Във Великобритания е предявен групов иск на стойност 3,2 милиарда долара срещу компанията-майка на Facebook - META, пише The Hill.

Старшият съветник на британската група за наблюдение на финансовото поведение (FCA), Лиза Ловдал Гормсен, съди Meta от името на хора, които са използвали Facebook в Обединеното кралство между 2015 и 2019 г., че потребителите са принуждавани да дават лични данни, за да влязат в платформат, като в резултат на това компанията е спечелила милиарди.

"През 17-те години, откакто е създаден, Facebook се превърна в единствената социална мрежа в Обединеното кралство, където можете да сте сигурни, че ще се свържете с приятели и семейство на едно място“, каза Ловдал Гормсен. "Все пак имаше тъмна страна на Facebook; той злоупотреби с пазарното си господство, за да наложи несправедливи условия на обикновените британци, които му дадоха правомощията да експлоатира техните лични данни“, добавя Ловдал Гормсен.

По думите й, събирането на данни от Facebook му е позволило да създаде обширни бази данни за потребителите.

Facebook заяви в изявление, че потребителите "имат реален контрол върху това каква информация споделят в платформите на Meta и с кого“.

Делото идва, след като съдия отхвърли искането на Facebook да отхвърли дело на Федералната търговска комисия срещу компанията в САЩ тази седмица.

***

Вашингтон. Върховният съд на САЩ спря прилагането на указа на президента Джо Байдън за борба с COVID-19, като постанови, че администрацията няма правомощията да налага изисквания за ваксина или тестване за достъп до работно място, пише USA Today.

Неподписаното становище, което дойде дни след като съдиите изслушаха аргументите по жалбата, разгледана в бърза процедура, отбеляза втория път, когато най-висшият съд на страната отмени пандемичната политика на администрацията на Байдън, като отново заключи, че федералните служители са надвишили правомощията, дадени им от Конгреса. Съдът блокира мораториума за изгонване на наемателите с просрочени плащания на Байдън през август, като постанови, че това също е превишаване на правомощията.

"Въпреки че Конгресът безспорно е предоставил на OSHA правомощието да регулира правилата за професионална безопасност, той не е дал на тази агенция правомощията да регулира общественото здраве по-широко“, пише съдът. "Изискването за ваксинация на 84 милиона американци, избрани просто защото работят за работодатели с повече от 100 служители, със сигурност попада в последната категория“.

Решението предизвика несъгласие на тримата съдии на Демократическата партия в съда.

"Според нас разпореждането на съда сериозно неправилно прилага приложимите правни стандарти“, написа асоциираният съдия Стивън Брайър. "И като прави това, това пречи на способността на федералното правителство да се противопостави на несравнимата заплаха, която COVID-19 представлява за работниците в нашата държава“.

Съдът във второ неподписано становище разреши задължителна ваксинация на хора, заети в здравни заведения, които получават федерално финансиране чрез Medicare и Medicaid. Тази мярка засяга около 10 милиона работници.

"Предизвикателствата, породени от глобалната пандемия, не позволяват на федерална агенция да упражнява власт, която Конгресът не й е предоставил“, пише съдът в отделното становище. "В същото време подобни безпрецедентни обстоятелства не дават основание за ограничаване на упражняването на правомощията, които агенцията отдавна е признато, че притежава“.

Правителството, каза съдът, изглежда има тези правомощия, поне когато става въпрос за изискване на промени на работното място за медицински грижи, които плаща.

Четирима от консервативните съдии в съда изразиха друго мнение.

"Тези случаи не се отнасят до ефикасността или важността на ваксините срещу COVID-19“, написа сътрудникът на съда Кларънс Томас. "Те се отнасят само до това дали (администрацията) има законовите правомощия да принуждава здравните работници, като принуждава работодателите си, да се подложат на медицинска процедура, която не искат и не могат да отменят“.

Не беше веднага ясно какви, ако има такива, опции има администрацията на Байдън да отговори на решението. В изявление президентът каза, че е "разочарован“ и "сега зависи от щатите и отделните работодатели да определят дали да направят работните си места възможно най-безопасни за служителите“.

През ноември Байдън обяви нова порция мерки срещу пандемията, според които големите работодатели с над 100 служители, здравните заведения и федералните служби трябва да изискват ваксина или двуседмично тестване на служителите си, или да бъдат глобени с до 14 хиляди долара.

Решението по делото за големия работодател беше приветствано от консервативни и бизнес групи, които заведоха искове.

"Американците вече загубиха твърде много от тази болест – всички ние искаме тази пандемия да приключи – но е изключително важно да не загубим и нашата конституция“, каза главният прокурор на Охайо Дейв Йост, един от републиканските служители, които оспориха правилото.

***

Ню Йорк. Украйна няма да може да се присъедини към НАТО в обозримо бъдеще. Това мнение изразиха в четвъртък колумнисти на The New York Times.

Според тях влизането на Украйна в Северноатлантическия алианс е възпрепятствано от няколко причини, една от които е несигурността на европейските членове на НАТО по отношение на влизането на страната в Алианса, което предвид необходимостта от консенсус за приемане на нов член, прави влизането на Украйна нереалистично.

Освен това авторите на статията посочват, че въпреки многобройните изявления на американската администрация относно включването на Украйна в НАТО, нейният ръководител Джо Байдън винаги е бил предпазлив в подобни изявления, а от края на 2000-те той е станал по-малко ревностен в позицията си относно разширяването на съюза на изток.

Освен това САЩ и други членове не са доволни от напредъка на Киев в борбата с корупцията. Според Transparency International страната се нарежда на 117 от 180 по този показател.

В заключение експертите отбелязват, че Русия има значителен икономически лост по отношение на Европа, по-специално доставките на газ, така че много от европейските страни ще предпочетат да не развалят отношенията си с Москва. "Като се има предвид всичко това, Украйна почти сигурно няма да изпълни третия основен критерий за влизане в НАТО: одобрение от всичките 30 членки“, заключават авторите на статията.

Северноатлантическият алианс на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. прие политическо изявление, че "Украйна и Грузия в крайна сметка ще станат членове на НАТО“, но отказа да предостави на двете страни план за действие за подготовка за членство, което е първата стъпка в правната процедура за присъединяване на страната към организацията. През февруари 2019 г. Върховната Рада одобри изменения в конституцията, които закрепват стремежа на Украйна да се присъедини към НАТО. Украйна също получи статут на партньор на НАТО с разширени възможности.