Politico: Украйна, пази се! Унгарско-Австрийската империя настъпва
©
Той също така е най-големият фаворит да стане следващият лидер на страната си и следващото голямо главоболие на Европа.
Крайнодясната Партия на свободата на Кикъл води с няколко точки в националните социологически проучвания от ноември насам, тъй като растящата инфлация и рязкото увеличение на молбите за убежище подхранват недоволството от сегашното правителство, коалиция между дясноцентристката Австрийска народна партия и Зелените. Докато другата основна опозиционна партия, социалдемократите, е измъчвана от вътрешни борби, партията на Кикъл има най-добрия шанс от години да вземе властта.
Това би създало големи проблеми за Европейския съюз, който вече се бори да се справи с Унгария, където националистическият премиер Виктор Орбан систематично поема контрола над всички основни лостове на властта и подкопава независимите медии, превръщайки страната в това, което критиците виждат като полу-авторитарна държава в центъра на ЕС.
Австрия не е единствената страна в региона, засегната от влиянието на "орбанизма“. Съседна Словакия също се люлее на ръба на популистко възраждане. В проучвания преди предсрочните избори, насрочени за септември, проруската партия Курс-Социалдемокрация (Smer-SD), чийто лидер, бившият премиер Робърт Фицо, беше принуден да подаде оставка през 2018 г. на фона на вълна от народни протести, предизвикани от брутално убийство на разследващ журналист и неговата годеница. Ако бъде избран, Фицо обеща да прекрати военната подкрепа на Словакия за съседна Украйна.
Европейски служители предупреждават, че победа на проруските сили в Словакия и Австрия ще даде на руския президент Владимир Путин мощен инструмент срещу Украйна и ще го улесни да подкопае санкциите и усилията на ЕС в помощ на Киев.
"Това ще бъде катастрофа“, каза направо високопоставен служител на Европейската комисия от региона на Източна Европа.
Самият Кикъл не предизвиква луд ентусиазъм сред избирателите. Поради неговия откровен и директен стил на говорене, личният му рейтинг е един от най-ниските сред всички австрийски политици.
Освен това подкрепата за Австрийската партия на свободата се оказа непостоянна в миналото. Този последен скок в нейната популярност вероятно е провокиран повече от разочарованието от това, което мнозина австрийци смятат за неефективност и слабост на сегашното правителство, отколкото от надежди за подновяване при крайнодесните.
Сегашният експлозивен подем на партията обаче не може да бъде пренебрегнат.
Кикъл беше вътрешен министър по време на това, което се оказа краткотрайна коалиция между Австрийската партия на свободата и Австрийската народна партия на бившия канцлер Себастиан Курц, която започна през 2017 г. Така че за Брюксел той е добре познато лице, но го помнят без особена топлота. Една от първите стъпки на Кикъл като министър на вътрешните работи беше да промени името на австрийските регистрационни центрове за търсещи убежище на "Центрове за връщане и заминаване“.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви пред австрийски вестник миналата седмица, че има "сериозни съмнения" относно пригодността на Кикъл за каквато и да е министерска позиция.
"Той просто не заслужава доверие“, посочи Мецола.
Следващите избори в Австрия няма да се проведат до следващата есен, но напрежението в сегашната коалиция, водена от канцлера Карл Нехамер, чиято Народна партия в момента е с осем пункта зад Партията на свободата, повишава шансовете за предсрочен вот.
"Станах партиен лидер не за да водя в социологическите проучвания, а за да спечеля избори“, заяви наскоро Кикъл.
Той обеща да използва правото на вето на Австрия в Европейския съвет, за да отмени това, което той нарича "безсмислени" санкции на ЕС срещу Русия.
По време на неотдавнашно посещение в Будапеща, където се срещна със своя ментор Орбан, Кикъл не скри целта си да превърне Австрия в нова Унгария, която той нарече "убежище на националното самоопределение и съпротива срещу глобалистката намеса на Брюксел“.
Австрийската партия на свободата е основана през 50-те години на миналия век и е най-известна в света с т. нар. "Ибиса гейт“. В резултат на този скандал предшественикът на Кикъл Хайнц-Кристиан Щрахе беше принуден да подаде оставка.
АПС има дългогодишни връзки с Русия. През 2016 г. Щрахе подписа споразумение за партньорство с партията на Путин "Единна Русия". Въпреки че Кикъл настоява, че това споразумение вече е изтекло, той и други фигури от Партията на свободата не крият симпатиите си към Москва. Така например след началото на руската инвазия в Украйна партията прокара десетки проруски резолюции в австрийския парламент. През изминалата година АПС също издаде множество прессъобщения, призоваващи за отмяна на санкциите срещу Москва.
Миграцията обаче остава основната тема в дневния ред на Партията на свободата. Като се има предвид, че миналата година броят на молбите за убежище на мигранти в Австрия се утрои - най-голямото процентно увеличение в целия ЕС - този проблем резонира най-силно сред австрийците.
В съответствие с реториката на Кикъл за Австрия като "крепост срещу миграцията", много от приоритетите на Партията на свободата са съсредоточени върху културната идентичност на страната. Например, една инициатива за спасяване на хотели в малки австрийски градове обещава субсидии, ако получателите сервират "традиционни и регионални деликатеси" в своите хотели.
Друга инициатива настоява децата на училищните площадки да говорят само немски.
Тези политически инициативи често са осмивани в основните австрийски медии, но изглежда печелят подкрепа от много избиратели.
През януари АПС стана втора на регионалните избори в Долна Австрия, най-голямата провинция в страната, унищожавайки дългогодишното и абсолютно мнозинство, което Народната партия имаше там. Това принуди Народната партия да влезе в коалиция с АПС в този регион.
Подобен сценарий се разигра няколко седмици по-късно в провинция Залцбург, където Партията на свободата си осигури полагащото се място в регионалното правителство.
На национално ниво обаче Кикъл едва ли ще приеме ролята на втора цигулка. През последните 25 години Австрийската партия на свободата два пъти приема мястото на младши партньор на Народната партия в коалиции. И двата пъти завърши с провал, тъй като АПС беше отслабена поради скандали и вътрешни разделения в тези правителства.
Сега Кикъл казва, че целта му този път е ясна: да стане Volkskanzler - тоест народен канцлер.