Изборите, предизвикани от оставката на министър-председателя Антониу Коща, могат да доведат до изместването на скандалната Социалистическа партия от дясната коалиция, пише The Guardian.

Португалската левица и десница се подготвят за напрегната надпревара, докато страната се готви да гласува на вторите си предсрочни парламентарни избори за последните три години- оспорвана надпревара, която се очаква да доведе до огромни успехи и до евентуална роля на крайнодясната партия "Чега" като лидер.

Изборите в неделя бяха предизвикани от краха на социалистическото правителство на Антониу Коща, който подаде оставка като министър-председател през ноември на фона на разследване за предполагаеми незаконни действия на администрацията му по отношение на големи зелени инвестиционни проекти.

Коща, който е на поста си от 2015 г. и който изненадващо спечели абсолютно мнозинство на парламентарните избори през 2022 г., не е обвинен в никакво престъпление. Той заяви, че смята, че няма друг избор, освен да подаде оставка, защото "задълженията на министър-председател не са съвместими с каквито и да било подозрения в моята почтеност".

Социологическите проучвания сочат, че изборите ще бъдат близки по резултат, като между дясноцентристкия Демократичен алианс - предизборна платформа, съставена от голямата Социалдемократическа партия (PSD) и две по-малки консервативни партии - и Социалистическата партия (PS) има само няколко процентни пункта.

Според проучване, публикувано в петък, в последния ден на кампанията, Демократичният алианс получава 34%, а социалистите - 28%. Проучването за вестник Público и обществената телевизия RTP обаче показва, че социалистите и други по-малки леви и комунистически партии биха могли да съберат достатъчно гласове, за да надделеят над тези на десния блок.

Много ще зависи от "Чега" - популистката крайнодясна партия, основана преди пет години от Андре Вентура, който някога е бил изгряваща звезда в PSD. След като на изборите през 2019 г. спечели 1,3 % от гласовете, а през 2022 г. - 7,2 %, сега се очаква "Чега" да се радва на огромен ръст на подкрепата в неделя и да вземе между 15 и 20 % от гласовете.

Въпреки че лидерът на PSD Луис Монтенегро изключи всякакви сделки с "Чега" заради това, което той определи като "често ксенофобски, расистки, популистки и прекалено демагогски" възгледи на Вентура, той вероятно ще бъде подложен на значителен натиск от собствената си партия, ако помощта на "Чега" е необходима, за да се спре връщането на левицата на власт.

Вентура и неговите колеги се опитват да се възползват от широко разпространеното недоволство от основните леви и десни партии в Португалия, тъй като страната продължава да страда от жилищна криза, напрегнати обществени услуги, ниски заплати и поредица от корупционни скандали, засягащи PS и PSD.

"Никога в историята на Португалия не е имало по-голяма възможност за сваляне на двупартийната система, която ни убиваше през последните 50 години", заяви Вентура пред поддръжници на митинг на "Чега" в Северна Португалия миналата седмица. "Никога не сме били толкова близо."

Педро Магалаеш, политолог от Института за социални науки към Лисабонския университет, е категоричен, че социалистите са се изправили пред трудна битка.

"Въпреки че икономическата ситуация стана относително благоприятна - по отношение на растежа на БВП, безработицата и състоянието на бюджета на страната - одобрението за правителството рязко спадна от последните избори - от над 60% на около 25%", смята той. "Това изглежда е свързано с нарастващите разходи за живот, които се наблюдават през последните две години, особено при жилищата в столичните райони, както и с колебливите резултати в областта на общественото образование и Националната здравна служба."

Магалаеш твърди, че макар подкрепата за Демократичния алианс да се е увеличила поради недоволството на избирателите, "растежът му като основна алтернатива на социалистите е ограничен от възхода на радикалната десница, представлявана от "Чега".

Но той също така подчертава, че много гласоподаватели все още не са решили и много неща остават несигурни, като отбелязва, че "около един на всеки пет анкетирани твърди, че не е решил какво да прави тази неделя, а дори сред тези, които заявяват намерение да гласуват, значително малцинство заявява, че все още може да си промени мнението".