Белград. Извънредно положение е обявено в пет общини в Сърбия - Иваница, Лучани, Нова Варош, Любовия и Крупань, съобщава белградската "Политика“.

Аварията на блок А1 на ТЕНТ Обреновац е отстранена снощи и гражданите са получили ток и парно, потвърди за РТС президентът на тази община Мирослав Чучкович.

Мокър и обилен сняг скъса електропроводи и събори стълбове в цялата страна, в момента без ток са около 28 000 потребители, а екипи на терен отстраняват аварии, съобщава Бета.

Основните и средните училища в Крупань няма да работят три дни поради големия сняг, а първият работен ден е четвъртък, 16 декември.

***

Атина. Отричащи ваксинация срещу Covid в Гърция изгориха книги на детския автор Евгениос Тривизас в град Халкида, северно от Атина, в понеделник, съобщава Kathimerini.

Копия от илюстрирана книга на Тривисас, обясняваща пандемията на малки деца, ще бъдат разпространени в детските градини. Именно тази книга предизвика гнева на антиваксърите, които я смятат за "пропаганда... опитваща се да изврати младите умове“.

***

Ливърпул. Външните министри на седемте най-развити демокрации, Г-7, които се срещнаха миналия уикенд в Ливърпул, обещаха да се ангажират силно с въпросите, свързани със Западните Балкани, пише прищинското издание Zeri.

"Ние подчертахме значението на подкрепата за европейската перспектива, стабилност и сигурност в Западните Балкани“, каза в изявление Елизабет Тръс, държавен секретар на Обединеното кралство по външните работи, общността и развитието, в качеството й на председател на Г-7 по външните работи. "Призовахме Косово и Сърбия да се включат конструктивно в диалога с посредничеството на ЕС за нормализиране на отношенията си и да постигнат напредък без допълнително забавяне“, добави Тръс.

***

Скопие. Министрите по европейските въпроси се срещат днес в рамките на декемврийския Съвет по общи въпроси на ЕС, на който Северна Македония се надява да получи обещаното начало на преговорите, но шансовете са много слаби, предава кореспондентът на МИА от Брюксел.

Повече от година и половина след като лидерите на ЕС дадоха зелена светлина за подготовката на преговорната рамка със Северна Македония и Албания и провеждането на първите междуправителствени конференции, с които официално се отбелязва началото на преговорите с ЕС, Скопие и Тирана и днес нямат надежди за отблокиране на ситуацията заради ветото на България.

Както казаха няколко висши дипломатически източника от страните-членки на ЕС пред МИА, вариантът за разделяне на Скопие и Тирана няма подкрепа от други министри освен българския. Възможността София да отмени ветото върху Северна Македония утре или по време на лидерската среща в четвъртък и петък е в ръцете на страните членки и тяхната воля и способност да убедят България, отбелязва държавната агенция на РСМ.

София настоява Договорът за приятелство да бъде обвързан с процеса на разширяване на Северна Македония и това да бъде изрично посочено в заключенията за Северна Македония, които трябва да излязат от днешната министерска среща. Както пише медията, словенското председателство, заедно с редица държави-членки, се противопоставя на това искане, защото това би означавало двустранност на целия процес, което противоречи на новата методология на преговорите с ЕС и би създало прецедент за бъдещи преговори с други страни .

В проектозаключения ЕС е отстъпил на искането на България системно да използва дългото име Република Северна Македония. Докато за всички останали страни в региона се използва краткото име - Сърбия, Албания, Косово и т.н. без "република“. Тази асиметрия е трудно приемлива от македонската страна, която смята, че в такъв случай дългото име трябва да се използва за всички държави, а не само за Северна Македония. Тази практика премина в ежедневния речник на дипломати и министри на страните-членки, които дори на пресконференции и неформални брифинги използват дългото име Република Северна Македония и краткото за всички останали държави.

Европейският съюз може да остане без заключения за разширяването и тази година. Макар че вината за това не е само в българо-македонския спор. Страните от ЕС все още не могат да се споразумеят нито за Босна и Херцеговина, нито за Турция.

До края на този ден министрите на ЕС, които имат и други точки в дневния ред освен разширяването, ще трябва да стигнат до заключение по преговорите със Северна Македония и Албания и да направят изводи за разширяването, които ще удовлетворят всички.

Ако словенското председателство не успее да го направи, се очаква да обяви своите председателски заключения с възможността държавите-членки, които стоят зад тези заключения, да бъдат посочени. В такъв случай България може да остане изолирана в зависимост от изхода от днешните разговори между министрите на ЕС.

Миналата година за първи път страните членки не обявиха никакви заключения за разширяването, като основната пречка беше настояването на България в раздела за Северна Македония да се вмъкне изречение за "грешно тълкуване на историята“. ЕС предложи компромис за включването му във въведението за всички страни, но не беше постигнат компромис.

Остава въпросът дали България ще приеме да не обвърже Договора за приятелство с процеса на разширяване. Ако това бъде отблокирано, България вероятно също ще има възражения срещу преговорната рамка на Северна Македония и, наред с други неща, използването на "македонски“ език в нея. Припомняме, че македонският език е причината България да блокира споразумението между Северна Македония и Фронтекс.