"Неумолимата дипломация“ на администрацията на Джо Байдън досега не е довела до значителни успехи. Тя се е провалила в Афганистан с неуспешното си изтегляне през 2021 г. и е близо до провал в Иран заради възобновеното споразумение за ядрени оръжия. Нейните резултати тепърва ще се видят в Украйна, но продължаващото военно натрупване на Русия по границата с Украйна не дава повод за оптимизъм, пишат Сет Кропси, бивш офицер от ВМС на САЩ и основател на Йорктаунския Институт и Хари Халем, специалист по политическа философия от Лоднонското икономическото училище за американското издание The Hill. Материалът е предаден без редакторска намеса.

Има обаче резултат от погрешната вяра на администрацията на Байдън в дипломацията вместо силата. Това предотврати голямо нарастване на силите в Европа, което може да постави индо-тихоокеанските интереси на САЩ в опасност.

Предвид перспективата за едновременна борба на два фронта, САЩ трябва да обмислят увеличаването на своите индо-тихоокеански сили, за да попречат на Китай да се възползва от очевидната слабост на САЩ. Всъщност тази очевидна слабост и съпътстващият въпрос за едновременността придават на Украйна нейното значение за американските държавници.

Украйна де факто е буфер между НАТО и Русия. Въпреки че населението й симпатизира на запада, икономически и диспозиционно, то остава извън защитата на сигурността на НАТО - както трябва. Балтийските страни вече са разширен ангажимент за НАТО; добавянето на Украйна ще разшири допълнително границите на НАТО и ще добави към редиците й полуклептократична "частична демокрация“.

Успешна руска инвазия, която откъсна "Новорусия“ – бюрократичен термин от руското имперско минало, който днешният Кремъл възкреси, отнасящ се до региона от Донбас до Приднестровието и на север до Днепропетровск – би позволило на Русия да натисне Румъния и България, застрашавайки южния фланг на НАТО . Но успешното руско нахлуване е малко вероятно, като се има предвид размера на Украйна, огромната враждебност на населението към руското управление и огромния брой войници, необходими за завладяването на градските центрове. По-ограниченото руско нападение, което свързва Донбас и Крим през Мариупол и крайбрежието на Азовско море, има по-голяма вероятност за успех и ще създаде проблеми за НАТО в Черно море. Дори това обаче ще предизвика украински бунт.

Следователно САЩ и НАТО имат интерес от оцеляването на Украйна, въпреки разумното им нежелание да предоставят обвързващ военен ангажимент към Киев.

Въпреки рисковете Русия може да избере да форсира въпроса.

Кризата в Украйна е вторият случай на антиамерикански натиск за пет месеца. Точно както завладяването на Южен Виетнам от Севера предизвика съветската активност в Латинска Америка, Африка и Близкия изток, падането на Афганистан пред талибаните насърчи враговете на Америка. Успешно или неуспешно, нападението на Русия ще постави под въпрос благонадеждността на САЩ, като се имат предвид връзките на Америка с Украйна и реторическия капитал, който администрациите на Обама и Байдън, в по-малка степен, инвестираха в нейното оцеляване

От другата страна на Евразия Китай жадно гледа Тайван, надявайки се да погълне островната република, да ограби полупроводниковата й индустрия и да използва този пробив в Първата островна верига, за да изтласка силите на съюзниците във Филипинско море. Руско нападение срещу Украйна може да предизвика - координирано или по друг начин - едновременна китайска атака срещу Тайван. Подобна координирана стратегия е вероятна, като се има предвид ясното сливане на руските и китайските интереси.

Наскоро обявените руско-китайско-ирански военни учения са още един пример за планирано сътрудничество между противниците на Америка. По-специално за Китай и Русия, всеки следва целите на другия. Руският натиск отклонява американското внимание и ресурси от Индо-Тихоокеанския регион, докато китайската победа ще ускори способността на Русия да навреди или разбие НАТО.

Русия има индо-тихоокеанско присъствие - не толкова силно, колкото съветските си предшественици, но въпреки това значимо. Руските подводници от Тихоокеанския флот, разположени в техните бази, като минимум биха разцепили вниманието на японците и американците и в най-добрия случай, ако стигнат до Тайванския проток, ще изместят тактическия баланс в полза на китайско-руската коалиция.

Китайските пропагандни издания се въздържаха от открита подкрепа за руските действия, вместо това дадоха неутрален тон. Това вероятно произтича от желанието на Китай да запази политическа гъвкавост в Източна Европа – в края на краищата Украйна може да бъде ценен участник в китайската инициатива "Един пояс, един път“. Но китайският такт не трябва да се бърка със съпротива срещу Русия. Ако Русия нахлуе, може да очакваме Китай да подготви информационното пространство за действие срещу Тайван, цитирайки същите разкази, които Кремъл използва, за да оправдае "исторически претенции“ към суверенна Украйна.

В по-широк план, американското бездействие ще насърчи нашите индо-тихоокеански съюзници да преосмислят позициите си.

