Ню Йорк. Meta пусна своето приложение за виртуален свят в петък, като това е крачка по посока обявената цел на компанията за създаване на "метавселена“, пише The Hill.

Приложението Horizon Worlds е достъпно за потребители над 18 години със слушалки Quest 2, устройството, продавано от филиала на Meta Oculus. За потребителите със слушалките за близо 300 долара достъпът до Horizon World ще бъде безплатен, казаха от компанията.

В Horizon Worlds потребителите могат да изследват светове, създадени от други потребители, и да помагат за изграждането на повече. Компанията също така заяви, че стартира игра с лазерни етикети в приложението и създава шаблони, за да могат потребителите да създават свои собствени игри.

Водещата платформа на Meta Facebook от години е подложена на критики заради модерирането на съдържанието и ситуацията с речта на омразата. В съобщението в петък компанията заяви, че иска Horizon Worlds "да бъде безопасна и уважителна среда“ и потребителите трябва да следват правилата за поведение на компанията във виртуалната реалност.

Платформата също така предлага опции за безопасност, включително лична безопасна зона, която позволява на потребителите чрез меню да си направят почивка, както и да блокират, заглушават или докладват хора.

Стартирането на Horizon Worlds следва ребрандирането на Facebook като Meta през октомври. Когато главният изпълнителен директор Марк Зукърбърг обяви новото име, той също така описа визия за метавселена, която ще интегрира виртуалната реалност в реални пространства.

Пускането на Horizon Worlds за по-широк кръг потребители е едно от най-значимите разширения след съобщението на Зукърбърг през октомври.

През август компанията стартира Horizon Workrooms, които създават офис работни пространства във виртуалната реалност.

***

Вашингтон. САЩ се нуждаят от допълнителни консултации с Европейския съюз и Руската федерация, преди да одобрят формата на каквито и да е срещи на водещите страни от НАТО с Москва, пише изданието The Wall Street Journal, позовавайки се на източник от администрацията във Вашингтон.

"Един от високопоставените представители на администрацията на Байдън посочи, че ще са необходими допълнителни консултации, преди да бъде договорен форматът на каквито и да било преговори“, пише вестникът. "В следващите няколко дни очевидно ще продължим преговорите с нашите европейски партньори. Имаме намерение да продължим преговорите и с нашите руски партньори, за да намерим път напред“, цитира изданието думите на източника си. "Разбира се, ние сме готови да разговаряме с руската страна за този пълен списък с проблеми“, добави той.

Путин и Байдън проведоха среща на върха във вторник чрез защитена видеовръзка, която продължи два часа. След нея Белият дом заяви, че Байдън е изразил загриженост за ситуацията около Украйна, призовал е за дипломатическо споразумение и е заплашил Москва с решителни мерки, включително икономически. На свой ред Путин информира американския си колега за неспазването от страна на Украйна на Минските споразумения, а също така е отбелязал, че именно НАТО прави опасни опити да завладее украинска територия и да струпа военния си потенциал по руските граници.

На следващия ден Байдън обяви, че се подготвя среща на САЩ и водещи страни от НАТО с Русия. Според думите му до петък ще бъде обявена среща на високо равнише между САЩ и най-малко четири основни съюзника на НАТО с Русия, за да се обсъдят опасенията на Москва относно разширяването на Алианса и да се изработят мерки за намаляване на напрежението на Източния фланг на организацията.

Bloomberg съобщи по-рано, че източноевропейските страни реагираха критично на предложението на САЩ за среща на членовете на НАТО с представители на Русия.

***

Берлин. Само съюз между САЩ и Германия може да спаси Украйна от Путин, пише историкът Катя Хойер в статия за американското издание The Washington Post. Авторът не харесва "дружбата“ между бившия германски канцлер Герхард Шьодер и държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, и не гледа с добро око на факта, че Ангела Меркел е учила руски език като дете. Довчера пацифисти, от "Зелените“, които са част от новото германско правителство, вече се чуват призиви за изпращането на оръжия за Украйна. И това изглежда като "лъч надежда“ за Хойер, която призовава Берлин да сложи край на двустранната дипломация с Москва. Дори това да е на цената на "студ и мраз“ за страната.

