Спасителната операция за освобождаване на израелските заложници Ноа Аргамани (26), Алмог Меир Жан (22), Андрей Козлов (27) и Шломи Зив (41), отвлечени от терористи на Хамас при бруталното им нападение срещу Израел от Ивицата Газа на 7 октомври, дава надежда на роднините на останалите 120 заложници, държани в плен в Ивицата Газа в продължение на повече от 8 месеца. Също така разкрива неразривните връзки между Хамас и цивилното население на Ивицата Газа, пише посланикът на Израел в България Н. Пр. Йоси Леви Сфари в материал, изпратен до "Фокус" от посолството на еврейската държава в София. Публикуваме текста без редакторска намеса.

Заложниците са държани в плен от цивилни лица в две отделни частни жилища в сърцето на Ивицата Газа. Освобождението им включва ожесточена битка срещу стотици терористи и въоръжени цивилни, което отразява асиметрията на тази война в градска среда. Докато Израел полага максимални усилия да сведе до минимум косвените щети и да запази живота на невинните, Хамас крие своите въоръжени бойци, както и заложниците, сред населението, докато използва цивилните като човешки щитове. Умишленото възпрепятстване на всякакво разграничение между неучастващи цивилни и терористи е в грубо противоречие както с международното право, така и с основните правила на войната. Фактът, че трима заложници са били държани в дома на журналиста от "Ал Джазира“ Абдала Алджамал (36) е не по-малко поразителен и разкрива много за тайното споразумение на държавната катарска новинарска агенция с ислямската фундаменталистка терористична организация.

Битката за освобождаването на заложниците представлява малка победа за Израел и голям удар за Хамас. Крокодилските сълзи на поддръжниците на Хамас за броя на жертвите не могат да скрият очевидното: Всички тези загуби биха могли да бъдат избегнати, ако Хамас и неговите съучастници в Газа не бяха отвлекли израелските граждани на първо място или ако ги бяха освободили на по-ранен етап. Този, който започва война и губи, не може да претендира, че е жертва.

Цивилното население в Газа, подобно на всяка друга конфликтна зона, е сложна и многостранна група. Мрачен аспект на това население обаче е активната му подкрепа за Хамас и участието му в неприемливи действия като вземане на заложници, сексуално насилие и убийство на израелци. Събитията на и след 7 октомври разкриват, че много цивилни в Газа наистина подкрепят Хамас, като се започне от възпитанието на децата им като активисти на Хамас и ликуването при убийството на евреи. Освен това хиляди жители на Газа участваха в касапницата в израелските села, грабейки, изнасилвайки и убивайки. Много от тях помагат на Хамас и укриват както заложници, така и терористи в домовете си, както и позволяват да се използват домовете им за съхранение на оръжие и достъп до тунелите на терора. Записът на младия убиец от Газа, който се обажда на родителите си на 7 октомври от телефона на една от жертвите си, за да се похвали, че е убил 10 евреи със собствените си ръце, е безпогрешен пример. Друг случай извън общоприетото разбиране е неотдавнашното ужасяващо свидетелство на друг млад терорист от Газа, който признава, че той, баща му и братовчед му са изнасилили израелка, преди да я убият. И двете са ярко доказателство за опустошителната дехуманизация на евреите, неразделна част от културата на смъртта, споделяна от твърде много жители на Газа.

Неотдавнашно проучване показва, че 71% от жителите на Газа смятат, че решението на Хамас да започне офанзивата си срещу Израел на 7 октомври е правилно. Това не означава, че всеки цивилен в Газа е съучастник в такива деяния, но е от решаващо значение да бъдат разпознати сегментите, които далеч не са напълно невинни.

Хамас не е външен придатък от чужбина. Това е преди всичко местният клон на Мюсюлманско братство в Газа. Лидерите на Хамас и неговите бойци са родени и израснали в Ивицата Газа и са дълбоко вкоренени в социалната тъкан на Газа. Терористичната организация контролира не само военния и политическия пейзаж, но и бизнеса и търговията (чрез систематично изнудване и рекет на хора и фирми, съчетано с мащабно присвояване на международна хуманитарна помощ), социалните служби и образователните институции.

Освен това подкрепата за Хамас и участието в актове на насилие надхвърлят обикновената зависимост или принуда. Налице е и значителен елемент на идеологическо съгласуване. Образователните и пропагандни системи в Газа индоктринират младежите с разказ за омраза и насилие срещу Израел. Това индоктриниране не само насърчава пасивната подкрепа, но често води до активно сътрудничество в терористични дейности. Тревожен компонент е, че Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток позволява на това подстрекателство да проникне в нейните институции и по-специално в училищната ѝ мрежа, където учители и директори често са бойци или привърженици на Хамас, като учат значителни части от населението на Газа да възприемат чудовищните действия на Хамас като законни.

Това дава възможност на Хамас да култивира база от подкрепа, която се простира отвъд политическата вярност в активно участие в своята програма за насилие. Пълният контрол на групировката над икономиката, хуманитарната помощ и мрежата за социално образование им печели лоялност, като в същото време тяхната пропаганда насърчава култура на мъченичество и насилствени престъпления срещу Израел, включително вземане на заложници, изнасилване и убийство.

Международната общност трябва да заеме ясна позиция по този въпрос. Трябва да се търси отговорност от членовете на мрежата Хамас – като се започне от нейните лидери, през поддръжниците и убийците, до бойците в училищата и управляващите институции, които или са част от терористичната инфраструктура, или подкрепят възпитанието на децата в Газа в дух на омраза и насилие.