Резолюцията на Европейския парламент за Сърбия е поредният пример за лицемерие и двойни стандарти. Това подчерта председателят на сръбския парламент Ивица Дачич, цитира думите му електронното издание на белградския ежедневник "Политика“.

"В дните, когато Сърбия откри Клъстер 4 в процеса на присъединяване към Европейския съюз, признавайки напредъка на Белград в реформите, Европейският парламент прие напълно противоположна резолюция, основана на фалшиви твърдения на някои опозиционни партии и неправителствени организации. И то в момент, когато сме свидетели на брутални полицейски действия в много страни членки на ЕС“, каза Дачич.

"Ние, разбира се, подкрепяме европейска интеграция, но не и лъжите и лицемерието“.

Припомня се, че в четвъртък Европейският парламент подкрепи с мнозинство резолюция, която изразява загриженост относно положението с човешките права на виетнамските работници в китайската фабрика "Линглонг“ в Зренянин, както и относно екологичните протести в Сърбия.

***

Скопие. Целта за осигуряване на стабилно правителство и стабилно парламентарно мнозинство, които действат изключително в интерес на гражданите и държавните интереси, е постигната. Това подчертаха след вчерашната работна среща премиерът на югозападната ни съседка Зоран Заев, председателят на СДСМ Димитър Ковачевски и лидерът на "Демократичен съюз за демокрация“ (ДСИ) Али Ахмети, съобщава електронното издание на македонския вестник "Независен“.

Очаква се следващите парламентарни избори, съобщиха от правителствената пресслужба, да бъдат редовни и да се проведат през 2024 г., а дотогава правителството ще предоставя икономически резултати, бързи и качествени услуги на гражданите и успешна борба с пандемията от COVID-19 и енергийната криза.

"Заев, Ахмети и Ковачевски са съгласни, че новото правителство ще бъде изцяло фокусирано върху ускореното движение на страната по евроатлантическия път и че целта му е първи голям успех да бъде намирането на решения на предизвикателствата в отношенията с България и да започне преговори за членство в Европейския съюз“, беше съобщено след срещата.

Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски се срещна с председателя на ДСИ Али Ахмети, с когото са обсъждали спора с България и предсрочните парламентарни избори в страната.

"Предвид състоянието на обществото, престъпността и корупцията, нефункциониращите институции, недисциплината, лошата икономическа и енергийна ситуация в страната и много други фактори, които влияят негативно, моята позиция е, че само при сериозно нулиране на системата, много упорита работа и нови хора, които можем да излезем от тази кризисна ситуация, в която се намираме, а това изисква предсрочни парламентарни избори“, категоричен бе Мицкоски.

Според думите му са необходими предсрочни парламентарни избори час по-рано. Той отбеляза, че в момента ВМРО-ДПМНЕ е най-голямата парламентарна група с най-голям брой кметове и съветници и, както каза, има политическото право и доверие да настоява за предсрочни парламентарни избори, защото е спечелил убедителни резултати на последния вот за местна власт.

Коментирайки искането на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски за предсрочни избори, президентът Стево Пендаровски в гостуване на телевизия "Телма“ каза, че страната се нуждае от период на спокойствие, в който да не се организира гласуване.

***

Анкара. Късно в четвъртък Турция издаде нов навигационен телекс (навтекс), с който съобщи, че корабът "Оруч Реис“ ще продължи своята мисия за сеизмично проучване в морската зона между южната част на страната и северната на разделения остров Кипър до 31 януари, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.

Според анализатори с навтекса Анкара напомня, че нейният изследователски кораб остава в по-широкия басейн на Източното Средиземномори, където е провеждал изследвания (с известни прекъсвания) през последните два месеца и половина.

Този ход идва след решението на Никозия по-рано този месец да предостави лиценз на ExxonMobil и Qatar Petroleum за проучване на въглеводороди в участък 5 от обявената изключителна икономическа зона (ИИЗ), която се намира на югозапад от острова.

***

Тирана. Правителството в Тирана одобри споразумението, постигнато между Съвета на министрите на Албания, Северна Македония и Сърбия за взаимно признаване на оторизирани икономически оператори за сигурност и отбрана, съгласно споразумението в рамките на инициативата за "Отворени Балкани“, съобщава електронното издание на прищинския ежедневник Koha Ditore.

Решението на правителството беше взето в навечерието на посещението на президента на Сърбия Александър Вучич и министър-председателя на Северна Македония Зоран Заев на 20-21 декември в Тирана.

Албания, Северна Македония и Сърбия се договориха да премахнат граничния контрол помежду си от 1 януари 2023 г., като се планира постепенно да се създаде общ пазар за 12-те милиона жители на трите държави.

Предишната среща между лидерите на трите държави в рамките на инициативата "Отворени Балкани“ се проведе в началото на ноември в Белград. В рамките на следващата в Тирана се очаква да бъде подписан меморандум за разбирателство между страните относно разрешителните за работа. Така разрешенията, издадени от някоя от тези страни, ще бъдат валидни за всички членове на инициативата.

На "Отворени Балкани“, инициирани от Албания, Сърбия и Северна Македония, се противопоставят в Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина като "продължение на сръбската хегемония в региона“, отбелязват от редакцията.

По повод възраженията срещу инициативата на премиера на Косово Албин Курти, албанският министър-председател Еди Рама многократно е казвал, че "Отворените Балкани“ може да помогнат за решаването на проблемите между Белград и Прищина. Според него "проблемите могат да бъдат решени, само ако всички са заедно“.

Европейският съюз подкрепи инициативата само като част от Берлинския процес, а не извън него.

Рама подчерта, че "Отворените Балкани“ са съвместими с Берлинския процес, инициатива, стартирана от бившия германски канцлер Ангела Меркел, за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС.

САЩ на свой ред обявиха, че ако всичките шест страни от Западните Балкани не бъдат включени в тази инициатива, тя няма да успее.

***