Агенция "Фокус“ представя превод на материала с категоричното уточнение, че той изразява само и единствено гледната точка на автора, а не на редакцията.

Превенцията е по-добра от лечението, а предотвратяването на агресията дори преди да започне е много по-добре от войната. Докато руският президент Владимир Путин струпва войски на границата с Украйна, Западът ще трябва да го убеди, че рисковете от атака далеч надвишават потенциалните ползи от нея. И това разубеждаване на Путин за липсата на ползи от агресията не е задача само на САЩ. Европейските съюзници в НАТО и преди всичко Германия ще трябва свършат своята част от работата.

Германия трябва да се присъедини към редиците

Миналата седмица американските разузнавателни служби съобщиха, че Русия планира сложна военна операция срещу Украйна, включваща 175 000 войници. Изправен пред тази надвиснала заплаха, президентът на САЩ Джо Байдън проведе с Путин виртуална среща на върха във вторник. Байдън потвърди, че планира "най-изчерпателния и значителен набор от санкции, които биха направили избора на това действие много, много труден за г-н Путин“.

Но защитата на източните граници на Европа не може да бъде задача само за САЩ. Германия, най-големият съюзник на САЩ в Европа, седеше встрани, когато Путин нахлу в Грузия през 2008 г., а също и когато анексира Крим. Тогавашният канцлер Ангела Меркел се колебаеше. Може би това се дължи на все още съществуващото в нея фалшиво чувство за вина за историята на германския милитаризъм. Така или иначе, Меркел избра курс на действие, насочен към подчинение на пацифистките настроения в Германия. Това беше толкова крещящо снизхождение, че Путин вече не очаква възмездие за действията си. Междувременно предотвратяването на агресията ще сработи, само ако всички държави от НАТО единодушно се противопостави на атака срещу Украйна.

Език, подходящ за Русия

Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел избра език, който е много по-подходящ за Русия, когато изрази "безусловната си подкрепа“ към Украйна в своето обръщение в "Туитър“. Но тъй като единната европейска армия остава неуловима мечта, всичко, което Брюксел може да предложи по отношение на предотвратяването на руската агресия, са икономическите санкции. Путин знае, че подобни санкции биха били толкова болезнени за Европа, колкото и за Русия. Всъщност реалните европейски санкции срещу Русия са почти невъзможни поради енергийната криза, която европейците преживяват в момента.

При сегашното състояние на нещата Русия доставя една четвърт от петрола в ЕС, както и 40% от своя природен газ. Противоречивият газопровод "Северен поток 2“, който минава под Балтийско море, без да навлиза в Украйна, ще направи тази зависимост от Русия още по-лоша. Путин вече проучи политическия потенциал на тази енергийна зависимост чрез забавяне на доставките на газ, когато Европа наскоро го призова тъкмо да ги увеличи.

Предотвратяването на агресията работи, само когато агресорът наистина разбира, че не се шегувате със заплахата за отмъщение. Путин знае, че ЕС няма да рискува да се противопостави на него с мерки, които могат да доведат до високи цени на енергията, прекъсвания на тока и конфликти в "много демократичните западни общества“. Западът няма да поема такива рискове, за да защити целостта на Украйна. Това вече го видяхме с примера с руските операции в Грузия и Крим. И сега, когато Германия постепенно премахва ядрената енергия и въглищата от енергийната си диета, зависимостта на Европа от руския газ става все по-болезнена от всякога.

Накарайте Русия да повярва в нашата сериозност

И какво ще правим? Когато не можем да накараме Русия да повярва в сериозността на нашите икономически заплахи, единственият начин да предотвратим руската агресия е чрез единен военен фронт на НАТО. 16-годишното управление на Ангела Меркел нанесе голяма вреда на това единство на НАТО. Меркел е израснала в Източна Германия и говори руски. Поради това тя имаше лична връзка и отношения с Путин, който също е прекарал много години в Източна Германия като агент на КГБ. При конфликти първият инстинкт на Меркел беше да се обади директно в Москва. Това означаваше, че тя действа през главата на държавите от Източна Европа, пренебрегвайки отношението им към Русия. И наскоро тя отново потвърди това усещане, като два пъти се обади на беларуския диктатор Александър Лукашенко.

