачем - или да направим нещо по въпроса. Решихме второто“, се казва в текста, озаглавен "Перспектива за Балканите“, подписан от Заев, Вучич и Рама.

Тримата лидери в текста напомнят, че през ноември 2019 г. са подписали предварително споразумение в подкрепа на Берлинския процес, като поеха отговорност за по-задълбочено сътрудничество в региона.

"Нашата визия е да преодолеем социалните, икономически и търговски бариери, които пречат на икономическия растеж на нашия регион, чрез прилагане на четирите европейски свободи в нашите страни. Затова подписахме споразумения, които премахват граничния контрол, за да могат стоките да преминават почти без прекъсване и които позволяват на нашите граждани да работят безпроблемно в друга държава“, се посочва в авторския текст.

Лидерите обясняват, че инициативата "Отворени Балкани“ се е оказала ефективна и полезна за преодоляване на много тежките времена на пандемията.

"Въпреки че инициативата в момента включва само Сърбия, Албания и Северна Македония, тя е отворена за всички членове на Западните Балкани“, казаха Заев, Вучич и Рама и отново призоваха всички съседи да се присъединят към тяхното население, както се казва, за да предложат предимствата, които те предлагат на своите граждани.

"Често критикувани като европейско буре с барут, ние като отговорни политици не можем да позволим на нашия регион да се върне към кошмарите от миналото, в момент, когато ЕС не може да направи повече за разширяването си“, се казва в изявлението. "Това не е утешителна награда вместо членство в ЕС, но голяма крачка към членство“.

Изразявайки надежда, че новото правителство в Германия ще приеме и подкрепи инициативата "Отворени Балкани“, тримата лидери отбелязаха, че няколко държавни и правителствени ръководители на европейски държави и правителството на САЩ вече са изразили своята подкрепа, както и подкрепата на предприемачи, фермери и студенти от целите Западни Балкани.

"Сега целият ЕС трябва да се присъедини към подкрепата на тази инициатива и да насърчи нашите съседи, пълното й прилагане и необходимостта тя да стане реалност. Крайно време е всички народи и хора в региона да се обединят за едно по-добро бъдеще заедно – такова, което предлага стабилност, мир и по-висок стандарт на живот за всички. Бъдеще, което се издига над споровете на миналото и дава на нашите деца и държави надеждата, в която заслужават да живеят“, заключават Заев, Вучич и Рама.

***

Тирана. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви във вторник сутринта, че споразумението за единни разрешителни за работа между страните в рамките на инициативата "Отворени Балкани“ вероятно ще започне да се прилага от 1 януари следващата година и че остават да бъдат приключени само някои технически въпроси, пише белградската "Политика“.

Той заяви пред РТС от Тирана, че затова днес ще се вземат решения относно вноса на електронни и други системи.

Запитан какво е направено и колко се е променило от предишната среща на "Отворени Балкани“ в Белград през ноември, Вучич каза, че много се е променило и че всички екипи са взели решения бързо и ефективно.

"Снощи разговаряхме и с г-н (Димитър) Ковачевски, който трябва да бъде новият министър-председател на Северна Македония, и той се ангажира напълно с "Отворените Балкани“ и ще продължим да го правим. Правим това с много вяра и енергия, защото знаем, че ще улесним нашите граждани“, заяви сръбският лидер.

Вучич каза, че снощи са разговаряли с някои албански бизнесмени, които искат да инвестират пари в Сърбия и да отворят рибни ресторанти в Сърбия.

"Хората са много щастливи, че могат да участват в това“, каза Вучич и добави, че голям брой сръбски бизнесмени също се интересуват от албанския пазар и инвестиции.

"Горд съм, че мога да им помогна и бих искал всички останали да се присъединят към нас. За нас би било ужасно важно да присъединим БиХ, разбира се Черна гора и прищинската част. Специално за БиХ, защото днес ще говорим за това как да получите отстъпки за гражданите на "Отворените Балкани“ чрез електронен внос. Ако имате отстъпка за гражданите на Скопие, как е възможно да нямате отстъпка за гражданите на БиХ“, попита Вучич.

На въпрос дали Отворените Балкани са отворени за Сараево, Подгорица и Прищина, какъв е смисълът, ако няма отговор от тях, Вучич каза, че това е техен избор.

"Винаги е трябвало да призоваваме, но ние не спираме и не сме недоволни от себе си. Ние толкова вярваме в това, което правим и знаем, че ще донесе толкова много добро за гражданите на Северна Македония и Албания и Сърбия, правим го с толкова много енергия и убеденост, че въпросът ми е как някой в БиХ или Черна гора ще обясни защо техните граждани плащат повече от гражданите от Велес, Вльора или Сърбия. Те смятаха, че това е политическа игра, а сега, когато ще имаме ползи и предимства, ще бъде различно“, каза Вучич и добави, че трябва да се обсъди вносът на енергийни мощности, защото регионът е твърде малък.

