Остават само седем седмици за пълноценни бойни действия на фронтовата линия в Украйна. Всяка от страните в конфликта работи усилено, за да гарантира, че нейните действия са последният голям тласък във войната, пише Politico.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обещава да сложи край на военния конфликт в Украйна в рамките на един ден след встъпването си в длъжност. Републиканеца назначи бившия съветник по националната сигурност и генерал-лейтенант от резерва Кийт Келог за специален представител за Русия и Украйна с мандат да преговаря за прекратяване на огъня.

В момента въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и руската армия се стремят да завземат територия и да спечелят каквото и да е тактическо предимство, за да увеличат влиянието си преди началото на бъдещите преговори.

"В лицето на Доналд Тръмп предстои предложение, което ще промени правилата на играта“, заявява Джеймс Никси, ръководител на програмата "Русия - Евразия“ в мозъчния тръст Chatham House в Лондон.

Това превръща следващите два месеца преди встъпването му в длъжност, в потенциално опасен период, тъй като и двете страни имат голям залог.

"Всички приемат, че трябва да има преговори, а украинците и руснаците искат да бъдат в по-добро положение за тях. Тъй като и двете страни полагат повече усилия, рискът от грешни решения става все по-сериозен", отбелязва високопоставен западен служител.

Според Никси, Украйна не разполага с достатъчно работна ръка и изглежда е "на път да загуби тази война“. От друга страна, Руската федерация, въпреки че е намерила помощ от Северна Корея и Китай има други сериозни проблеми - натиск върху икономиката си, отслабваща рубла и отказ на Путин да обяви нова мобилизация.

Представители на НАТО смятат, че Москва печели позиции, но на висока цена, като губи около 1500 войници (убити, ранени, изчезнали – бел. ред.) на ден. Междувременно Киев се "държи на краката си“, въпреки че е трудно.

"Не е лесно, но и не е свършило. Украйна не е загубена кауза“, убеден е адмирал Роб Бауер, председател на военния комитет на НАТО.

Министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде прогнозира, че последните седмици на войната могат да се окажат решаващи, тъй като условията за прекратяване на огъня могат да определят живота на хората в украинската държава за поколения напред.

Изборът на Тръмп за негов пратеник също е определящ. През април Келог е съавтор на стратегически документ, в който се призовава за продължаване на въоръжаването на Украйна, но само ако Киев се съгласи да участва в мирни преговори с Русия. Според него Америка "трябва да предложи отлагане на членството на Украйна в НАТО за продължителен период от време в замяна на всеобхватно мирно споразумение с гаранции за сигурност“. Мирните преговори обаче имат и своите "подводни камъни“.

"Малко са доказателствата, че Путин наистина иска да преговаря реално. Той може да бъде търпелив, когато това е в негов интерес“, посочва изданието.

Според Никси от Chatham House, Путин има желание да разшири войната.

"Той наистина вярва, че е във война със Запада, и е намерил нов начин да се справи с него, като обедини сили с това, което нарича "глобално мнозинство“. Руският президент наистина иска да докара до разруха международния ред, основан на правила, колкото и да е несъвършен“, допълва експерта.

Радослав Велков