След двудневен дебат, в който нямаше толкова остри изказвания, както в предишни подобни случаи, парламентът в неделя вечерта избра новото македонско правителство, чийто премиер е Димитър Ковачевски и в което освен СДСМ заедно с коалицията около него и ДСИ , влезе и “Алтернатива“. За новото правителство гласуваха 62 депутати, а против 46. Въздържали се нямаше, пише скопският вестник “Независен“

Преди гласуването кандидатът за премиер Ковачевски направи кратко обръщение към депутатите, в което призова с опозицията да работят заедно по ключови въпроси на страната.

"Искрено вярвам, че опозицията ще бъде конструктивна при приемането на законите", каза Ковачевски.

Той отговори на критиките за легитимност срещу него и новото правителство: "Легитимността е безспорна. "Ще има избори, но през 2024 г.“, каза той.

Ковачевски съобщи, че решаването на важни въпроси, свързани с енергийната криза, ще започне в понеделник на първото заседание на правителството. Той обяви, че всеки министър и цялото правителство като цяло ще имат точен план за работа със срокове и показатели за наблюдение на изпълнението му.

Премиерът каза, че с нетърпение очаква срещата с българския премиер Кирил Петков във вторник, а в понеделник ще се срещне с германския министър за Европа Анна Лирман, която ще дойде в Скопие.

"Идва ново време. Идва по-добро време“, заключи премиерът Димитър Ковачевски.

В новото правителство министър на отбраната ще бъде Славянка Петровска, министър на външните работи Буяр Османи, министър на правосъдието Никола Тупанчевски, министър на вътрешните работи Оливер Спасовски, а вицепремиер по европейските въпроси става Боян Маричич.

***

Атина. Гръцките власти смятат, че Турция заема все по-агресивна позиция спрямо своя номинален съюзник в НАТО Гърция заради модернизирането на отбранителните й способности и те не смятат, че напрежението ще деескалира скоро, пише гръцкия вестник Kathimerini.

Един от начините, по които тази агресия се прояви, беше атаката на турското външно министерство миналата седмица срещу гръцкия президент Катерина Сакеларопулу за това, че нарече клането на понтийските гърци в Североизточна Турция, през 1914-1918 г., като "геноцид“ и за Задължението на Гърция да запази жива паметта за това клане.

"Осигуряването на мир, сигурност и стабилност в Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие е крайъгълен камък на нашата национална стратегия“, каза Сакеларопулу пред Kathimerini в отговор на атаките срещу нея и твърденията на турския министър на отбраната, че Гърция незаконно разполага въоръжените си сили на собствените си острови. .

"Никога не сме изоставяли дипломацията, (проведена) с мисъл за интересите на страната ни и просперитета на по-широкия регион. Ние постоянно търсим сътрудничество с Турция и се стремим към хармонично съжителство и приятелство между двата народа. Но не може да има отстъпление пред неприемливи претенции и агресивни действия“, добави тя.

Анализаторите смятат, че подобряването на способностите на гръцките военновъздушни сили с придобиването на изтребителите Rafale от Франция и надграждането на самолетите F-16 до версията Block 70 Viper, както и придобиването от ВМС на фрегати от клас Belharra и нови корвети стоят зад гнева на Турция.

Турският министър на отбраната Хулуси Акар нарече тези ходове провокация, но и "напразно усилие и загуба на ресурси“, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза на френския си колега Еманюел Макрон, че "гърците нямат финансовите възможности да плащат за оръжейните системи“.

Междувременно Турция се захваща със собствена амбициозна програма за въоръжение, важна част от която са нейните собствени безпилотни летателни апарати (БПЛА), които също иска да продават на други страни.

Гръцки служители казват, че Турция не харесва никакви предизвикателства пред нейната заявена цел за регионално надмощие и вярват, че официалните лица в съседната страна ще продължат да засилват реториката си преди президентските и парламентарните избори в Турция, които ще се проведат едновременно през юни 2023 г.

***

Вашингтон. Заместник-помощник държавният секретар на САЩ и специален пратеник за Балканите Габриел Ескобар заяви, че санкциите не са основното средство за американска ангажираност в региона на Западните Балкани, но имат ефект и че ще бъдат налагани и нови, цитира думите му белградският вестник “Политика“.

