Повече от година от началото на войната в Украйна светът остава в неин плен. И на фона на високите цени на енергията и храните, опустошителната инфлация, социалните вълнения и страховете от нова глобална рецесия, западният и руският блок отново се конкурират за подкрепата на страните от развиващия се свят, пише европпейската редакция на Politico в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

Лидери като френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Олаф Шолц, руския министър на външните работи Сергей Лавров, китайския външен министър Цин Ган, държавния секретар на Съединените щати Антъни Блинкен и вицепрезидента на САЩ Камала Харис са само някои от имената, които направиха посещения на високо равнище в Африка през последните 12 месеца, всички до голяма степен фокусирани върху сътрудничеството и търговията.

И все пак, дискурсът на всеки отразява един вид редукция на Студената война, като Украйна е един от най-видните симптоми на това поведение.

Всяка по свой собствен начин - и въоръжена със съответната си пропаганда - тези суперсили искат държавите от Африка и Азия да изберат страна. За разлика от предишния век обаче, този път тези страни не могат толкова лесно да бъдат накарани да избират, нито би трябвало да го правят. Русия разбира това. Западът - не.

Не е тайна, че Африка не е склонна открито да осъди действията на Русия в Украйна или да участва в усилията на Запада да санкционира и изолира воюващата страна. Вместо това, тези страни продължават да приветстват своя дългогодишен партньор с отворени обятия - широко осъждат войната, но не и Русия.

В Малави, например, доставките от Русия на десетки хиляди тонове тор на фона на глобалния недостиг се възприемат като божествен дар от бедстващите фермери, като министърът на земеделието на страната с благодарност описва Русия като "истински приятел“. А обявените планове на Москва да изпрати 260 000 тона тор в страни от целия континент със сигурност ще разпространи подобни настроения.

В моята страна Конго-Бразавил правителството подписа пет големи споразумения за сътрудничество с Русия на фона на нейната война с Украйна, включително за изграждането на нов петролопровод и засилването на военното сътрудничество.

Тези опити за очароване – главно олицетворявани от Лавров, който посети Южна Африка, Есватини, Ангола, Еритрея, Мали, Судан и Мавритания от януари – подхранва проруските нагласи в целия континент и стои в рязък контраст с удара с мокър парцал, какъвто беше скорошното африканско приключение на Макрон.

В това, което беше може би най-конфузната ситуация от цялото му пътуване, когато многократно беше помолен по време на пресконференция да осъди подкрепата на Руанда за бунтовниците от M23, причиняващи хаос в източната част на Демократична република Конго (ДРК) – ситуация, много наподобяваща полуприкритата руска подкрепа за сепаратистите от Донбас през последните години – при всички намерения и цели Макрон не успя да го направи. Той дори продължи да изнася лекция на президента на Конго за свободата на печата.

Въпреки бурната реторика на френския президент за "нови отношения“ и "нови начала“, неговото избухване беше още едно горчиво напомняне за дългогодишното патерналистично и дисонантно отношение на Европа към Африка – същото отношение, при което десетилетия европейско политическо и военно влияние на континента не успя да генерира смислен напредък, ако не и активно да подкопава усилията.

Африканците разбират това и отказват да го приемат повече, както се вижда от нарастващите антифренски настроения в Западна Африка. Русия, Китай и други - макар и далеч от това да са безупречни - просто се възползват от предоставените възможности.

Междувременно, точно както делът на европейската помощ, отиваща за Африка, е намалял значително, подобни проблеми се случват с Европейския съюз в Азия. С изключение на Китай, делът на блока в търговията със стоки от Югоизточна Азия е спаднал с над една трета през последните две десетилетия, а Западна Европа е била дестинация за по-малко от една десета от износа на Малайзия, Сингапур, Южна Корея и Тайван през 2021 г.

Тук Русия отново се движи бързо, за да запълни празнината, приемайки Китай за свой основен търговски партньор и постоянно изнася петрол и газ към нетърпеливите азиатски купувачи. И когато в средата на март Москва спря спогодбите си за двойно данъчно облагане с "неприятелски“ страни по света, повечето страни от Югоизточна Азия бяха освободени от тази мярка.

Освен това през последното десетилетие Русия се превърна в най-големия доставчик на оръжия в региона, като наскоро проведе съвместни военноморски учения с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия. Индонезия, Филипините и Малайзия отхвърлиха налагането на санкции на Москва, а Малайзия подписа меморандум за разбирателство за подобряване на селскостопанската търговия по-рано тази година.

Човек не може да вини тези нации, че си сътрудничат с международни партньори в интерес на справянето с техните най-спешни обществени приоритети. Нито пък някой може да ги обвинява, че приемат европейския дискурс относно международните ценности и промяната с щипка сол, когато тази предполагаема промяна произтича не от признаването на настоящите недостатъци, а от налагането на възникващи глобални тенденции.

Какви поуки трябва да се извлекат от европейските съдилища, които конфискуват малайзийски активи и имоти на стойност 15 милиарда долара, въз основа на спорен арбитраж, разрешен от испански арбитър, изправен пред наказателно преследване? И кой наистина ще спечели, като се има предвид, че тази претенция за суверенни територии, произтичаща от споразумение от средата на XIX век между отдавна изчезнал Султанат и британска компания от колониалната ера, се финансира от неизвестни инвеститори от трета страна?

Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, очевидно е, че отношенията между стария и новия свят ще продължат да бъдат обтегнати, докато настоящите предразсъдъци и вярвания не се променят.

По-конкретно, имаме нужда от промяна в мисленето и Западът да разбере, че развиващите се страни не забравят многото противоречия в реториката и практиката, които характеризират света, какъвто го познаваме - независимо дали това е система за помощ и търговия, която подхранва дисбаланси и злини, които има за цел да разреши; дискурсът за международното право и ценности, който се разпада пред лицето на минали нарушения и настоящи стремежи за реформи; или дори преговори за финансиране на климата, при които спешността спира, когато започнат западните икономически интереси.

Западният свят може да обърне тази траектория само като търси наистина нова основа в отношенията си със страните от Африка и Азия, предизвиквайки собственото си разбиране за това какво наистина означава уважително партньорство между еднакво легитимни държави.

Не става въпрос за факта, че изричането на мантри за идеалите вече съвсем не е убедително, нито пък за пълното отдаване на тези идеали на олтара на икономическия прагматизъм. Става дума за поемане на дължимия дял от отговорността за текущото състояние на нещата, разбиране на очакванията за бъдещето, желание за реални отстъпки и привеждане на дискурса в съответствие с доларите и делата.

По този начин западният свят ще увери онези от нас, които продължават да вярват в обещанията на Хартата на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека, че това не са просто претенции за поддържане на хегемония пред лицето на екзистенциални заплахи - по-скоро те са трайна визия за един по-добър свят, за който си струва да се борим.