Присъединявайки се към отбелязването на трите десетилетия от създаването на външната политика, както и отбраната на Република Северна Македония, фондация "Конрад Аденауер“ издаде публикация "30 години външна политика и отбрана:, която включва и анкета. Според проучването Борис Трайковски е президентът, който гражданите ценят най-много досега, армията е с по-висок рейтинг от дипломацията, а 57,1% от анкетираните отхвърлят т.нар. "френско предложение“ за разрешаване на спора между България и РСМ, пише скопското издание "Независен“.

Провеждането на външната политика на държавата и професионализма на армията през последните три десетилетия средната оценка на респондентите по скалата от 1 до 5 е 2,52, т.е. 3,37. Видимо по-високият рейтинг за армията спрямо провеждането на външната политика може да се дължи на членството на Северна Македония в НАТО.

Цели 45,6% от анкетираните смятат, че Северна Македония не е успяла да изгради професионална дипломатическа служба през последните три десетилетия (срещу 21,8%, които са на обратното мнение). От друга страна, 57,8% от анкетираните оценяват положително ролята и постиженията на армията (срещу 24,7%, които са на обратното мнение). Изводът е, че доверието в армията и в институциите, отговарящи за отбраната, е видимо по-високо в сравнение с дипломатическата служба.

Що се отнася до управлението на външната политика и отбраната, от всички президенти на страната по скалата от 1 до 5 анкетираните оценяват най-високо втория президент Борис Трайковски, който е със средна оценка 4,28. Първият президент на независима Република Македония Киро Глигоров е със среден резултат 4,1, третият президент Бранко Цървенковски е със среден резултат 3,02, средният резултат на четвъртия президент на страната Георге Иванов е 3,11 , докато настоящият държавен глава Стево Пендаровски е със среден резултат 2,81.

64,2% от анкетираните подкрепят членството на Северна Македония в НАТО, което представлява съотношение 2:1 в полза на поддръжниците. Също така 56,2% от анкетираните смятат, че Северна Македония е по-безопасна и по-стабилна с членството в НАТО.

62,8% от анкетираните са за членството на Северна Македония в ЕС. Въпреки че този процент все още е много висок, той ясно показва негативните тенденции спрямо първите две десетилетия на независимостта. Кумулативно 40,2% от анкетираните намират причината за неуспеха на страната да се присъедини към ЕС във вътрешни слабости спрямо 19,2%, които намират причините във външни фактори.

Анкетираните имат най-положителни впечатления от качеството на взаимоотношенията между Северна Македония и Турция със 71,6%; със Сърбия с 68,6% и с Германия с 64,3%. Най-негативни са впечатленията за междудържавните отношения с Русия и България, за които 59,3% и 52,5% от анкетираните смятат, че имат лоши двустранни отношения със Северна Македония.

57,1% от анкетираните отхвърлят т.нар "френско предложение“, което беше предпоставка за оттеглянето на ветото на България за започване на преговорите на Северна Македония с ЕС, срещу 27,2%, които го приемат, което представлява разлика от около 30% в полза на противниците на този документ. Българо-македонските отношения са на ниско ниво, което може да се отрази негативно върху качеството на елементарната комуникация между институциите и обществата на двете страни.

По отношение на Гърция 36,5% от анкетираните заявяват, че подкрепят Преспанския договор; 30,6% от анкетираните смятат, че след преодоляване на спора с името македоно-гръцките отношения имат видимо подобрение; 30% от анкетираните заявяват, че смятат, че разрешаването на спора за името има положително въздействие върху решението на Вселенската патриаршия да признае каноничния статут на МПЦ-ОА на 9 май 2022 г. Македоно-гръцките отношения се характеризират с положителна динамика, въпреки че все още има подчертана сдържаност.

Общо 64,6% от анкетираните смятат, че Германия е силен политически поддръжник и съюзник, а 66,6%, че е и важен икономически партньор на Северна Македония. Германия заедно със САЩ са два по-характерни примера за непрекъснато, стабилно доверие по отношение на качеството на отношенията, които тези страни имат със Северна Македония.

По отношение на представите коя страна е най-големият съюзник на Северна Македония, 37,4% смятат, че това е Сърбия, 24,1% нямат отговор, докато 19,8% смятат, че това са САЩ. В дъното на тази таблица на съюзническите държави е Турция, за която 5,8%, както и Германия, за която 5,4% от анкетираните смятат, че са най-големите приятели на Северна Македония. По отношение на това коя страна е най-големият враг на Северна Македония, 44% от анкетираните смятат, че това е България, докато 12,1% смятат, че това е Русия.

Общо 50,4% от анкетираните смятат, че руската военна агресия срещу Украйна е неоправдана и неприемлива, а 26,2% смятат, че е оправдана и приемлива, което представлява съотношение 2:1 по отношение на първата група.

65,7% от анкетираните подкрепят проекта "Отворени Балкани“, докато 15% не го подкрепят, което означава, че броят на анкетираните, които подкрепят тази форма на по-тясно сътрудничество между Северна Македония, Албания и Сърбия, е с 50,7% по-висок.

На въпроса кога смятат, че Северна Македония ще се присъедини към ЕС, 28% от анкетираните заявяват, че това никога няма да се случи, което е най-голямата група, докато 23,7% изразяват песимизма си чрез отговора, че не знаят кога ще се случи, че нямат отговор. Срещу тези групи са по-оптимистичните респонденти. Така 7,4% заявяват, че членството на страната в ЕС ще стане след 20 или повече години, 10,4% след 10-20 години, 15,5% след 10 години и 13% след 5 години. Дълбокият песимизъм за членството на Северна Македония в ЕС, както и за скоростта на постигане на тази стратегическа цел, се вижда от отговорите на анкетираните. Преодоляването на двустранните пречки и отварянето на ясна перспектива за динамична интеграция на Северна Македония без допълнително спиране е сигурно, че ще доведе и до коригиране на впечатленията на гражданите в положителен смисъл по отношение на самия Съюз, както и в спрямо времето на членство.

Изследването на общественото мнение е проведено през месец август 2022 г. Обемът на извадката включва 1111 респонденти, като се запазва общото съотношение по отношение на основните демографски характеристики (пол, възраст над 18 г., етническа принадлежност, професия и образование), като същевременно се спазва подходящия географски баланс.

По време на изпълнението на изследването е използвана количествена изследователска методология за събиране на данни (чрез телефонно проучване), която позволява надеждно и прецизно сканиране на нагласите на общото население.

Маржът на грешка варира от +/- 2,9% с 95% доверителен интервал.

Проучването е на Института за политически изследвания (ИПИС).