Веднага след като се видяха, македонският премиер Димитър Ковачевски и българският Кирил Петков се разбраха по един от спорните въпроси. На съвместна пресконференция те обявиха, че са се договорили България повече да не се противопоставя на използването на краткото наименование Северна Македония и да не настоява да се използва само официалното "Република Северна Македония", пише скопският вестник “Независен“

Това беше едно от най-важните постижения на първата среща на двамата премиери, която беше необременена от условия, дотолкова, че тръгна в друга посока - имаше голям оптимизъм, че спорът ще бъде разрешен, че добросъседството е най- важно и за двата народа, че преговорите ще се активизират и че те ще вървят толкова бързо, че според Петков "всяка седмица може да се обявява успех.“

Споразумението за използването на краткото име беше едно от трите постижения, освен свикването на междуправителствена конференция на 25 януари в София и създаването на работни групи. Петков и Ковачевски потвърдиха, че са решени напълно да променят хода на спора с факта, че са постигнали споразумение за краткото име преди да се срещнат, като съобщиха, че ООН вече е била информирана за това решение чрез вербална нота.

"Северна Македония и България са две близки съседни държави, а македонците и българите са две близки и приятелски нации. "Затова днес като двама министър-председатели на много близки държави се разбрахме, че навлизаме в интензивна динамика на решаване на отворените въпроси, за да си осигурим по-бързо ново бъдеще“, каза Ковачевски, обявявайки решението.

"Това означава, че България вече няма да възпрепятства използването на краткото име.“ във всеки международен или двустранен процес и ще уведоми Организацията на обединените нации. В същото време Северна Македония чрез Министерството на външните работи също изпрати вербална нота до ООН относно използването на пълното и краткото име, която изрично потвърждава, че и двете имена са еднакво валидни и потвърждава липсата на каквото и да е внушение за "териториалната цялост на България", каза Ковачевски.

"Това е първата стъпка в новата глава. Подобни стъпки вдъхват оптимизъм за бъдещето. "Такива стъпки водят до по-силна връзка и сътрудничество между двете страни и двата народа", каза премиерът Ковачевски, като обяви, че други стъпки ще бъдат договорени на 25 януари в София.

Другото важно съобщение направи Кирил Петков, като обяви, че авиолинията София – Скопие ще стартира до 60 дни.

"Днес ясно заявяваме, че линията София-Скопие ще бъде реалност. Това, с което се ангажираме, е до 30 дни да имаме точните спецификации, а след 60 дни тази линия ще бъде пусната в експлоатация. И така, ще започнем да работим с точни резултати и когато дадем възможност на хората и на двете страни да пътуват свободно, да правят бизнес свободно“, каза Петков.

По други спорни въпроси, като споменаването на македонския език и продължаването на работата на Комисията по исторически въпроси, премиерите бяха по-малко конкретни. Петков, попитан да назове езика и хората в тази държава, отговори косвено, че идентичността и езикът са въпроси, решени с Договора за приятелство и добросъседство през 2017 г.

"В нашето споразумение за съседство имаме много ясна дефиниция за езика. Искам много ясно да кажа, че има много ясна дефиниция на езика в Споразумението за добросъседство. Ето въпросът, който България уважава и ние се гордеем, че признахме независимостта на Северна Македония и в същото време уважаваме самоопределението на всички граждани в Северна Македония и използването на всички Ваши езици, както е в Конституцията. "Имаме пълно уважение към това", каза още Петков. Той даде да се разбере, че оттук нататък фокусът ще бъде върху това защо е толкова важно двете страни да имат добросъседски отношения, вместо да се фокусират върху проблемите.

Ковачевски каза, че историческите въпроси ще бъдат на заден план, а целта на двете правителства ще е да сближат народите.

"По отношение на езиците ние сме страна, призната от България, с македонски език, с подписани двустранни споразумения, които уреждат начина, по който се подписват тези споразумения, македонският език е част от Устава на ООН и други институции и организации, където сме членове“, добави Ковачевски.

По отношение на комисията по исторически въпроси той каза, че тя ще продължи да работи в рамките на една от договорените работни групи и че има собствен работен план.

