"Честно казано, не очаквахме към отричащите ваксините да се присъединят и "отричащи“ продължаващото преброяване, които често отказват да отворят вратата си и да сътрудничат на тези, които го провеждат“, пише Лефтерис Хараламбопулус за атинското издание "То Вима“.

Това не е така, защото имаме достатъчно доказателства, че съществува "теория на конспирацията“ относно всички различни аспекти на социалния живот, а защото преброяването в миналото винаги е било процес, който не е срещан с недоверие.

Затова смятам, че имаме работа с един по-обширен проблем – нова вълна на недоверие към държавата.

Това недоверие няма традиционните характеристики на противопоставяне на държавата като потискащ и принудителен механизъм, който виждаме в левите и анархистичните традиции и който е свързан с ролята на държавата в социалните сблъсъци.

Той дори няма характеристиките на "либерална" антидържавна позиция, която се основава на теорията, че държавата не трябва да се намесва отвъд определен момент в делата на гражданите, в личния им живот или в икономиката.

Всички тези хора разбират, че в същото време има ядро от държавни функции, които са свързани или трябва да имат общо с общото благо: здравеопазване, социално осигуряване и безплатен достъп до обществени услуги като образование.

Освен това, макар и от диаметрално противоположни отправни точки, тези две "антидържавни“ традиции поддържаха, че или социалните движения, или пазарът могат да организират рационално аспекти на живота.

Сега имаме работа с друга форма на недоверие към държавата. Има нещо като генерализирано делегитимиране, което се подхранва от ирационални и конспиративни възгледи, често на ръба на абсолютно абсурдното, особено когато се смесват с теории за "глобалния заговор“.

Често се обсъжда защо хората управляват страховете или несигурността си с плоски конспиративни теории.

Съответно, когато конспиративното недоверие към държавата или нейните представители води до доверие към всякакви шарлатани, опасностите са очевидни.

И все пак простото идентифициране на проблема не е достатъчно. Трябва да се запитаме защо държавата изгуби доверието на гражданите, поне на тези, които могат да бъдат повлияни от конспиративни възгледи.

Трябва да се запитаме защо държавата се оказа неспособна в различни фази, а не само в пандемията, да функционира като арена, в която се изработват стратегии, базирани на знания и с общото благо като ръководство.

Трябва да помислим дали и до каква степен състоянието преди пандемията е било възприемано като нещо извън и понякога враждебно към обществото.

Трябва да оценим "използването“ на държавата от политически партии и правителства и дали това е допринесло за проблема.

Трябва да проучим дали и до каква степен държавните функционери в различните сектори успяха да изградят доверие или вместо това затвърдиха недоверието на гражданите.

Очевидно трябва да направим каквото е необходимо, за да си върнем доверието на гражданите“, пише авторът.

***

Прищина. Президентът Вьоса Османи обяви сряда за ден на национален траур в Косово в знак на почит към жертвите на автобусната катастрофа в България, при която най-малко 46 граждани на Северна Македония загубиха живота си, включително 12 деца, пише прищинското издание Gazeta Express.

Изданието отбелязва, че автобусът е регистриран в Северна Македония и повечето от хората на борда са албански туристи от Северна Македония, завръщащи се от пътуване до Истанбул в Турция.

Президентът Османи в изявление каза, че Косово познава болката от подобна трагедия, тъй като наскоро се сблъска с такава, визиртайки трагедията през юли 2021 г., при която десет души загинаха и над 40 други бяха ранени след катастрофа на автобус с косовски номера на магистралата близо до Славонски Брод в Хърватия. "Ние ще останем до нашите сестри и братя и изразяваме нашата дълбока болка и скръб за тази голяма загуба“, заяви държавният глава.

Освен това други косовски институционални и политически лидери изразиха съболезнования на властите в Северна Македония и членове на семействата за това трагично събитие.

***

Белград. Съветът на Европейския съюз даде ясна подкрепа за европейската интеграция на Сърбия и през следващите няколко седмици се очаква споразумение между страните-членки за възможно отваряне на нови глави или клъстери със Сърбия, пише белградската "Политика“.

"Когато става дума за Сърбия, много министри подчертаха, че е постигнат напредък и това е положителна оценка. Имаше и някои интервенции, които посочиха стъпките, които Сърбия все още трябва да предприеме, за да отвори нови глави“, каза държавният секретар на Словения Гашпер Довжан.

В отговор на въпрос на Танюг за възможността Сърбия да открие нови клъстери до края на тази година, Довжан оцени, че "общата атмосфера е добра и че Сърбия има подкрепа“.

Що се отнася до стъпките, които тепърва трябва да бъдат предприети, Довжан посочва, че въпросът за конституционните промени в страната, които ще бъдат гласувани до края на месеца, е бил споменат сред министрите на ЕС.

Комисарят по разширяването Оливер Вархели също участва в дебата за разширяването в Съвета на ЕС, като изрази подкрепата на Европейската комисия за откриването на нови клъстери със Сърбия.

"Позицията на Европейската комисия е ясна“, каза комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс в края на срещата.

Довжан, който също председателстваше заседанието на Съвета на ЕС, казва, че има "положителни оценки“ сред министрите на ЕС, особено що се отнася до напредъка на Сърбия и Северна Македония.

На срещата на министрите е подчертано, че ЕС трябва да запази доверието, когато става дума за процеса на разширяване и че страните кандидатки трябва да бъдат възнаградени за напредъка, който постигат по пътя към ЕС.

***

Брюксел. Държавният секретар по европейските въпроси на Словения Гашпер Довжан разкри, че министрите по европейските въпроси от ЕС на срещата си в Брюксел във вторник са разговаряли за разширяването и най-вече за спора между България и Северна Македония, пише скопското издание "Независен“.

Министрите се срещнаха в рамките на Съвета по общи въпроси, като една от темите беше разширяването.

Словенският държавен секретар каза, че голям акцент е поставен върху българо-македонския спор.

"Радвам се, че има обща подкрепа за целия процес, но все още има двустранни въпроси, особено подчертани от България, но се надявам, че до края на нашето европредседателство ще успеем да решим проблемите, този процес трябва да завърши позитивно“, каза Довджан.

Той даде пример със Словения, която също решаваше двустранни въпроси със съседите си по време на преговорния процес.

"Става дума за доверието в ЕС и процеса на разширяване, политиката на разширяване е една от най-успешните в историята на ЕС“, подчерта Довжан.