Сътресенията в турската икономика може и да са вътрешни проблеми на страната, но политическото й управление поражда разумни опасения в Атина за възможна агресия срещу Гърция с цел отклоняване на вниманието на гражданите от проблема, коментират в редакцията на електронното издание на вестник Kathimerini.

През последните дни министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар и други служители в правителството на Реджеп Тайип Ердоган прибягнаха до агресивна реторика срещу Гърция, а Анкара подплати думите с провокативни действия. Като такива може да се посочат полети на турски изтребители над гръцка територия и по-специално над островите Панагия, Антропофаги, Макрониси и Инусес.

Те се случиха в предходните два дни по време на кулминацията на учението "Медуза 11“ с участието на Гърция, Египет, Кипър и Обединените арабски емирства, както и наблюдатели от Франция, Индия, Йордания, Мароко, Португалия и Саудитска Арабия.

Гръцкият опит показва, че винаги, когато Турция се сблъска с вътрешни проблеми или проблеми от другата страна на източните си граници (Сирия, Ирак), възможността за разпространението им в западна посока винаги е възможна.

Атина е наясно, че организираният опит за дестабилизиране на сухопътната граница между двете държави от началото на 2020 г. се случи само 24 часа след смъртоносна атака срещу турски войски.

Освен външните фронтове в Егейско море и Източното Средиземноморие, с възможността за още по-голямо напрежение в Кипър и неговата изключителна икономическа зона, вероятността от продължителни политически вълнения в Турция също поражда опасения относно въздействието върху миграцията и бежанците.

Турция вече е подслонила няколко милиона бежанци и мигранти, а от 2016 г. Гърция също прие редица граждани на съседната й държава, които напуснаха родината си, за да избегнат политическо преследване. Следователно е ясно, че в случай на вътрешни вълнения в Турция не може да се изключи подновена вълна от бежанци, насочени към Гърция.

Влошаващата се ситуация в отношенията на Турция със Запада, не на последно място със САЩ, също е източник на безпокойство, въпреки че за мнозина е ясно, че Анкара получава послания за непряка подкрепа. Неотдавнашните споразумения с Испания и очакваното пристигане на престолонаследника на ОАЕ в турската столица се използват от Анкара като знаци, че Турция остава инвестиционна дестинация.

***

София/Скопие. България няма да вдигне блокадата си за преговорната рамка за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз през декември. Постоянният представител на страната в Брюксел Румен Александров обяви в рамките на заседанието на Съвета по общи въпроси, че Северна Македония все още не отговаря на критериите за провеждане на първата междуправителствена конференция, отбелязват в редакцията на електронното издание на скопския вестник "Слободен печат“.

Според дипломатически източници в София, преди заседанието на Съвета българският представител е планирал да изрази острата позиция на България към Северна Македония, но това не се е случило заради трагедията на магистрала "Струма“. Александров първо изрази дълбоки съболезнования за инцидента, при който загинаха 45 македонски граждани, но подчерта, че РС Македония все още не отговаря на критериите за започване на преговори за членство.

Той добави, че през последните месеци България е предложила редица варианти за преодоляване на отворени въпроси като гаранциите за правата на хората с българско самосъзнание. Освен това настояванията на София са Северна Македония да поеме конкретни ангажименти, някои от които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочен план, а други да бъдат сред изискванията на бъдещата рамка за преговори. Александров каза, че преди това да се случи, не може да се очаква напредък.

С това, както и с изявлението на българското външно министерство от миналата седмица, е сигурно, че срещата на 14 декември няма да отблокира процеса, а пробив в разширяването на Общността не се очаква и през първата половина на следващата година, по време на френското председателство на ЕС. Засега не е сигурно дали изобщо ще се състои планираната среща на работните групи на външните министерства на двете страни, на която трябваше да се обсъжда Пътната карта "5+1“.

След срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо край Кран, Словения, българският президент Румен Радев обяви, че заседанието ще се състои до края на октомври, като дори се говореше за възможност двамата външни министри да подпишат документ за отблокиране на процеса. Премиерът Зоран Заев обяви, че петте искания на София са приемливи и е възможно да се стигне до решение. От македонска страна условието е ветото да бъде отменено, а след това споразумението да бъде изпълнено. Но обявената среща беше отложена за втората половина на ноември първо заради местните избори в Северна Македония, а след това и заради парламентарните и президентските избори в България. Няма съобщения от външнополитическото ведомство в Скопие дали изобщо ще се проведе тази среща, предвид обявеното от София вето или ще се изчака съставянето на следващото българско правителство.

***

Сочи. Държавният глава на Сърбия Александър Вучич пристигна в сряда в Сочи, където по-късно през днешния ден ще проведе разговори с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин. При пристигането си в курорта той отбеляза, че макар руският президент да има доверие на Сърбия, резултатът от преговорите не е сигурен, отбелязват в редакцията на електронното издание на белградския ежедневник "Новости“.

"Благодаря на Путин за уважението, което проявява към Сърбия, това е добра новина за нашите граждани. Резултатът е много по-важен за нас. На масата за обсъждане ще има много теми, една от които е тази за доставката на природен газ“, припомни президентът на западната ни съседка.

"Дойдох да се боря за формулата. Когато знаете формулата, тогава знаете каква цена ще получите. Искаме също да говорим и за гъвкавост. Каквото и да успеем да получим, е от голямо икономическо значение. Русия се грижи за своите интереси, но съм сигурен, че ще се погрижи и за приятелските отношения със Сърбия“, подчерта Вучич. Президентът на Сърбия призна, че е нервен преди срещата с руския лидер и че това е "качество на хората, които се надяват на най-добри резултати“.

В рамките на преговорите, които ще се проведат в четвъртък в Сочи, президентите на Руската федерация и Сърбия Владимир Путин и Александър Вучич ще обсъдят перспективите за разрешаване на т.нар. косовски въпрос. Освен това се предвижда обсъждане на актуални въпроси на руско-сръбското стратегическо партньорство в политическата, търговска, икономическа, културна и хуманитарна сфера, както и обмен на мнения относно ситуацията на Балканите.

По-рано прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков каза, че на преговорите на 25 ноември лидерите на двете страни ще обсъдят международния дневен ред, борбата с COVID-19, взаимноизгодното сътрудничество, както и цената на природния газ за Сърбия. Говорителят на Кремъл отбеляза, че това са много важни преговори със "съюзник и приятел“ на Русия.

***

Прищина. Ускоряването на диалога между Белград и Прищина ще зависи от "химията на сътрудничеството“ между Франция и Германия, особено след постигане на споразумението за съставяне на федерално правителство в Берлин. Това твърди експертът по международни отношения Дритеро Арифи, цитира думите му електронното издание на прищинския ежедневник Koha Ditore.

Според думите на експерта, ако тези две страни успеят да постигнат консенсус по въпроса за диалога, тогава може да настъпят осезаеми промени в сравнение с миналото.

"Това ще зависи от химията на сътрудничеството между Германия и Франция в тази област. Ако има споразумение за диалога между Косово и Сърбия, мисля, че нещата ще се ускорят малко, защото в крайна сметка Германия пое Западните Балкани като задължение, особено с Берлинския процес. Може да има конкретни ходове от ЕС, не както е досега – заради липсата на консенсус в Общността. Ако се постигне такъв между Германия и Франция, може да има по-бързи стъпки, отколкото сме виждали в миналото“, увери Арифи.

***