Европейска политическа общност на Еманюел Макрон, стартирана след като Русия нахлу в Украйна, сега се превръща в оръжейни сделки, пише европейската редакция на Politico.

В рамките на няколко седмици министърът на френските въоръжени сили Себастиан Лекорню обяви оръжейни сделки както с Молдова, така и с Армения, две бивши съветски републики, които все повече търсят нови приятели от Запада.

Тази седмица френският президент Еманюел Макрон посети Казахстан и Узбекистан с ясно заявената цел Франция да стане алтернатива на Русия и Китай в Централна Азия.

И докато фокусът е главно върху енергията и критичните суровини, Макрон наистина намекна за договори с Казахстан за произведени от Thales радарни системи за противовъздушна отбрана Ground Master 400, които според Париж ще укрепят "суверенитета“ на страната.

Казахстан е близък съюзник на Русия и член на ръководения от Москва военен пакт на "Организация на Договора за колективна сигурност", но правителството не подкрепи войната на Русия в Украйна и се ангажира да спазва международните санкции срещу Москва.

Макрон съобщи, че Франция и Узбекистан ще задълбочат двустранното сътрудничество за борба срещу "възникващите заплахи за международната сигурност".

Франция, подобно на други големи военни сили, често използва износа на оръжие като дипломатически инструмент.

Около година след като Макрон стартира своята Европейска политическа общност - форум, създаден в отговор на инвазията в Украйна, който събира европейски страни от ЕС и извън ЕС, политическият натиск на Франция сега се превръща в действителни договори за оръжия и споразумения за сътрудничество в областта на отбраната, които включват френско военно обучение и помощ за укрепване на противовъздушната отбрана.

Териториална цялост

Молдова и Армения "не са в ЕС, но са част от европейската географска зона и са сравнително крехки поради определени опити за дестабилизация“, е заявил служител на френското правителство, говорейки при условие да остане анонимен..   

И двете страни имат руски войски, разположени на техните територии, в случая на Молдова против нейната воля в отцепилия се регион Приднестровието, а в Армения заради сделки, предназначени да укрепят сигурността й срещу регионалните заплахи след падането на СССР.

Но сега двете страни се стремят към по-тесни връзки и интеграция с Европа, докато активно се борят срещу влиянието на Москва. И двамата също така увеличават разходите за отбрана.

За френските официални лица това, което свързва двете е, че и двете са изправени пред потенциално предизвикателство за териториалната си цялост, от Русия в Молдова и от съседен Азербайджан в Армения.

През октомври Париж обяви, че ще започне да продава оръжия на Армения - въпреки че страната технически все още е член на алианса "Организация на Договора за колективна сигурност".

Този ход дойде само седмици след като Азербайджан започна светкавична офанзива, за да поеме контрола над отцепилия се регион Нагорни Карабах, почти цялото етническо арменско население на анклава оттогава е избягало.

Азербайджан отрича да има планове да атакува Армения и обвини Франция, че увековечава " неоколониализма " и " ислямофобията " със своята стратегия в Южен Кавказ. Оттогава страната е създала работна група, натоварена с "пълното премахване“ на това, което твърди, че са френски имперски амбиции, като е поканила представители от френски отвъдморски територии като Мартиника, Гвиана, Нова Каледония и Френска Полинезия.

С неуспеха на руските миротворци да удържат линията срещу Азербайджан в Нагорни Карабах, Армения се измества на Запад. Тя признава Римския статут, който би я задължил да арестува руския президент Владимир Путин, ако стъпи отново в Армения, и покани американски войски да проведат съвместни учения с арменските военни.

Междувременно Молдова има стотици руски войници, базирани в непризнатия отцепнически регион Приднестровието. Страната е амбициозен кандидат за присъединяване към Европейския съюз и получи значителна подкрепа от блока, включително Франция, в противодействието на влиянието на Москва.

"Както Молдова, така и Армения не са в ситуация на нападение, а по-скоро на отбрана“, каза Ан Женет, френски депутат от комисията по отбрана на Националното събрание, чийто избирателен район включва френски граждани, живеещи в двете страни.