Гневът в България се засилва, тъй като правителството е изправено пред перспективата да загуби милиони евро, предназначени за подпомагане на работниците в изпитващия затруднения въгледобивен сектор при намирането на нови работни места, пише европейското издание на Politico.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.

Като част от пакета на ЕС за климата "Зелена сделка", която има за цел да направи блока въглеродно неутрален до средата на века, през 2021 г. Брюксел задели 55 млрд. евро (109 млрд. лева) за "справедлив преход", за да подпомогне работниците в бившите въглищни индустрии да се преквалифицират и да намерят нови работни места.

Но България е единствената страна от ЕС, която все още не е представила подробен план за това как ще бъдат изразходвани тези средства, предварително условие за достъп до парите. София вече е загубила 100 млн. евро ( 198 млн. лева), тъй като не е изпълнила предишна цел и ще загуби още 800 млн. евро (1 587 млрд), ако не предприеме действия навреме за тазгодишния краен срок.

Това се случва, след като през януари българските законодатели гласуваха за отмяна на предсрочното спиране на въгледобива, договорено с Европейската комисия, поставяйки в опасност още милиарди средства на ЕС, свързани с неговия план за възстановяване след пандемията.

"Загубата на средства е най-големият риск сега... а загубата на работа е най-лошият сценарий“, е заявил Радослав Рибарски, депутат от българската парламентарна комисия по енергетика, който представлява въглищния център на страната Стара Загора, добавяйки, че "наистина [се съмнява] " правителството "да успее за толкова кратко време."

Миньори, неправителствени организации и местни жители обвиняват правителствата на страната, които са въвлечени в интензивни политически сътресения през последните две години, за постоянните забавяния. Политиците са обвинявани, че отлагат болезнени решения, вместо да изготвят планове за преход от въглищата.

"Нищо не беше направено“, е заявил Живко Тодоров, кмет в района на Стара Загора, който е дом на 11 000 миньори и комплекса "Марица-Изток", където три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона въглеродният диоксид (CO2) във въздуха всяка година. "Никой не иска да носи негативните политически последици, те искат да го оставят за следващото правителство и да протакат.“

Въпреки че крайният срок за представяне на плана е краят на тази година, на българските депутати е заявено, че Комисията обикновено се нуждае от шест месеца, за да прегледа документа, според Рибарски, създавайки бързо свиващ се времеви прозорец.

Има признаци, че София може най-накрая да обърне посоката, след като ново правителство идва на власт по-рано този месец.

"Имаме идея как да подходим към този процес“, е заявил българският премиер Николай Денков пред POLITICO, твърдейки, че ще представи нови идеи на ЕС през "следващите няколко седмици“ и е дал знак, че е получил удължаване "до края на септември“ след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Ключовият момент е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо трябва да следва икономически аргументи, а също и технологични изисквания“, е заявил той. "В същото време трябва да се грижим за хората, които са там.“

"Не е лесно, чувствително е, но е осъществимо.“

"Политическа буря"

Докато Полша често е изправена пред най-суровите критики заради силната си зависимост от въглища, България е страната от ЕС с най-голямо въглеродно потребление и все още разчита на черното гориво за производството на около една трета от своята електроенергия.

До половината емисии на CO2 в страната все още идват от производството на въглища, според Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София.

Това прави прехода от въглища спешен проблем, особено в светлината на целите на ЕС за климата.

Но местните жители и миньорите се съмняват в този ангажимент, като заявяват, че последователните правителства не са успели да комуникират ясно за своите планове или да ги последват с конкретни мерки.

"В огромна степен няма приемане на идеята за справедлив преход и постепенното спиране на въглищата, защото тук в региона... няма [усилие] информацията да бъде представена по прозрачен начин“, е заявила Румяна Грозева, която ръководи АГЕНЦИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ СТАРА ЗАГОРА, която обединява местни заинтересовани страни за планиране на процеса на преход.

Грозева е заявила, че не е контактувала с правителството от 2021 г., когато София за първи път започна да изготвя своя план за преход от въглища.

"Нито един от кметовете, нито един от градските съвети, нито една от фирмите – никой от нас не участва през последните две години“, е заявила тя, добавяйки, че без средства от ЕС справедливият преход на региона ще бъде "невъзможен“.

Местните са все по-загрижени за въздействието. 30-годишният Красимир Иванов, инженер, живеещ в Стара Загора, се тревожи, че "много хора може би ще напуснат“, ако заводите спрат.

