Президентът на Сърбия Александър Вучич е предложил чрез американския лобист и бивш посланик в Германия Ричард Гренел да помогне за отстраняването на сръбския член на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик, пише черногорското издание Vijesti.

Според вестника на 1 декември Гренел се е срещнал с група конгресмени от Републиканската партия в хотел "Тръмп“ във Вашингтон, окръг Колумбия, на която е присъствал и сръбският посланик в САЩ и дългогодишен помощник на Вучич Марко Джурич.

На срещата Гренел, който беше специален пратеник за Косово и диалога между Белград и Прищина при президента Доналд Тръмп, е представил Додик като ключов елемент за дестабилизацията на Балканите, докато Вучич е определил като партньор и източник на стабилност. На същата среща Гренел е казал, че Вучич ще бъде готов да съдейства за свалянето на Додик от власт, предлагайки действащия президент на Република Сръбска Желка Цвиянович като негова алтернатива.

***

Атина/Москва. На фона на изострената ситуация около Украйна министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис ще се опита да постигне "деликатен баланс“ и да запази разговора му с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин на чисто двустранно ниво – с обсъждане на отношенията между двете страни и с акцент върху енергийните въпроси, коментират в редакцията на електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.

Украинската криза допълнително тества отношенията на Москва със Запада, отбелязва изданието. Гърция е член на Европейския съюз и НАТО, което е в основата на нейната външна политика, но въпреки това Мицотакис ще се опита да насочи разговора с Путин изцяло към двустранните отношения между Москва и Атина.

"Той подкрепя и уважава решенията на тези организации. Но това не изключва разширяването на отношенията с Русия“, цитира изданието думите на източници, които същевременно отбелязаха, че връзките на Гърция с Русия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, ангажирана с международното морско право, "са исторически“.

***

Белград. На днешния ден, 8 декември 2019 г., в китайския град Ухан бе регистриран първият случай на заразяване с коронавируса Sars-CoV-2. Оттогава насам пандемията отне повече от 5,2 милиона живота по целия свят, а над 265 милиона души бяха инфектирани с новия вирус, припомнят в редакцията на електронното издание на белградския ежедневник Danas.

На 31 декември 2019 г. Китай официално докладва на Световната здравна организация (СЗО), че в Ухан е открито мистериозно респираторно заболяване, т.е. неизвестен вид вирус, който възпалява белите дробове, а на 1 януари 2020 г. китайските власти затвориха пазара на морски дарове, посетен от първите пациенти.

Малко след това генетичната структура на вируса беше определена като подобна на тази на вируса SARS (тежък остър респираторен синдром) и СЗО заяви на 7 януари, че болестта не е причинена от вируса на SARS, а от нов тип коронавирус.

Първият смърте случай в Китай бе регистриран на 11 януари, а първият случай на инфекция с COVID-19 извън Поднебесната империя бе регистриран на 13 януари - в Тайланд. В САЩ вирусът бе открит на 21 януари, а на 25 същия месец – и в Австралия.

Вирусът пристигна и в Европа на 24 януари, когато бяха съобщени първите случаи във Франция, на 28 януари в Германия, на 30 януари в Италия, а след това на 31 януари във Великобритания и Русия.

Първият случай на африканския континент бе регистриран в Египет на 14 февруари.

До края на месеца повече от 50 милиона души в Китай бяха изолирани под карантина, а броят на заразените в света достигна 10 000 и надхвърли броя на заразените по време на епидемията от ТОРС. Затова на 30 януари СЗО обяви, че появата на този вирус представлява заплаха за общественото здраве от международно значение.

На 11 февруари генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус оцени, че има "реалистичен шанс“ да се спре разпространението на вируса в света и каза, че името на вируса ще бъде официално променено на COVID-19 за по-лесно произношение, но и за да се избегне стигматизацията на определена страна или определено население.

През същия период, въпреки "дълбоко тревожното“ внезапно увеличение на броя на заразените в Италия, Иран и Южна Корея, директорът на СЗО оцени, че "вирусът все още може да бъде потиснат и няма да се превърне в пандемия“. Две години по-късно светът все още се бори с един от най-опасните вируси, с който се е сблъсквал човечеството.

***

Прищина. Професорът по международно право Енвер Хасани твърди, че до април следващата година, когато в Сърбия ще се проведат президентски избори, диалогът между Белград и Прищина за нормализация на отношенията ще бъде спрян и в тази връзка призова властите на Косово да използват оставащите месеци за провеждането на вътрешен диалог, съобщава електронното издание на вестник Koha Ditore.

"Изборите в Сърбия са пречка, медиаторите в диалога чакат да видят каква легитимност има другата страна. Трябва да използваме това времево пространство за вътрешен дебат, дори с местните сърби, ако е възможно. Правителството трябва да използва това, да обсъди параметрите“, коментира Хасани.

Бившият председател на Конституционния съд каза, че Косово рискува да не получи пълно признание от процеса на преговори със Сърбия. "През последните 10 години ние сме в много по-лошо положение, отколкото бяхме“, заключава професорът.

Хасани говори и за последните полицейски операции на север. Той разкритикува правителството на Албин Курти, че не знае как да управлява страха на албанците от ситуацията на север. "Той се опита със сила, както е правил и преди, но преди поне действаше в пълно партньорство с международни приятели... Логиката на интервенцията на север е на парче, все едно пиеш морска вода - колкото повече пиеш, толкова повече ожадняваш. Трябва да се отиде там с голямо парче, с голяма сделка“, увери Хасани.

***