Най-висшият съд на ЕС в сряда излезе със знаково решение, според което Брюксел може да намалява средствата на страни, които имат проблеми с върховенството на закона, отхвърляйки възможността за правно оспорване на подобни мерки от Полша и Унгария, пише европейската редакция на Politico.

В дългоочакваното решениe, прочетенo на глас на унгарски и полски, Съдът на ЕС заяви, че отхвърля протеста на Будапеща и Варшава. Резултатът означава, че ЕС вече ще има по-голяма правна основа, ако реши да задържи плащанията към държави, в които установи, че проблемите с върховенството на закона се отразяват негативно на европейските финанси, стъпка, която може да лиши страни-членки от критично важни за тях средства.

В рамките на минути Будапеща и Варшава заявиха че решението е пристрастно, докато ЕС беше изправен пред подновен натиск да предприеме действия несъгласни с върховенството на закона. От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която има правомощията да задейства механизма, просто каза в изявление, че Комисията ще приеме насоки, предоставящи "допълнителна яснота“ относно предстоящите стъпки "през следващите седмици, " след оценка на решението.

"Когато условията на регламента са изпълнени, ние ще действаме решително“, каза тя.

Решението е ключов момент в продължаващите усилия на ЕС да контролира демократичните стандарти сред своите членове.

По искане на страните от ЕС Брюксел се съгласи да изчака решението на Съда, преди да вземе окончателна позиция дали да намали плащанията към страни като Полша и Унгария, които дълго време се борят с лидерите на ЕС заради обвинения в отстъпление от демократичните ценности. Сега, с решението в своя полза, Брюксел ще бъде изправен пред още по-голям натиск да действа.

Решението от сряда е кулминацията на дълга съдебна битка, която започна, след като ЕС през 2020 г. разреши нов механизъм, който му позволи да намали финансирането за страни, където нарушенията на върховенството на закона се отразяват негативно на парите на европейските данъкоплатци.

Унгария и Полша — двете страни, които най-вероятно ще загубят финансиране оспориха механизма в съда, като се аргументираха, че регламентът нарушава Договорите на ЕС и не гарантира правна сигурност на страните членки.

Но в сряда съдът отхвърли оспорването им. Обосновавайки решението си, Съдът на Европейските общности подчерта, че регламентът има за цел да защити бюджета на ЕС и че спазването на европейските ценности е условие за ползване на права съгласно Договорите на ЕС.

Придържането към европейските ценности според съда в Люксембург не е просто задължение за членство, което може да бъде отхвърлено, след като една страна стане част от клуба.

Решението "за съжаление потвърждава опасната тенденция на (Съда) и институциите на ЕС да разширят действието на правните разпоредби извън Договорите на ЕС“, каза говорителят на полското правителство Пьотр Мюлер.

Макар че механизмът е написан в относително "ограничаващ" начин – обхваща само нарушения на върховенството на закона, които биха могли да засегнат бюджета на ЕС по "достатъчно директен начин“ някои служители в Будапеща и Варшава виждат в това заговор срещу правителствата в двете страни.

"Съдът на Съюза произнесе политически мотивирана присъда заради Закона за закрила на детето!“ - заяви унгарският министър на правосъдието Юдит Варга във "Фейсбук", имайки предвид проворечивите мерки срещу ЛГБТ общността, въведени в Унгария миналата година.

Решението от сряда обаче вероятно няма да разреши на ЕС да намали средствата за Унгария заради тези мерки. Вместо това, той е подходящ повече за случаи на финансови злоупотреби, като например, корупционно отпускане евросредства на лоялни на властите лица.

Превод и редакция: Юлиян Марков