Даниел Сервер, американски експерт по Балканите, заяви в интервю за KTV, че Косово има право да отхвърли прилагането на споразумението за създаване на Асоциацията на общините със сръбско мнозинство, докато Сърбия продължава да отказва да постави признаването на Косово на масата за диалога, пише прищинското издание Koha Ditore. Сервер каза също, че не очаква напредък в диалога между Косово и Сърбия преди президентските избори в Сърбия следващата година.

"Мисля, че сегашното правителство на Косово даде да се разбере много ясно, че няма да приложи асоциацията. Това, разбира се, е вредно за диалога, но трябва да призная, че ако Сърбия даде да се разбере абсолютно ясно, че няма да признае Косово, тогава има логика от страна на Косово да запази позицията си по темата за асоциацията“, посочи Сервер.

Той каза, че би искал САЩ да играят по-голяма роля в диалога. "Мисля, че ЕС и САЩ трябва да създадат служба, подобна на Международната гражданска служба, която наблюдаваше изпълнението на плана Ахтисаари след независимостта на Косово, така че да наблюдава постигнатите в диалог споразумения. Липсата на прилагане е това, което тормози диалога повече от всичко и сътрудничество за наблюдение между ЕС и САЩ би било много положителна стъпка. Прякото участие на САЩ в диалога също е положително, но мисля, че е по-малко ефективно, защото САЩ винаги присъстват на заден план и защото се опасявам, че присъствието на САЩ в диалога може да доведе до искане за включване и на Русия и това би било повече от нежелано“.

Помолен да коментира неотдавнашното настояване на върховния представител на ЕС Жозеп Борел към Косово за създаване на Асоциация на общините със сръбско мнозинство, Сервер каза: "Мисля, че този конкретен човек не е приятелски настроен към Косово и много по-приятелски настроен към Сърбия и нейните интереси. И не мисля, че трябва да приемате, че той представлява позициите на ЕС“.

***

Москва. В случай на разпадане на Русия последствията ще бъдат много по-драматични и по-кървави, отколкото в бивша Югославия, заяви руският президент Владимир Путин в интервю, излъчено по телевизионния канал "Россия 1“, пише белградската "Политика“.

"Категорично може да се каже, че ще се чувстваме много зле, бихме се борили да оцелеем, вместо да увеличаваме раждаемостта. Трагичният пример с Югославия показва, че ако минем през същото нещо и познавайки манталитета на нашия народ и не само на руснаците, но и на всички народи, живеещи в Русия, конфликтите биха били много по-опасни и по-кървави, отколкото в Югославия“, заяви Путин.

Той добави, че е имало много външен натиск върху Русия през 90-те години и че страната е загубила голяма част от суверенитета си по това време.

"Имаше много инструменти за натиск, Русия беше доста слаба, зависеше от различни финансови инструменти и механизми, политически и вътрешни. Със съжаление може да се каже, че тогава Русия загуби по-голямата част от суверенитета си“, каза Путин.

Той припомни ситуацията през 1999 г., когато беше министър-председател.

Що се отнася до загубата на суверенитет, аз го видях, когато бях министър-председател през 1999 г., когато след началото на нашите бойни действия в Северен Кавказ мисията на Международния валутен фонд поиска да спрем операциите“, разкри Путин.

Той добави, че е попитал какво общо има МВФ с операциите в Северен Кавказ и му е казано, че това ще има отрицателно въздействие върху икономиката.

Твърдяхме, че укрепваме нашата държавност и следователно създаваме възможност за по-ефективна работа в икономическата сфера, но нашите аргументи бяха игнорирани“, каза Путин.

***

Атина. Третата по големина група в парламента на Гърция в неделя избра депутат от Европейския парламент за свой нов лидер, пише Kathimerini. Никос Андрулакис победи бившия премиер Йоргос Папандреу, за да оглави Движението за промяна, социалистическа коалиция.

Частични резултати малко преди 21 ч. показаха, че 42-годишният Андрулакис получава 68,4% от гласовете срещу 31,6% за 69-годишния Папандреу. Папандреу се обади на съперника си, за да го поздрави.

Андрулакис, строителен инженер, започва политическата си кариера като лидер на младежкото крило на Панелинското социалистическо движение или ПАСОК, една от партиите в Движението за промяна.

С 22-ма депутати в 300-членния гръцки парламент, Движение за промяна е третата по големина политическа групировка в Гърция зад управляващата консервативна Нова демокрация и лявата СИРИЗА. Тя спечели 8,1% от гласовете на последните национални избори в Гърция през юли 2019 г.

ПАСОК управлява Гърция от 1981-89, 1993-2004, 2009-11 и 2011-15 - последните четири години в коалиция с Нова Демокрация.

Партията се срина по време на финансовата криза в Гърция, която започна при дясно правителство, но чийто мащаб беше разкрит под ръководството на Папандреу като министър-председател.