Новото правителство в Берлин трябва да наруши тази традиция на двустранна дипломация между Германия и Русия, която предизвиква такова недоволство сред европейските й съседи. Именно поради тази традиция нараства подозрението, че Берлин все още смята, че има специални отношения с Москва.

Аналена - лъч надежда

Току-що встъпилата в длъжност Аналена Бербок - новият външен министър и съпредседател на "Зелените“, говори като ястреб - и това е успокояващо. Тя каза, че "Северен поток 2“ трябва да бъде изоставен. "Не можем да си позволим да бъдем изнудвани“, обяви тя. Нейният колега в ръководството на партията Роберт Хабек, министър на икономиката в новото правителство на Германия, направо заяви, че Берлин трябва да снабди Украйна с оръжия и други средства.

За съжаление, "Зелените“ са само младши партньор в новото коалиционно правителство на Германия. То ще е оглавявано от Олаф Шолц, човекът, който замени Меркел като канцлер. Неговата партия има дълга история на проруска политика. Именно бившият социалдемократически канцлер на Германия Герхард Шрьодер инициира изграждането на газопровода "Северен поток 2“. За самия Шрьодер е достатъчно да се каже, че той е близък личен приятел на Путин и остава председател на Борда на акционерите на проекта за газопровода.

Карта с различни знаци

Пътната карта на новото правителство за развитието на Германия отразява първоначалните противоречия в позицията на този нов кабинет. В този документ се казва, че "трансатлантическият алианс остава гръбнакът на нашата политика, а членството в НАТО е съществен елемент от нашата сигурност“. Вярно е, че в същото време правителството пише, че има нужда от някаква "офанзива в името на разоръжаването“ и "Германия без ядрени оръжия“. Не по-малко ясно е, че в документа се казва, че "Германия ще приеме сериозно опасенията на нашите източноевропейски партньорски страни“. Но и тук се прави уточнение: пътната карта признава, че Германия вижда "разлика във възгледите“ между източноевропейските си съседи и Русия относно "възприемането на заплахата“ (става въпрос за руската заплаха).

И ето реалността: Путин вече е разположил 70 000 войници на украинската граница, а руският външен министър Сергей Лавров ни заплашва с "кошмарен сценарий на военна конфронтация“. При тези ужасни обстоятелства новото правителство в Берлин трябва да покаже своята решимост. Предотвратяването на руската агресия е стратегия, която трябва да сработи. Ако това не се случи, загубата ще бъде далеч по-ужасна от обикновеното подронване на международния престиж на Германия.

***

Ню Йорк. Градският съвет на Ню Йорк одобри закон, който ще даде право на жители на Ню Йорк без американско гражданство право да гласуват на местните избори, съобщава вестник The New York Times.

От 2023 г. около 800 хиляди жители на метрополиса, които имат зелена карта или разрешение за работа, ще могат да участват в гласуването. Това е рекорд за община в САЩ по брой лица без гражданство с право на глас. По-рано подобна мярка беше въведена в по-скромен мащаб в редица градове в Мейн, Илинойс и Масачузетс, за да се гарантира, че избраните власти отразяват по-пълно градската демография. Нелегалните мигранти, които нямат законното право да бъдат в страната, няма да могат да гласуват на местните избори.

Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио заяви, че няма да наложи вето на решението на Градския съвет. Той обаче остава на поста само до 31 декември – в първия ден на новата година кметския пост ще поеме Ерик Адамс. Той се изказа в подкрепа на правото на притежателите на зелена карта да участват в местните избори, но изрази съмнения, че Градският съвет може да им даде такова разрешение, изравнявайки правата им с тези на гражданите на САЩ. Борбата за този ход заплашва да бъде първият сблъсък между умерения нов кмет и прогресистите в законодателната власт.

***