Проучване на Pulse за телевизия SKAI показва, че 56% от гражданите на Гърция биха подкрепили още по-голямо затягане на ограничителните мерки за неваксинираните, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.

Две трети от гласоподавателите биха подкрепили задължителната ваксинация срещу COVID-19 за професионалните категории, които имат контакт с големи групи хора, но 20% биха били против, според резултатите от проучване на общественото мнение.

В анкетата е зададен въпрос към тези, които са били ваксинирани през последните два месеца, какво е довело до промяната на мнението им. Около 38% отговарят, че са се ваксирали въз основа на информация от лекари/учени, 24% поради влошаване на ситуацията с пандемията и 19% поради загриженост за собственото си здраве и това на семейството си.

Само 6% казват, че са си поставили ваксината, защото е задължителна за работа и 6% поради ограниченията на правителството за неваксинираните.

Сред неваксинираните 48% отговарят, че биха отказали да им бъде поставен препарат срещу коронавирус, а една четвърт твърдят, че ще им трябва "повече информация“, за да променят решението си.

Анкетата също така установи, че управляващата "Нова демокрация“ се радва на преднина от 10§ пред основната опозиция СИРИЗА, като 33% от респондентите казват, че биха гласували за партията на премиера Кириакос Мицотакис в сравнение с 23% за тази на Алексис Ципрас.

Според същото проучване центристкото "Движение за промяна“ ще събере 9,5%, Комунистическата партия - 5,5%, "Гръцко решение“- 4%, MeRA25 на бившия финансов министър Янис Варуфакис и "Гърците за отечеството“ на депутат Илиас Касидиарис събират подкрепата на 3% от анкетираните.

***

Скопие. Насрочените за тази вечер едновременни заседания на висшите партийни органи на СДСМ и "Алтеранитива“ се тълкуват като сигнал, че премиерът Зоран Заев ще се оттегли от поста председател на партията, след като е осигурил парламентарно мнозинство, коментират в редакцията на електронното издание на скопския вестник "Слободен печат“.

"Заев официално ще подаде оставка, което означава, че смята, че е осигурил мнозинство от поне 61 депутати. Надеждата е, че парламентарното мнозинство ще нарасне още повече с четиримата депутати от "Алтернатива“, заяви високопоставен служител в кабинета на премиера пред "Слободен печат“.

Очакванията на СДСМ са повечето от членовете на Изпълнителния и Централния съвет на партията отново да се опитат да отложат оставката на лидера, тъй като все още няма мнозинство. Именно събирането му беше аргументът на Заев да остане на лидерския пост в партията. Така че контрааргументът му би бил събирането на необходимото мнозинство. Очаква се този път Централният съвет на СДСМ да приеме оставката му.

Ако това се реализира, започва процедурата по избор на нов председател на СДСМ. Според устава на партията след оставката започва да тече срок от 15 дни за обявяване на вътрешнопартийни избори за нов лидер. Той ще бъде избран на преки избори, с тайно гласуване на всички регистрирани членове. Очаква се на заседанието да бъде определена дата за гласуването.

Според Зеав новият партиен лидер ще трябва да бъде номиниран за министър-председател на правителството. Най-сериозният кандидат за поста в СДСМ е Димитър Ковачевски, заместник-министър на финансите и член на Изпълнителния съвет на партията. Заев издигна Ковачевски на срещата с Гаши.

Засега няма информация дали освен Ковачевски ще има и други кандидати за лидер на СДСМ, но е сигурно, че никой от сегашното партийно ръководство няма да се кандидатира за поста. След оставката на Заев ще се оттегли и цялото партийно ръководство.

Заседанието на централния ръководен орган на "Алтернатива“, от своя страна, ще започне един час преди заседанието на Изпълнителния съвет на СДСМ. От партията казват, че решението няма да влезе незабавно в сила, но ще бъде насока за Централното събрание, което ще трябва да реши дали "Алтернатива“ ще стане част от правителството. На срещата Гаши ще докладва за разговора със Заев, аргументите "за“ и "против“ влизането в правителството. По неофициална информация превес ще имат подкрепящите влизането в управлението. Съвпадението на заседанието на двете партии според "Алтернатива“ е знак, че "нещата са поставени на правилното място“.

От партията информират още, че влизането в правителството ще бъде обусловено от програмните ангажименти на "Алтернатива“, т.е. от приоритетите на партията, които Гаши представи на Заев на срещата миналата седмица.

"Ако се реши да се даде насока да бъдем част от правителството, приоритет ще бъдат целите на програмата ни“, казва депутатът Скендер Реджепи.



На срещата със Заев Африм Гаши е изложил седем до осем искания като условие за влизане в правителството, включително придържане към евроинтеграционния процес, справедливост, т.е. повторни процеси за, според тях, няколко политически монтирани случаи, за които трябва да има и чуждестранна експертиза. Сред исканията са развитието на район Липково, за осигуряване на пари и помощ за трето дете, промени в съдебната процедура, свързани със съдебните изпълнители, регулиране на сферата с казината.

***

Загреб. Специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар оцени, че в Босна и Херцеговина няма етнически проблем, а такъв със системната корупция, отбелязва електронното издание на сръбския вестник "Политика“.

В Загреб, където участва в срещата на Американо-адриатическата харта, Ескобар заяви, че е по-загрижен за демографските и икономическите трудности в БиХ, отколкото за етническите проблеми в страната.

Американският дипломат подчерта, че структурата с три съставни народа остава в основата на политиката на Вашингтон в БиХ.

"Политическият консенсус може да бъде постигнат чрез ограничени реформи, а не чрез промяна на структурата на Дейтънското споразумение“, категоричен бе Ескобар и добави, че САЩ в момента работят с политически участници в БиХ за промяна на изборния закон, за да удовлетворят и трите народа в страната.

Ескобар отбеляза, че не обича да говори за санкции, защото "не иска в региона да се създаде впечатление, че САЩ са ангажирани предимно със санкции“.

"Санкциите съществуват, но те няма да бъдат насочени срещу Република Сръбска и Федерацията или техните граждани, а срещу корумпирани лица“, подчерта дипломатът.

Той добави, че сръбският член на Президиума Милорад Додик "не е единственият, но е най-актуалният проблем“ в БиХ.

***

Прищина. В рамките на срещата с държавния глава на Албания Илир Мета министър-председателят на Косово Албин Курти подчерта, че очаква Тирана да защитава Прищина от атаките на Белград в международните организации, съобщава електронното издание на вестник Gazeta Express.

Курти повтори, че не може да има "Отворени Балкани“ със Сърбия, която остава затворена към Косово, отказва да признае нейните дипломи, лични документи, удостоверения и митнически печати.

По отношение на диалога, подпомаган от Европейския съюз, Курти заяви, че трябва да бъде съсредоточен върху взаимното признаване между Косово и Сърбия. Именно в тази връзка той призова Албания да защити Косово от атаките на Сърбия в международни организации и институции.

Коментирайки управлението на ситуацията с COVID-19, премиерът на Косово каза, че през ноември властите са докладвали само шест смъртни случая от инфекции и потвърди, че 1,6 милиона дози ваксини за поставени на гражданите на най-младата държава на Балканите. Той каза още, че въз основа на прогнозата на Централната банка на Косово ще има икономически растеж от 9,9 процента.

Курти е обсъдил с албанския президент подготовката за съвместна среща на правителствата на двете държави, която трябва да се проведе в рамките на днешния ден в Елбасан. Очаква се двете страни да подпишат 15 споразумения за сътрудничество.

***