Тайванските лидери разбират очевидните паралели между двете страни: докато Тайван е много по-стратегически важен от Украйна, и двете са извън официалните структури на съюзите на САЩ и следователно извън очертания американски отбранителен периметър; други азиатски страни, които обмислят по-големи връзки със САЩ, най-вече Виетнам, ще наблюдават отговора на Америка. А азиатските съюзници, включително партньори като Япония и Австралия, може да погледнат косо на американските ангажименти за отбрана, предвид тенденцията от последните пет месеца.

Америка може да предотврати тази ерозия на своята благонадеждност - и да подкрепи позицията си за незабавно възпиране - в Индо-Тихоокеанския регион чрез бързото разполагане на военноморски и въздушни средства там. Четири стъпки са критични.

Първо, САЩ трябва да изпрати подводници по-далеч на запад. Военноморската база Гуам е домакин на четири подводници от клас Лос Анджелис; десет са предислоцирани в Пърл Харбър заедно с пет ядрени подводници от клас Вирджиния (SSN) и пет Сан Диего. Въпреки че ВМС използват своите подводници от клас "Морски вълк“ за специални мисии, трите подводници Seawolf са базирани в Бремертън и Бангор, Вашингтон. По този начин Индо-тихоокеанското командване на САЩ разполага с до 27 атакуващи подводници. Кейовите места в Гуам вероятно могат да приемат значителен брой SSN във всеки един момент. По-високото оперативно темпо ще наблегне на двукорабните подводни сили на ВМС, но флотът вероятно би могъл да издържи това темпо в продължение на шест до осем седмици - тоест прозореца на уязвимост, който би създала войната в Украйна.

Второ, САЩ трябва да разположат поне една от двете си подводници с управляеми ракети от клас Охайо, базирани на Западното крайбрежие, в Тайванския проток. (USS Nevada беше забелязан в Гуам на 15 януари.) Подводница с балистична ракета е публичен сигнал за американска решимост. Това обаче не е легитимен възпиращ фактор срещу конвенционалните действия. Китай разбира, че неговият арсенал от балистични ракети не е достатъчно голям, за да нанесе фатален удар срещу САЩ; подводницата с управляеми ракети, за разлика от тях, осигурява незабавна конвенционална бойна мощ. 96-те ракетни клетки на разрушител от клас "Арли Бърк“ носят смесица от противовъздушна отбрана, противоповърхностни и наземни ракети. Разрушител с управляеми ракети, действащ в обсега на китайски ракети, ще даде приоритет на противовъздушната отбрана, ограничавайки възможностите за удар до между 16 и 32 ракети, в зависимост от точното натоварване. Но подводница от клас Охайо носи 154 крилати ракети "Томахоук“ в 22 изстрелващи тръби и може да разчита на своята стелт система, за да избегне откриване до изстрелването. Залп от над 100 ракети би попречил на всеки опит за десант на Китай в Тайван. САЩ трябва да докажат, че подводница с управляема ракета е в театъра на бойните действия, в идеалния случай като изпратят такава в или близо до Тайванския проток.

Трето, САЩ трябва да насочат стратегически бомбардировачи към Гуам. Това се случваше в миналото, последно по време на кризата в Северна Корея през 2017-2018 г. Бомбардировачите B-1, B-2 и B-52 са идеални платформи за носене на американските ракети с по-голям обсег като AGM-158C. Провеждането на непрекъснати патрули с бомбардировачи, които се приближават до Тайванския проток – особено ако ядрените и конвенционалните приготовления остават необявени – ще осигури допълнително покритие на крилати ракети в случай на китайска атака.

Четвърто, САЩ трябва да увеличат противовъздушната отбрана на Гуам. По време на война Гуам ще бъде една от основните цели на Китай, като се има предвид централната му роля в западнотихоокеанската логистика на САЩ. Американската армия се бавеше с разполагането на противоракетна отбрана на Гуам в продължение на близо десетилетие; това е моментът да се разгърне напред система Patriot PAC-3 заедно със системата за противобалистични ракети THAAD, която вече е в Гуам.

През следващата година САЩ трябва да преразгледат цялата си евразийска военна позиция, в идеалния случай да я преориентират към противодействие на Китай, което множество администрации одобриха, но нито една не изпълни. Преди този момент — и преди кризата в Украйна да бъде разрешена — остава прозорец на уязвимост. Незабавният прилив на въздушни и военноморски сили в западната част на Тихия океан ще намали тази уязвимост, като същевременно ще увери съюзниците и партньорите на САЩ, че в случай на инвазия те няма да споделят съдбата на Украйна.

***

Ню Йорк. Съединените щати и Русия имаха "дипломатическа престрелка“ в Съвета за сигурност на ООН, като се критикуваха едни други заради кризата в Украйна. На срещата, която беше белязана от язвителни коментари и от двете страни, цареше атмосфера, напомняща епохата на Студената война, пише The New York Times.