Андрулакис, обявяващ се за социалдемократ, се смята за по-малко вероятно от Папандреу да търси съюз със СИРИЗА.

Състезанието за лидерство взе неочакван обрат със смъртта на лидера на Движението за промяна (КИНАЛ) Фофи Генимата, на 56 години, от рак, на 25 октомври.

Повече от 206 000 членове и приятели на симпатизанти на партията гласуваха в неделя, по-малко от 270 000, които се явиха на първия тур на гласуването миналата седмица.

***

Скопие. "Както винаги във времена на криза, когато трябва да се вземат съдбовни решения за бъдещето на страната, ние сме свидетели на ожесточена поляризация между политическите партии. И точно тогава всички търсят спасение в невъзможното – единството. Решаването на македоно-българския спор е такова решение днес, точно както беше членството в ООН преди 30 години. Казвам на президента Глигоров, че подобни решения се взимат единодушно в парламента, а той отговаря на всичките ми аргументи с четири думи: Това не е възможно. Аз, пък, си останах на своето. В опит да постигна невъзможното, оставен съвсем сам, изгорях в дебата в парламента и напуснах политиката“, пише първият министър на външните работи на Република Северна Македония Денко Малески в материал, публикуван от скопското издание "Слободен печат“ и предаден без редакторска намеса.

Президентът, разбирайки политиката като изкуство на възможното, заобиколи законодателната власт и позволи на великите сили по свое собствено решение да вкарат страната в световната организация. Не е нужно много интелигентност, за да се разбере кой е бил прав по отношение на държавните интереси на Македония.

Днес опозицията се оплаква, че не участва в процеса на решаване на въпроса с България и заплашва, че когато дойде на власт, ще отмени всяко решение, взето без тяхно съгласие и в противоречие с парламентарна резолюция. Както и преди влизането в ООН, въпросите са същите, отговорите са същите. Най-добре ли е правителството и опозицията съвместно да решат сложния въпрос със съседа? Да. Това възможно ли е? Не. Ако единството е невъзможно, значи е вярно, че ако коалицията на напускащия премиер Заев не реши проблема, той ще остане нерешен, докато ръководството на македонските националисти не разбере, че са необходими отстъпки от наша страна, за да започнем преговорите с ЕС. Това може да означава поне един мандат, в който отговорността за управлението, преди всичко отговорността да има хляб, мляко и масло на масата на всеки, ще промени мнението им. Има ли Македония толкова време да чака? Добре известно е, че докато големите държави могат да следват грешни политики и да се върнат на пътя, малките държави действат на ръба на ножа и не им е позволено да правят много грешки. А именно те лесно могат да изчезнат от международната сцена.

Новият урок, който научихме, е, че единството може да бъде и пречка за решаването на проблема. А именно, въпреки че е постигнато единство в парламентите на двете страни, Македония и България, то е единство за нерешаването на проблема с компромис. "Влязохме в заешка дупка“, каза български политик след приемането на резолюцията им в парламента. "Ние бетонирахме позицията си спрямо българската", каза някой тук. При такова единство няма решение, защото е единство около червени линии, а не около компромисно решение. Има само непримиримост, но няма решение. Защото, както казва един български учен, проблемът е, че и двете страни си мислят, че са 100 процента прави, а не са.

Демокрацията, система, в която всички основни политически опции са представени в парламента, не означава единство и единодушие, а мнозинство зад решение, което трябва да се прилага в живота. Либералните хора и националистите могат и трябва да съжителстват и да си сътрудничат, но не могат да постигнат единство, освен ако не се преструват, че са го постигнали. Как да достигнем до мнозинство, а не как да се обединим, е дилемата в демокрацията. Всъщност само чрез мнозинство е възможен пробив, когато има поляризация около решението. Българското единодушие беше лесно постижимо: беше съставен изчерпателен списък на претенциите към Македония. Такова единство се пропука в момента, когато тези дни либерални хора дойдоха начело на българското правителство и предложиха своето решение, както те казаха, за да не укрепят националистите и в двете страни. Македонското единодушие беше лесно постижимо: преструвайки се на съгласие, управляващите подписаха предложението на националистите, за да се харесат на народа в навечерието на местните избори.

Епилог. С мнозинството, което има в парламента, напускащият премиер анонсира последния си опит да разреши проблема с България преди националистите да вземат властта на следващите избори. Поздравления за смелостта му, но шансовете той лично да го постигне са малки поради времевите ограничения, в които се озовахме пред дневния ред на Европейския съюз. Новият български кандидат за министър-председател, притиснат от съюзниците от НАТО и ЕС, също е в затруднено положение. Необходими са шест месеца, преди неговата методология за водене на преговори, която не е свързана с историята, да даде резултати. Това желание за бързо разрешаване на спора между политиците на Македония и България, които имат мнозинство в парламентите на двете страни, е нашата надежда. Ако се остави място на националистите и в двете страни да укрепят или да поемат контрола върху правителството, решение няма да има дълго.