Картата на ЕС за състоянието на правосъдието за 2023 г. поставя Испания на 23-то място в блока по отношение на общественото възприятие на независимостта на съдилищата и съдиите, като най-често посочваната причина за намеса е политическият натиск, пише европейската редакция на Politico.

"Фокус“ представя превод на материала, с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Последните политически сътресения в Испания са продължение на продължилата с години битка между двете основни партии за назначенията на висши съдии.

През последните месеци испанският министър-председател Педро Санчес си осигури нов мандат, като предложи амнистия на каталунските сепаратисти в замяна на политическа подкрепа. Това бе посрещнато с възмущение от дясната опозиция, много представители на съдебната власт и видни юристи, които предупредиха, че подобна стъпка може да се разглежда като противоконституционна. Сега този антагонизъм води до парализа в ръководния орган на съдебната власт.

В продължение на години управляващата "Социалистическа работническа партия" на Санчес и "Народната партия" (НП) се сблъскваха по отношение на назначенията и съдебната реформа. Двете страни се бориха за контрол над съдебната власт и в резултат на това над цялата съдебна система, като назначаваните съдии бяха наричани "консервативни" или "прогресивни", а политическата им принадлежност бе публично известна.

По-специално НП забави усилията за постигане на споразумение относно новите назначения, което показва влошаването на отношенията през месеците след предложението на Санчес за амнистия на каталунците. Съдебната власт се превърна в тяхно политическо бойно поле.

Критиците твърдят, че консервативните лидери се страхуват да не загубят контрола над Върховния съд, където преобладават съдии, подкрепяни от консерваторите.

Лидерът на НП Алберто Нунес Фейхоо, който не успя да събере достатъчно подкрепа, за да управлява, въпреки че спечели изборите през юли, продължава да осуетява опитите на Санчес за постигане на споразумение и вместо това призовава за реформа на законите, регулиращи назначенията.

Това отразява по-широкия политически дневен ред на Народната партия, смята Луис Ориолс, политолог от мадридския университет "Карлос III".

"Народната партия" не обвинява правителството, че не управлява икономиката, че е корумпирано или неефективно, а основният ъгъл на атака е да обвини правителството, че ерозира върховенството на закона", посочва той.

Мандатът на съдиите, които участват в Генералния съвет на съдебната власт на Испания, изтече преди пет години и те остават в съвета, докато правителството не назначи нови съдии. Съветът, който назначава висшите съдии, не успя да назначи 23 от общо 79-те позиции във Върховния съд, които се освободиха поради пенсиониране и смърт по време на половин десетилетие прекъсване.

Двете партии не успяха да си осигурят необходимата подкрепа от три пети от парламента, за да направят нови назначения. Понастоящем висшият съдебен орган на Испания, доминиран от съдии, назначени от НП през 2013 г., когато тя беше на власт, функционира временно, което предизвиква безпокойството на ЕС.

Европейският комисар по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс неотдавна определи новите назначения в Генералния съвет на съдебната власт на Испания като "приоритетен въпрос".

Противопоставянето е толкова задълбочено, че двете страни се съгласиха да оставят Европейската комисия да посредничи.

В картата на ЕС за правосъдието за 2023 г. Испания заема 23-то място в блока по отношение на общественото възприятие за независимостта на съдилищата и съдиите, като най-често посочваната причина за намеса е политическият натиск.

Политизирането на съдебната система е повтаряща се тема от десетилетия. През 1985 г. социалистическото правителство на Фелипе Гонсалес, желаещо да ограничи влиянието на многото съдии от епохата на Франко, които все още работят, въведе реформа, която позволи на парламента да назначава членове на съдебния съвет. Докато спорът за ръководния орган на съдебната система продължава, напрежението тлее между парламентарните съюзници на Санчес и съдилищата. 

Голяма част от лошото чувство на съдиите може да се отдаде на спорния закон за сексуално съгласие от 2022 г., контролиран от лявата партия Podemos, който неволно доведе до намаляване на присъдите на стотици извършители на сексуални престъпления, противопоставяйки го на съдиите, обвинени в неправилно тълкуване на реформата. 

Неотдавнашното решение на Санчес да амнистира участниците в референдума за независимост на Каталуния през 2017 г., което преди това той заяви, че не е възможно, също го доведе до пряк конфликт и упреци от страна на хората на върха на правосъдната система на страната.

Правителството настоява, че законопроектът е правно непробиваем. Преди обаче законът да бъде представен в парламента, Провинциален съд на Мадрид излезе с остро формулирано изявление срещу него, в което предупреди, че амнистията "атакува самите основи на държавата и върховенството на закона".

Голяма част от критиките от страна на съдебната колегия идват от онази част от споразумението за амнистия, която се отнася до "lawfare" - използването на правните системи и институции за нанасяне на вреда на опонентите, което е модерна дума за каталунските националисти, които смятат, че държавните институции са действали срещу тях през последните години. Много от тях цитират дългите присъди за лишаване от свобода, дадени на лидерите на независимостта след неуспешния незаконен стремеж за независимост на Каталуния.

Готовността на правителството да обсъжда правораздаването - самият Санчес наскоро използва тази дума, макар и когато обвини Народната партия, че блокира назначенията в съдебния съвет - разгневи съдиите.

Дел Барко Мартинес отбеляза: "Няма нищо, което да се намесва повече в работата на съдията, от това политиците да му казват какво трябва да прави или да проверяват дали това, което е направил, отговаря на желанията на политиците. Може би това може да се прави в един боливариански режим, но не и в една демократична държава."

Сблъсъкът между парламентарните съюзници на Санчес и съдебната власт не показва признаци на прекратяване, като и двете страни се чувстват засегнати.

"Виждаме ясен конфликт на властите в тази страна: води се битка между съдебната и изпълнителната власт", коментира Ориолс от университета "Карлос III". "Съдебната власт използва ресурсите си, за да се защити от това, което смята за атака от страна на парламента и каталунските институции, докато изпълнителната власт смята, че съдебната власт прекалява."