Държавният глава на Република Северна Македония (РСМ) Стево Пендаровски каза след заседанието на Съвета за национална сигурност, че няма нищо спорно в срещата му с представителите на "македонските организации“ в България, че не противоречи на Споразумението за добросъседство от 2017 г., че изявлението след нея също не е било спорно и ако някой се притеснява от самата среща, "това не е, нито трябва да е негов проблем“, цитира думите му скопският вестник “Независен“ в материал, предстъавен без редакторска намеса..

"След срещата направих публично изявление, на практика коментар на това изявление (от МВнР на България). Трябва да Ви кажа, че бях изненадан, защото в това твърдение (на София) нямаше субстрат, никакъв аргумент, освен една констатация. Някой има ли нещо против срещата, защото от изявленията, които направих, изявленията, които имах и хората, които бяха с мен на срещата, следва това, също разказаха за това, за което говорихме и няма абсолютно нищо спорно, нито една точка и запетая от казаното от мен и от моите събеседници не противоречи на Споразумението от 2017 г. "Ако някой се притеснява от самата среща на президента на Република Северна Македония с македонци някъде по света, това е друг въпрос и това не е мой проблем и не трябва да е наш проблем", каза Пендаровски.

Той подчерта, че за две години и половина, откакто е президент, не е отказал на никого за среща, че е приел представителите на българите в Македония и че ще продължи да го прави и занапред, като каза, че не вижда да има проблем в подхода му. Той припомни, че президентът Радев многократно е приемал живеещи в РСМ граждани на Северна Македония с българско самосъзнание.

"Надявам се той да продължи с тези дейности и в бъдеще, защото това може само да създаде атмосфера, в която ще се познаваме, ще се познаваме по-добре и само в такава атмосфера можем да преодолеем този проблем, който година и половина - две, на практика блокира европейската интеграция на страната ни,“ каза Пендаровски.

Той обаче се дистанцира от факта, че извън срещите и слушайки оплакванията на представителите на т,нар "македонско малцинство“ в България, той няма правомощия да инструктира българските власти и институции как да се отнасят към тях, за да не го очакват от него , насочвайки ги към международните институции.

Той добави, че по никакъв принцип на международното право той не си позволява да се намесва в защитата на правата на българските граждани.

"Това е в съответствие със Споразумението от 2017 г. и обратното, за българите, живеещи в Северна Македония, отговарям аз, македонското правителство, македонските институции, македонските съдилища. Ако не са доволни от мен, отиват в Страсбург или в международни организации, които работят за защита на човешките права и свободи. Това са правилата. Бих могъл да им кажа – вместо българските институции, аз ще ви дам тези права. Това би било огромна измама от моя страна и не искам да играя двойна игра с тези хора, които са изстрадали доста в търсенето на своите човешки свободи и права от десетилетия. Така че моят авторитет, компетентност от тази позиция, на която съм, е до тук. Очаквам това, разбира се, от всеки друг президент на друга държава, където живеят македонци, който искат да упражнят правата си. "Тези институции там отговарят за правата им - не аз, съответно", каза Пендаровски.

Той похвали и новия подход на новия български премиер Кирил Петков, въпреки че каза, че България не е била обсъждана на заседанието на Съвета за национална сифгурност.

"Новият подход на (Кирил) Петков е различен от досегашния. Фактическата история или помирението около тези общи точки в историята беше предпоставка за нашето членство в ЕС. "Новото условие означава Историческата комисия да бъде само една от тези пет групи и всички те ще преценят дали Македония заслужава да започне преговори“, каза Пендаровски. Той допълни, че това, което ще усложни работата на Историческата комисия, е реториката, която се чува от членовете й ежедневно.

"Това, което според мен усложнява и ще усложнява работата на Историческата комисия и ще натовари цялостните двустранни отношения, независимо, че сме направили общо пет комисии, освен Историческата комисия, е реториката, която се чува от време на време от членове на Историческата комисия от София всекидневно, преди да се срещнат с македонските си колеги, се опитват да наложат какво трябва да бъде решението в работата на тази комисия. "Моят съвет към всички тях е по-малко говорене в медиите, по-малко предразсъдъци към резултата от работата на тази комисия и по-конкретни резултати, но само чрез равностоен диалог с македонските им колеги“, каза той.

***

Атина. Гърция е ангажирана с международното право, но в същото време остава готова да отговори на всяко предизвикателство за националната си сигурност, каза външният министър Никос Дендиас по време на среща с представители на парламентарните партии в страната, цитиран от гръцкия вестник Kathimerini.

Той също така говори за неотдавнашното си посещение в южния украински град Мариупол, където живеят около 120 хиляди етнически гърци, което се състоя на фона на натрупване на руска армия близо до Украйна.

Дендиас каза, че Гърция ще подкрепи етническата гръцка общност, която според него е изправена пред неадекватни здравни грижи и условия на живот, като същевременно потвърди подкрепата на страната за независимостта и териториалната цялост на всички държави.