"Те трябва да информират какво е договорено и начина, по който е договорено." "Всички въпроси, свързани с историческите проблеми, ще бъдат на заден план и на първо място е изграждането, сближаването на гражданите, което ще ни даде стимул и аргументи за постигане на споразумение с България и започване на преговори с ЕС", каза Ковачевски, като обяви още, че всички тези въпроси, свързани с историята, оттук нататък ще бъдат на заден план и на първо място ще бъде укрепването на сътрудничеството, което, както каза той, "ще ни даде аргументи да направим последната стъпка към постигане на споразумение с България и за получаване на съгласие за започване на преговори с ЕС.“

Най-коментираниятт през последните дни въпрос за македонското малцинство в България изобщо не беше споменат на пресконференцията, но очевидно най-заинтересованите български журналисти, които се опитваха да разберат кой стои зад неговото повторно отваряне - САЩ или политически кръгове в Скопие.

***

Атина. Една година след като Гърция направи поръчка за изтребители Rafale френско производство, първите шест самолета се очаква да пристигнат в авиобаза "Танагра“ и ще се проведе церемония, на която ще присъства премиерът на страната Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini

Първоначалната поръчка беше за 18 самолета, а през септември Атина добави още шест с оглед на амбициите на Турция в Източното Средиземноморие.

Общата стойност на самолетите се оценява на 3,3 милиарда евро, като Атина също планира да закупи три фрегати клас Belharra от френската корабостроителница Naval Group за между 3 и 5 милиарда евро. Гърция също е изразила интерес да закупи пет корвети клас Gowind от Naval Group.

"Позицията на Гърция се промени в очите на нейните международни партньори. Страната преодоля икономическата криза, имиграционния шок и спря да "проси“ пари. Вместо това отново се превърна във важен партньор за отбранителни програми и договори. Не забравяйте, че когато президентът (Еманюел) Макрон пътува до Гърция, той бе придружен от важни бизнесмени“, каза Дороти Шмид, ръководител на програмата за Близкия изток и Турция във Френския институт за международни отношения.

През 2021 г. годишният бюджет за отбрана на Гърция достигна 5,5 милиарда евро, рязко увеличение с 41% в сравнение с 2020 г.

В същото време гръцко-френският алианс раздразни Анкара, особено след подписването на стратегическо споразумение с клауза за взаимопомощ в случай на заплаха за границата. Гърция също се съгласи да изпрати войски в региона на Сахел в Западна Африка, за да помогне на Франция.

Освен това Атина подписа договор за обучение на гръцки пилоти в Израел, заедно със споразумения за сътрудничество в областта на отбраната с Обединените арабски емирства и САЩ, докато възможността Гърция да придобие американски изтребители F-35 остава открита.

Френският президент Макрон и Мицотакис са двамата най-ревностни поддръжници на стратегическата автономия на Европа.

Присъствието на Франция в Източното Средиземноморие засилва тези амбиции, докато за Гърция подобни дипломатически споразумения станаха необходими за ограничаване на турската агресия, пише изданието.

***

Скопие. Далеч сме от ситуация, в която ще кажем, че работата е свършена или дори че е напреднала в положителна посока. Много трябва да внимаваме да не бързаме, защото това е много чувствителен въпрос от най-висок национален и държавен интерес. Нуждаем се от по-широк обществен консенсус и добро мислене на всяка следваща стъпка, каза президентът Стево Пендаровски в интервю за "ТВ 24“ по повод посещението на българския премиер Кирил Петков, цитирано от скопския вестник “Слободен печат“.

По думите му днешната визита на Петков, първа в страната му, е била "страхотна и е добре, че Петков е имал среща и с опозиционните партии.“

"Другата страна наложи набор от въпроси, които посягат на нашата идентичност и ние не трябва да допускаме това. Затова трябва да мерим три пъти, веднъж режем всяко предложение, което идва от когото и да било, дори от последното правителство в София,“ отбеляза Пендаровски.

Петков, каза Пендаровски, е нетрадиционен политик с нестандартен речник.

"Мисля, че той е нетрадиционен политик, с нестандартен речник, който не използва разпознаваема за някакви минали времена реторика. С една-две думи бих го описал като технократ и оптимист. Когато си тръгваше, му казах, че познавам само един човек в политиката, който е по-голям оптимист от него - Зоран Заев,“ каза Пендаровски.