Въпросът е огромно главоболие за правителството, като се има предвид, че около 43 000 души са пряко и непряко заети във въгледобивната индустрия, е заявил Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

"Без значение какво прави правителството, то ще загуби“, е заявил той, като партиите се опасяват, че ангажирането с постепенно спиране на въглищата ще доведе до "политическа буря“. Но неуспехът да се определи крайна дата ще означава, че "електроцентрали и мини ще фалират през следващите няколко години и ще загубят милиарди евро от фондовете на ЕС“.

Корпорация и олигарси

Предизвикателството пред правителството се усложнява от съществуването на въгледобивни синдикати, които настояват да запазят заводите отворени  и силни корпоративни интереси.

"Също така олигархичните мрежи около въглищните централи печелят от статуквото и притискат институциите да не действат“, според Владимиров. Много компании, занимаващи се с поддръжка на заводи, транспорт и кетъринг, имат "тесни връзки с политически партии“, е заявил той.

Българският магнат Христо Ковачки, който управлява шест въглищни електроцентрали в страната, е особено предизвикателство, е добавил Владимиров.

Миналата година Европейският съд постанови, че един от свързаните с него заводи, Brikel, е нарушил правилата на ЕС за замърсяване на въздуха, докато българското правителство заяви, че е открило "умопомрачителни нарушения" на мястото.

През февруари Европейският прокурор започна разследване на няколко от заводите, свързани с Ковачки, с разследвания, според които те са фалшифицирали данни за емисиите, за да спестят 74 милиона евро въглеродни квоти на ЕС между 2017 и 2021 г.

Но "нито едно правителство не може да му отнеме лиценза... въпреки че той нарушава екологичния закон“, е заявил Владимиров.

Ковачки е коментирал пред POLITICO, че неговият "основен приоритет … е да осигури плавен енергиен преход, но постепенно“, добавяйки, че свързаните с него централи "са уверено по пътя на пълна енергийна трансформация“.

Бизнесменът твърди, че докладите за нарушенията на Brikel относно замърсяването на въздуха са "лъжа“ и е отказал да коментира твърденията за измами с отчитане на емисиите.

Назряваща "катастрофа"

Със или без средства от ЕС, анализаторите твърдят, че България е изправена пред само три години, преди голяма част от въгледобивния сектор да бъде изложена на риск.

Две от въглищните електроцентрали в страната, собственост на американските фирми AES и Contour Global, се възползват от дългосрочни договори с фиксирани цени и на практика получават държавни субсидии, когато цените на електроенергията са по-ниски от производствените разходи на централите.

Но когато тези договори приключат до 2026 г., същата държавна подкрепа няма да бъде възможна.

Управляващият директор на AES Bulgaria Иван Цанков е заявил пред POLITICO, че тъй като неговата електроцентрала предоставя "критични системни услуги“, за да помогне за балансирането на мрежата на България, фирмата започва "да проучва различни други алтернативи … в допълнение към въглищата, които можем да изгаряме, за да продължи да изпълнява тези важни задължения към системата" след 2026 г., включително биомаса.

Държавната "Марица Изток-2", най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна подкрепа, но "не е конкурентна на пазара", е заявил Иван Иванов от КЕВР пред POLITICO, добавяйки, че по-рано този месец тя е продавала на загуба само от плащане на кредити за емисии, дори преди да се преброят цената на въглищата и заплатите на работниците.

"Това не може да продължи дълго – това е неустойчиво“, е заявил Иванов, твърдейки, че директните субсидии за въглищни централи също ще бъдат незаконни през 2025 г. според настоящите правила на ЕС.

"При сегашната [цена на електроенергията] всички са губещи централи“, е заявил Владимиров. Това означава, че "без субсидии ... повечето от работниците ще си отидат“ до 2026 г.

Въпросът какво ще правят след това се усложнява от факта, че заплатите на работниците от въгледобивния сектор могат да бъдат с 50% по-високи от средните за региона, е заявил Александър Загоров, председател на КТ "Подкрепа", който представлява 9000 работници от индустрията. Ето защо "ние сме принудени да защитим това, което имаме“, е подчертал той.

"Не знаем какво ще се случи“, е допълнил Загоров и е добавил, че "най-важното, което искаме, е някакъв план“.

Без такъв, това означава "социална катастрофа“.