Прашните бури стават все по-чести и вече обхващат дори онези региони, където преди са били практически непознати. Според учените ситуацията само ще се влошава с времето, пише британското издание The Telegraph.

Пясъчните и прашни бури стават "все по-чести и тежки" в много части на света, според ООН. На първо място, от тях страдат пустинните и степните райони на планетата. В американските Големи равнини, например, броят на подобни събития се е удвоил през последните две десетилетия. И например в Ирак само за два месеца през 2022 г. се случиха десет пясъчни бури.

Но сега прашните бури засягат и други региони на света, като например Южна Европа. Коалицията на ООН за пясъчни и прашни бури (има такава) заяви, че прашните бури имат "значителни трансгранични въздействия, засягащи различни аспекти на околната среда, климата, здравето, селското стопанство, поминъка и социално-икономическото благосъстояние на хората“.

Тъй като броят на бурите се увеличава по цялата планета, учените се опитват да обяснят тенденцията. Като основни въздействащи фактори се считат мащабното обезлесяване, прекомерната паша, ерозията на почвата и изменението на климата.

Професор Дейвид Томас от Центъра за околна среда на Оксфордския университет казва, че всяка човешка дейност по краищата на пустините, която намалява размера на водните басейни или премахва естествената растителност, увеличава риска от прашни бури. Като най-лошите примери за това той посочи пресъхването на Аралско море и пресушаването на иракските блата.

Много пустинни бури обаче имат напълно естествен произход.

"Части от Сахара са естествен източник на прах, което означава, че прахът е в атмосферата по естествени причини, а не поради човешка дейност. Например сухите езерни корита, наследени от влажния климат в далечното минало, са източници на прах в целия свят“, казва ученият.

Възстановяването на земята, управлението на почвата и водата за увеличаване на растителната покривка е препоръка на ООН за борба с това природно бедствие. И лидер тук, колкото и да е странно, е Китай, който изпълнява най-амбициозния проект за засаждане на дървета в света.

От началото на работата по Великата зелена стена през 1978 г. са засадени повече от 66 милиарда дървета, като 100 милиарда са планирани до 2050 г. Надеждата е, че такъв проект ще защити североизточната част на страната от пясъчните бури от пустинята Гоби.