Сгреши ли НАТО при обучението на украинските контранастъпателни войски? Дали ги е обучил за грешното бойно поле? Тези въпроси задава европейската редакция на Politico.

Въпросите са и в основата на бурния дебат, защо след три месеца изтощителни боеве контраофанзивата в Югоизточна Украйна все още не е успяла да пробие до Азовско море, прекъсвайки така наречения сухопътен мост, който свързва анексирания Крим с южните украински територии, окупирани от Русия.

Напредъкът на Запорожкото направление, главната ос на трите линии на атака, е изключително бавен. Много са разсъжденията и генералските кресла, в които се разпределя вината, посочват се грешни стъпки или се изтъкват неща, които е можело да се направят по-добре.

Но сред тях най-интригуващите идват от войниците на украинските фронтови линии или от тези, които наскоро са се завърнали, и те обвиняват НАТО, че ги е подготвил за различна битка.

Разбира се, през последните седмици Украйна се сблъсква със собствени критики, като западни военни служители обвиняват силите, че не са спазвали тактиката за водене на комбинирана война, преподавана от инструктори на НАТО по-рано тази година. Най-значимото порицание се съдържаше в изтеклата през юли оценка за бойното поле от германския Бундесвер, който се оплака, че украинските военни не успяват да приложат обучението на НАТО, и критикува командирите, че разделят обучените си на Запад бригади на малки части от само 10 до 30 войници, за да атакуват вражеските позиции.

Но някои ветерани от фронтовата линия сега се противопоставят на тази критика, заявявайки, че НАТО ги е подготвила за грешен вид война и че обучението, което са получили, е било смесено и е било взето от наръчници, които не са били адаптирани към реалностите на терена в Украйна. Според тях е имало ясен разрив между теорията и практиката - разминаване, което е коствало човешки животи.

Сред критиците на обучението на НАТО е ветеранът от националната гвардия на САЩ с 10-годишен стаж Райън О'Лиъри, който е бил на мисии в Афганистан и Ирак и се присъединява към украинския чуждестранен легион в рамките на няколко дни след нахлуването на Русия. При пристигането си той почти веднага е изпратен заедно с други американски и британски доброволци, за да блокира навлизането на руски части в украинската столица от север.

О'Лиъри твърди, че обучението на новите бригади е щяло да бъде по-добро, ако "се е провеждало от украинци, които са преживели бойни действия тук и могат да донесат със себе си тежките уроци, които са научили, за да не ги повтарят други".

Изглежда, че обучението, което украинските войници са получили, се е основавало по-скоро на това, с което силите на НАТО са свикнали най-много през последните години - борба с бунтовници, с вмъкнати някои "покажи и плаши" в американски стил. И докато украинците хвалят ученията по основни пехотни тактики, разузнаване и как да се приближат незабелязано до врага, както и методите, преподавани за щурмуване на окопи и сгради, те посочват липсата на обучение по опознаване на безпилотни летателни апарати и мини, обезвреждане на взривни вещества и отбранителен бой.

Когато става въпрос за интегриране на войната с дронове и как да се преодоляват вражеските дронове, те са получили оскъдни съвети - най-вероятно защото силите на НАТО все още не са наваксали и не са адаптирали собственото си пехотно обучение към технологията.

Сега О'Лиъри е командир на рота в 59-а моторизирана бригада на Украйна, която е натоварена с разузнаване и прочистване на окопи в контранастъплението в югоизточната част на страната. "НАТО трябва да се съсредоточи върху основните умения - упражнения с оръжие, движения, изграждане на LP/Ops [Пост за подслушване/наблюдателен пост], камуфлаж, тактика на малките единици и упражнения за сплотеност като пример".

А още по на север, на фронтовата линия в Харков, тази критика се повтаря от войници от 32-ра отделна механизирана бригада, които разговаряха с "Независим Киев". Бригадата е получила само три седмици обучение по линия на НАТО в Германия и макар да са благодарни за някои от западните учения и екипировка, те се оплакват, че офицерите от НАТО не разбират твърдата реалност на военните действия в Украйна.

"Пехотинецът от НАТО знае, че е подкрепян и може да напредва с увереността, че има голяма вероятност да не бъде убит или осакатен", заявява войник на име Игор. Начинът на водене на войната в НАТО изисква масирани подготвителни въздушни удари, артилерийски обстрели и разминиране, преди пехотата да напредне и, разбира се, украинските военни - без исканите от тях модерни бойни самолети, ракети с далечен обсег и оборудване за разминиране, трябва да се бият по съвсем различен начин от този, който диктува стандартната доктрина на НАТО.

Ето защо по време на първата фаза на контраофанзивата Украйна претърпя значителни загуби на войници и доставена от Запада бронетехника, тъй като затъна в едни от най-гъстите минни полета, виждани някога и трябваше да премине към тактиката на втората фаза, използвайки малки пехотни части, за да се опита да намери път.

Някои украински бойци твърдят, че обучението е щяло да протече по-добре, ако в обучението на НАТО са били включени украински офицери и сержанти с боен опит и познания за местната география и ландшафт, или ако е имало допълнителен компонент на интензивно обучение в Украйна преди изпращането на наборниците.

"В резултат на липсата на познания за ландшафта инструкторите на НАТО не взеха предвид колко голяма част от боевете ще включват малки части, които ще трябва да се бият през гъсти линии от дървета - подобно на това, което съюзническите сили не взеха предвид за ландшафта в Северозападна Франция след десанта в Нормандия през 1944 г." По подобен начин на Запорожкия фронт, както и в голяма част от Южна Украйна, съветските агрономи са разделили земята на обширни полета, между които са засадени дъбове, храсти и тополи като ветрозащитни пояси.

Понастоящем американският военен анализатор Майкъл Кофман, директор на Програмата за изследване на Русия в Центъра за военноморски анализи, е един от малкото, които все още смятат, че съществува "реалистична възможност украинските сили да пробият руските линии", тъй като "през последните няколко седмици темпото се повиши и динамиката донякъде се промени". Но дори и той предупреждава, че войната "не е салонна игра, в която може да се играе и лесно да се предвиждат резултатите".

В същото време други са по-скептични, обвинявайки отчасти нереалистичните очаквания от самото начало, както и нежеланието на западните сили - включително администрацията на президента на Съединените щати Джо Байдън - да поемат риск при предоставянето на модерно военно оръжие.

На този фронт украинските официални лица сочат с пръст Запада за неговото разтакаване и забавяне при одобряването и доставянето на исканото от тях въоръжение, особено като се има предвид, че някои искания са направени веднага след нахлуването. Те също така изразяват недоволство от усещането за песимизъм по отношение на перспективата за постигане на основните цели на контранастъплението.

Но за повечето военни анализатори и западни официални лица е ясно, че вече наближава края на контраофанзивата, като остава малко време преди времето да се промени. И въпреки пробива на първата руска отбранителна линия при Роботино в края на август, контраофанзивата не е променила съществено общите позиции.

В реч в Прага миналата седмица посланикът на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Майкъл Карпентър напомни, че "съвсем скоро ще навлезем в дъждовния сезон, а след това и в зимата", когато военните маневри ще станат по-трудни.