В същото време никой не очакваше, че срещата, инициирана от Вашингтон, ще доведе до някакъв дипломатически пробив: Съветът за сигурност на ООН е по-известен с неуспехите си в предотвратяването на въоръжени конфликти, отколкото с успехите. Въпреки това срещата даде шанс на двете най-големи ядрени сили да повлияят на световното мнение за изостряне на ситуацията около Украйна, смята изданието.

Американците, подкрепени от западните си съюзници, обвиниха Русия, че е разположила 100 000 войници на западната граница, както и заплашва мира и дестабилизира глобалната сигурност. В същото време "кремълските дипломати" упрекнаха САЩ, че се занимават с необосновано и истерично всяване на страх, целящо провокиране на въоръжен конфликт, отбелязва вестникът.

"Ние сме изправени пред спешна и опасна ситуация в Европа“, каза посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд в своето встъпително слово. "Действията на Русия удрят в самото сърце на хартата на ООН.

Според Томас-Грийнфийлд Москва, натрупвайки войски близо до границите на Украйна, следва "познат модел на ескалиращо напрежение“. Вашингтон е ангажиран с мирно разрешение, но ако инвазията се осъществи, "никой не може да каже, че не сме го предвидили“, добави постоянният представител.

В отговор руският й колега Василий Небензя отбеляза, че именно американците са се държали като провокатори, "усилвайки напрежението и предизвиквайки ескалация“. В крайна сметка, според него Москва няма планове да нахлуе в Украйна.

"Приказките за предстояща война са провокативни сами по себе си. Изглежда, че призовавате за това, искате и чакате да се случи, сякаш искате да превърнете предположенията си в реалност “, каза Небензя, визирайки Томас Грийнфийлд.

Той припомни, че Вашингтон и неговите съюзници са създали кризата, за да отслабят Русия и да забият клин между Москва и Киев. Според дипломата именно САЩ стоят зад "Майдана“ от 2014 г., в резултат на който на власт в Украйна дойдоха "националисти, радикали, русофоби и просто нацисти“.

Небензия също се опита да направи аналогия с изфабрикуваните от САЩ доказателства за оръжия за масово унищожение в Ирак, които оправдаха инвазията на САЩ през 2003 г. "Какво се случи с тази страна, е известно на всички“, каза постоянният представител.

Участниците в заседанието на Съвета за сигурност на ООН настояха за необходимостта от мирно уреждане. Въпреки това тонът на спора между представители на Москва и Вашингтон даде да се разбере, че разделението между двете страни относно Украйна и заплахата от използване на военна сила не отслабва.

Заседанието беше прекъснато след два часа без резултат. Небензя "напусна предизвикателно срещата“ преди тя да приключи, когато думата получи постоянният представител на Украйна Сергей Кислица, обръща внимание изданието.

Впоследствие Томас-Гринфийлд каза пред репортери, че е разочарована от реакцията на Русия към срещата. "Ние се застъпихме за провеждането на тази среща, за да позволим на руснаците да ни обяснят действията си“, каза тя. "Те не ни дадоха отговорите, на които всеки от нас се надяваше“.

Въпреки това администрацията на Байдън вижда срещата като важна демонстрация, че САЩ и техните съюзници са решени да се противопоставят на Москва. "Ако Русия е искрено ангажирана с разрешаването на нашите съответстващи проблеми със сигурността чрез диалог, тогава Съединените щати, нашите съюзници и партньори ще продължат да действат добросъвестно“, обеща ръководителят на Белия дом. "Ако вместо това Русия реши да се откаже от дипломацията и да атакува Украйна, тогава тя ще бъде подведена под отговорност и ще бъде изправена пред бързи и тежки последици“.

***

Вашингтон. Ваксина срещу COVID-19 за деца на възраст под пет години може да бъде налична до края на февруари. Това съобщи The Washington Post в понеделник вечерта, позовавайки се на изявления на "информирани хора“.

Според информацията на изданието, производителите на ваксини - американската компания Pfizer и нейният германски партньор BioNTech - може вече във вторник да се обърнат към Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) с искане за разрешение за спешна употреба на тяхното антивирусно лекарство за деца на възраст от шест месеца до пет години, което - ако бъде одобрено - ще направи тази ваксина първата налична за тази възрастова група. През ноември 2021 г. регулаторните агенции на САЩ одобриха лекарството на компаниите за употреба при ваксиниране на деца на възраст от 5 до 11 години срещу COVID-19.

Предполага се, че ваксинацията с това лекарство, както и при употребата му за други възрастови групи, ще се извършва на два етапа. Компаниите-производители, пише вестникът, са започнали да тестват трета бустер доза през последните месеци, тъй като две игли, както се оказа, не са достатъчни за формиране на надежден имунен отговор. Времевата рамка за въвеждане на бустерната ваксина все още не е определена. Очаква се ситуацията да се изясни не по-рано от края на март.

"Знаем, че две дози не са достатъчни“, цитира изданието неназован експерт с познания за разработването на лекарството. "Идеята е да започнем процес на преглед на двете дози“. Той обясни, че ако употребата им е призната за приемлива, като осигуряваща положителен ефект, тогава е по-добре да се използва това, без да се чака ситуацията с бустер дозата да се изясни.