Френският президент Еманюел Макрон най-сетне назначи министър-председател, който да сложи край на политическата безизходица във Франция. По този начин той даде голяма победа на крайната десница, пише европейската редакция на Politico.

Оцеляването на бъдещото правителство на Мишел Барние зависи от добрата воля на Националното обединение - крайнодясната партия на Марин льо Пен, която завърши на трето място на предсрочните избори това лято.

Новият народен фронт, левият алианс, който спечели най-много места, но не успя да постигне абсолютно мнозинство, вече се зарече да подкрепи предложенията за вот на недоверие срещу Барние в Националното събрание. Следователно Барние ще се нуждае от мълчаливата подкрепа на крайната десница, за да гарантира, че правителството му няма да бъде свалено веднага - коалицията "ПроМакрон“ и консервативната група "Републиканска десница“, които вероятно ще подкрепят новия министър-председател, имат само 213 места, което е доста под необходимите 289 за мнозинство.

През последните дни лидерите на Националното обединение изложиха своите условия за подкрепа: мерки за покупателната способност, сигурността и имиграцията, въвеждане на пропорционално представителство в парламента, и "уважение“ към крайно десните депутати.

"Марин льо Пен дава целувката на смъртта на тази фигура, а след това и на онази. Националното обединение има 142 депутати, не можеш да ги пренебрегнеш“, заяви центристкият сенатор и съюзник на Макрон Ерве Марсилия в интервю за Le Monde.

Въпреки че Националното обединение загуби парламентарните избори, на които бе сочено за победител, и пропусна възможността да управлява Франция, сега то се очертава като лидер на страната.

"Лоша кръв"

Льо Пен беше влиятелна фигура в преговорите тази седмица за избор на следващия министър-председател.

Във вихрения лов за нов лидер консервативната тежка категория Ксавие Бертран се превърна в лидер след среща във вторник, на която депутати от дясноцентристката партия заявиха на Макрон, че ще подкрепят десен премиер.

Макрон се е обадил на Льо Пен по-късно следобед, според правителствен служител, който, както и други е пожелал анонимност, за да обсъди деликатния въпрос пред брюкселската медия.

Двамата са обсъдили кандидатурата на Бертран, както и на бившия социалистически министър-председател на Франция Бернар Казньов, един от ранните лидери, чиито перспективи се размиха до късно в понеделник.

Не е ясно какво е било казано между Льо Пен и Макрон, но тя и Бертран имат "лоша кръв". Веднъж Бертран се е похвалил, че е "разбил челюстите“ на крайната десница в северната крепост на Льо Пен, след като я победи в надпреварата за лидерския пост в региона Ил дьо Франс.

Националното обединение заплашва да "отхвърли незабавно“ правителство на Бертран, независимо от неговата политика - перспектива, която Макрон не може да си позволи. Левицата вероятно щеше да подкрепи усилията на крайната десница да торпилира Бертран и по този начин да срине правителството му, преди то да започне работа.

И така, в четвъртък Бертран отпадна, а Барние влезе в управлението.

Въпросът сега е дали Барние, който ще трябва да направи компромис и със своите дясноцентристки и центристки поддръжници, ще може да удовлетвори крайната десница, която се противопоставя на много от бюджетните съкращения, които вероятно ще бъдат предложени за решаване на тежките дългови проблеми на Франция.

"Изглежда, че Барние поне отговаря на един от критериите, които бяхме поискали, а именно да имаме човек, който да уважава различните политически сили и да може да говори с Националния сбор“, заяви Льо Пен. "Това ще бъде полезно, тъй като ще са необходими компромиси за решаване на бюджетната ситуация“.

Въпреки че крайната десница все още може да се опита да свали правителството на Барние, социологът от OpinionWay Бруно Жанбар твърди, че тя може би не иска да ускорява нова криза.

"Те държат съдбата на правителството в ръцете си, но не съм сигурен, че е в техен интерес да свалят правителството твърде бързо“, коментира Жанбар.

"Те биха могли да оставят нещата да се случат до следващите президентски избори“, добавя той, като се има предвид, че осъзнават, че "е трудно да се управлява една държава, без да се спечелят президентските избори“.

Недоволство в лагера на Макрон

Сделките на Макрон с Националното обединение предизвикаха безпокойство в неговия лагер. След като разпусна парламента след доминиращото представяне на крайната десница на европейските избори през юни, френският президент проведе кампания, за да държи крайнодесните извън властта в Париж. Сега той им връчи Дамоклев меч, който ще виси над следващото правителство.

Един от центристките депутати заяви, че събитията от четвъртък "не съответстват на духа на Републиканския фронт“, което е препратка към традиционния пакт между основните партии за недопускане на крайната десница на власт. Депутатът заяви, че съдбата на Барние на практика е "държана в ръцете на Националното обединение“.

Друг ляв парламентарист от партията на Макрон обвинява левицата, че не е успяла да "мисли извън рамките“. След като първоначално се скара вътрешно, Новият народен фронт издигна свой собствен кандидат - 37-годишната държавна служителка Люси Кастес, за поста министър-председател, настоявайки, че първото място, което е заела, ѝ дава право на избор.

Макрон бързо отхвърли кандидатурата на Кастес в името на институционалната стабилност, като прогнозира, че тя няма да издържи на вота на недоверие в раздробеното Национално събрание.

Но Марин Тонделие, лидерът на Зелените, заяви, че Макрон "е тръгнал да търси фигура, която да е все по-вдясно“, за да удовлетвори Националното събрание и да гарантира, че то няма да порицае следващото правителство.

"Той постоянно се присламчва към крайната десница“, смята тя.