В интервю за радио Voice of America Ескобар оцени, че корупцията е основният проблем на Балканите.

Говорейки за санкциите, наложени срещу члена на Председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик и две други босненски официални лица, а след това срещу Милан Радойчич и Звонко Веселинович в Косово и Метохия, той каза, че не иска хората да мислят, че Съединените щати се ангажират в региона предимно чрез санкции.

Той обаче посочи, че администрацията във Вашингтон е много ангажирана с борбата с корупцията и че едно от средствата в тази борба са санкциите.

"И мога да кажа, че ще има още санкции, но това няма да бъде основното средство за нашия ангажимент“, каза Ескобар.

Той добави, че тези санкции не са насочени към държави или определени народи, а, както каза той, към лица, които са дълбоко замесени в корупция.

Запитан дали ще има повече санкции за всички страни от Западните Балкани, той отговори утвърдително, като добави, че администрацията се ангажира да използва други средства, включително Глобалния закон "Магнитски“ срещу лица, замесени в престъпност и корупция.

Ескобар смята, че санкциите са важен инструмент за стабилизиране на региона и имат ефект.

"Не мога и не искам да коментирам подробности. И не мога да говоря за подробности около дипломатическия ни ангажимент с различни хора в региона. Мога да ви кажа, че санкциите пречат на хората да превеждат пари. "Те предотвратяват и водят до закриване на офшорни компании, през които се прехвърлят пари, особено публични средства, чрез непрозрачни процеси, които са в полза на много малко хора“, каза Ескобар,.

На коментар, че Европейският съюз все още не е наложил санкции на Додик и дали липсата на единна позиция в Европейския съюз влияе върху ефективността на политиката на САЩ на Балканите, Ескобар отговори, че Вашингтон има обща позиция с европейските си партньори.

Той добави, че в Европейския съюз се водят интензивни разговори за това какво могат да предложат, за да допълнят мерките на САЩ.

Той посочи, че политиката и ангажиментът на САЩ в Западните Балкани традиционно са свързани с мултиетническото помирение и интеграцията в ЕС, но че обхватът на внимание, което Западните Балкани са получили в администрацията на САЩ, се е променил през последната година.

Ескобар посочи, че има подновени усилия за Съединените щати да се ангажират отново във всички успешни механизми, които според него са укрепване на Дейтънското споразумение, подкрепа и подновяване на диалога между Белград и Прищина и тясно сътрудничество с партньорите и да гарантират, че те могат да изпълняват задълженията си към НАТО.

На въпрос дали Вашингтон ще засили ангажимента си в следващия период и по какъв начин, Ескобар отговори утвърдително, като оцени, че историята на бивша Югославия, както той каза, е "успешна".

"Ако погледнете седемте държави, съставляващи Югославия, две са в Европейския съюз, четири са в НАТО. "А в Западните Балкани три са в НАТО, а четири постигат солиден напредък към присъединяване към Европейския съюз“, каза Ескобар.

Той смята, че има една пречка, която представлява предизвикателство, и това е корупцията, като подчертава, че това е причината много страни да не са постигнали голям напредък и че части от региона имат демографски проблеми.

Говорейки за ситуацията в Черна гора, Ескобар каза, че не зависи от Съединените щати да решават напрежението и проблемите на управляващата коалиция в рамките на един член на НАТО, но Вашингтон ясно е дал да се разбере какво очаква, надявайки се Черна гора да остане ориентирана към Запада страна, силен член на НАТО и ще продължи да напредва по пътя към членство в Европейския съюз.

Той добави, че Съединените щати ясно са дали да се разбере, че не смятат, че всички партии в политическия спектър отговарят на тези критерии, и каза, че Демократическият фронт, както каза той, "се оказа играч, който провокира разделения, насърчава етническото напрежение, постоянно блокира реформите в парламента и по този начин блокира пътя към Европа."

"Тази партия също беше много против НАТО в миналото и не беше полезна с изявленията си за Косово. Така че не вярвам, че това се е променило и ние не ги смятаме за подходящ партньор“, каза Ескобар.