Междувременно държавният секретар на САЩ Антони Блинкен, според дипломатически източници, е благодарил на Гърция за приноса й към ръководените от НАТО международни сили за подпомагане на сигурността (ISAF) и нейния приемник на мисията за решителна подкрепа (RSM) в Афганистан.

В писмо до гръцкия си колега Дендиас Блинкен признава ролята на приблизително 3300 гръцки военни, които са служили в двете мисии, казаха източниците.

В същото писмо Блинкен потвърждава ролята на Гърция като стабилен съюзник на САЩ, изразявайки увереността си, че сътрудничеството между двете страни-членки на НАТО ще продължи и в бъдеще въз основа на техните споделени ценности, казаха източниците.

***

Белград. Миграционният баланс на Сърбия през последното десетилетие е отрицателен. Повече хора са емигрирали от Сърбия, отколкото са се върнали. Според оценките на Републиканското статистическо бюро, направени за Фонда на ООН за населението (UNFPA), в периода от 2011 до 2018 г. този баланс е кумулативно близо 100 000 души, докато прогнозите за 2019 и 2020 г. сочат, че 20 000 души повече емигрират от страната всяка година, отколкото се заселват от други страни . Въпреки това, тъй като пандемията спря движението на населението, миграционният баланс през 2020 г. може да бъде положителен, тъй като голям брой хора се завърнаха в Сърбия с началото на пандемията, каза Михаил Арандаренко, професор в Стопанския факултет на Университета на Белград, цитиран от сръбския вестни “Политика“.

Той посочи на консултативен семинар на тема "Миграцията и пазарът на труда", организиран от кабинета на министър-председателя на Сърбия, Министерството на труда и заетостта и две агенции на ООН - UNPD и UNFPA целогодишната и сезонна миграция към страни като Словакия, Словения, Хърватия, Малта, Чехия, Унгария и Полша се е увеличила от 2015 г. в резултат на пълното възстановяване на икономиката на Европейския съюз от кризата и нарастващия недостиг на работна ръка в новите страни-членки . От друга страна, от всички стари членки на ЕС интензивно се е увеличил само "отливът“ сръбски граждани към Германия – всички останали членки се характеризират със стагнация или намаляване на пристигането на мигранти. Статистиката на ОИСР, както и данните на UNFPA и Републиканското статистическо бюро, показват, че притокът на мигранти към англосаксонските страни, като Канада, Австралия и Обединеното кралство, които привличат високообразовани работници от Сърбия, намалява. Докато образователният профил на мигрантите към старите членки на ЕС все още е смесен, но преобладават младите хора със средно образование.

"Новото изследване на Сандра Лайтнер казва, че може да се говори за приток, а не за изтичане на мозъци, както се смяташе досега. Противно на предишните тенденции, днес Сърбия напускат предимно среднообразовани хора, а по-малко високообразовани и нискообразовани. Отливът на образовани хора от страната не намалява, но се увеличава търсенето на образованите хора в страната. Тези две ключови констатации – че сръбаската емиграция не нараства експоненциално, а придобива предимно цикличен и временен характер, и другата – че образователната структура на емигрантите е подобна на образователната структура на населението в Сърбия, могат да имат далечни последици за публична политика. Те насърчават преразглеждането на общоприетото схващане за миграцията и нейните по-дълбоки причини, което може да се търси в политиките за заетост и пазара на труда, образователната политика и отношението към младите хора в страната,“ посочи Арандаренко.

Въпреки че младежката заетост се увеличава от 2013 г. насам, средното качество на работата, както по отношение на сигурността на работните места, така и по отношение на заплатите, не е достатъчно, за да намали емиграцията от Сърбия. Според Михаил Арандаренко работещите емигранти са предимно адаптивни и готови да приемат сравнително бързо временна работа в чужбина, при условие че е добре платена. Когато има ясно дефинирано и силно търсене на висококвалифицирани работници, какъвто е случаят с медицинския персонал, тогава емиграцията е по-организирана, с малко по-дълъг процес на планиране и тенденция да бъде по-продължителна и по-постоянна. Развитието на сръбския ИТ сектор, от чуждестранни инвестиции, през местни големи компании и регистрирани предприемачи, чак до нерегистрирани фрийлансъри, със сигурност допринася за забавяне на тенденцията на напускане на високо образовани хора от страната. Ето защо преразглеждането на възприетото схващане за огромната емиграция на високообразовани таланти и изместването на фокуса към ускореното напускане на младите хора със средно образование е важно, тъй като показва необходимостта от проучване на източниците на неудовлетвореност на завършилите гимназия или професионално училище без големи професионални амбиции, завърши Арандаренко.

***

Скопие. Агнеса Руси, дипломат от кариерата, бивш представител на Република Северна Македония (РСМ) в ЕС ще бъде посланик на Скопие в София, пише македонският вестник “Слободен печат“, като се позовава на скопския телевизионен канал "ТВ 24“.

Това решение вече е било взето на закрито заседание на правителството, което се проведе във вторник, пише изданието.

По време на посещението на българския министър-председател Кирил Петков в Скопие, което се състоя на 18 януари, тази тема беше спомената и беше заявено, че скоро ще бъде назначен такъв, след като посланическото място в София е незаето през последните две години