***

Тирана. Протестиращи, подкрепящи лидера на основната опозиционна Демократическа партия в Албания, се събраха в централата на партията в понеделник и тръгнаха към кабинета на премиера Еди Рама, осъждайки срещата в Албания на тримата лидери на държави, подкрепящи инициативата "Отворени Балкани“, пише BIRN.

Някои от тях изхориха сръбски знамена, наричайки инициативата "дяволски" опит за установяване на сръбска хегемония над Балканския регион. "Дяволският проект "Отворени Балкани“ е авантюристичен опит да се противопостави на инициативата в Берлин“, каза Сали Бериша, позовавайки се на по-ранен ход на Германия за съживяване на връзките между Балканите и ЕС.

Междувременно тримата лидери, албанският премиер Рама, сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Северна Македония Зоран Заев вечеряха далеч от Тирана в централния албански град Елбасан.

Бериша призова за "национален протест“ срещу инициативата "Отворени Балкани“ и "аферата с инсинераторите“ след бурен уикенд, когато се опита да уволни настоящия лидер на Демократическата партия Лулзим Баша чрез референдум.

"Днес Тирана и Албания ще протестират срещу тристранния алианс Белград-Тирана-Скопие, Отворени Балкани – Вучич-Рама-Заев! Срещу присвояването на 430 милиона евро от лидера на Медуза [визирайки премиера Рама] и неговите правителствени крадци“, написа Бериша във Фейсбук.

Той каза, че основната причина за протеста е, че сръбският президент Вучич никога не е искал прошка за сръбските военни престъпления срещу албанците в Косово през 90-те години.

Проектът "Отворени Балкани“ укрепва Сърбия и показва, че Рама е марионетката на Вучич, каза той.

Друго отделно за протеста, продължи той, е т. нар. "въпрос на инсинераторите“; миналата седмица бивш министър на околната среда Лефтер Кока беше арестуван за корупция, свързана с договори за изгаряне на отпадъци.

Стартирал преди две години, първоначално наричан балканска схема "Мини Шенген“, проектът "Отворени Балкани“ има за цел свободното движение на хора, капитали и стоки на Балканите, отразявайки Шенгенското пространство на ЕС без паспорти. Досега само Албания, Сърбия и Северна Македония са се включили.

Баша и Бериша остават въвлечени в ожесточена борба за контрол върху основната дясноцентристка опозиционна партия. Това започна, когато Баша изключи Бериша от парламентарната група на партията на 9 септември, около четири месеца след като Бериша попадна в черния списък на Държавния департамент на САЩ "за участие в корупционни действия“.

След вписването му в черния списък от САЩ, Бериша започна да провежда срещи с поддръжници в кметствата в цяла Албания, което раздели основната опозиционна партия на две. Единият лагер подкрепи Баша, а другият подкрепи Бериша.

Тогава Бериша проведе събрание на 11 декември, където каза, че 4446 делегати на партията са гласували за освобождаването на Баша като лидер на партията.

Окончателното решение ще бъде гласувано от членовете на партията чрез референдум на 18 декември – същия ден Баша планира ново събрание със собствените си поддръжници, с цел също така да насърчи "нови промени“ в партията.

Някои от гласуваните промени бяха "непризнаване на събранието на Бериша и недопускане на някой да заема каквато и да е позиция в партията, която е определена като "нон грата“.

Бериша и неговите поддръжници от понеделник се отправиха към централата на партията, където Баша провеждаше среща с членове след съперническото му събрание. Там Бериша прочете резултатите от гласуването, като каза, че около 44 000 членове на партията от около 75 000 са гласували и около 99 процента от тях са гласували за освобождаването на Баша.

Междувременно Бериша създаде така наречената "комисия за повторно учредяване“ на партията, която да ръководи партията до 22 март, когато свика друго събрание.

***

Атина. Гръцкият министър на енергетиката и околната среда Костас Скрекас предупреди колегите, които се срещнаха в Брюксел в понеделник за нарастващите разходи за електроенергия и газ и призова за европейски отговор за справяне с въздействието върху домакинствата и бизнеса, пише Kathimerini.

"Ако пазарните прогнози се потвърдят, европейските граждани ще бъдат трябва да платят до над 350 милиарда евро повече поради повишение на цените на електроенергията и газа. Пред лицето на тази изключителна ситуация не можем да останем безразлични“, каза той.

"Следователно трябва да се създаде централен европейски механизъм за подкрепа на уязвимите домакинства и малките и средните предприятия в лицето на изключителното увеличение на енергията“, добави Скрекас.