Европа не може да стои встрани от назряващата криза между Русия и Украйна и да позволи на американския президент Джо Байдън сам да предотврати война, която заплашва да се развие точно на прага на ЕС, пише американският вестник Politico

Европейският съюз разполага с инструменти, които ще помогнат на Киев не само да се защити, но и да развие икономиката си. Въпреки говоренето за стратегическа автономия обаче, на Европа й липсва политическа воля да приложи пълния набор от инструменти.

Със своето дрънкане на оръжия руският президент Владимир Путин иска да пренапише Парижката харта от 1990 г., която гарантира свобода, сигурност и просперитет на страните от Централна и Източна Европа. Той се стреми да направи ЕС и НАТО безсилни.

Миналата година Европа прекъсна войната между членовете на Източното партньорство Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах и позволи на Русия да вземе активно участие в преговорите за примирие и след това да наблюдава неговото прилагане. ЕС не трябва да се държи толкова пасивно с Украйна, защото не само се намира точно на нейните граници, но и сключи обещаващо споразумение за асоцииране с нея.

Ето как всъщност трябва да реагира ЕС.

Първо, ЕС трябва да даде да се разбере какво ще струва на Русия военна офанзива срещу Украйна. Работейки паралелно с Вашингтон, европейските правителства биха могли да повлияят на изчисленията на Москва, ако, разбира се, искат да изяснят какви допълнителни санкции заплашват Русия в случай на агресия, включително такива решителни стъпки като намаляване на вноса на руски въглеводороди.

Например, ако Кремъл започне офанзива срещу Украйна, Берлин ще бъде притиснат да затвори газопровода "Северен поток-2“. От страна на канцлера Олаф Шолц би било разумно да изпреварим събитията и да поеме инициативата. Германия може да се сблъска с недостиг на енергия, но да даде ясен сигнал, че бъдещето на проекта виси на косъм, ще накара Путин да помисли два пъти.

Европейците биха могли да направят повече за Киев по отношение на сигурността и икономическата подкрепа, като принудят и двете страни да изпълнят Минските споразумения в Източна Украйна. ЕС трябва да включи договор за сигурност в Източното партньорство, поне за така нареченото асоциирано трио: Украйна, Грузия и Молдова. Договорът трябва да обхваща, наред с други неща, военното обучение, реформата на разузнаването и борбата срещу кибер- и хибридните войни. За тази цел ЕС би могъл също така да разшири мандата на консултативната мисия относно реформата на сектора на гражданската сигурност в Украйна.

Германия се притисна в ъгъла със свои собствени правила, които й пречат да доставя оръжия до горещи точки, въпреки че това не й попречи да обучава и въоръжава формираните от иракските кюрди части пешмерга за борба с "Ислямска държава“ (ИД). Франция и Италия не са си налагали подобни ограничения и следователно биха могли да помогнат на украинските военни, както вече правят САЩ, Великобритания и Турция.

Предвид факта, че САЩ инвестират малко и се отнасят сдържано към китайските интереси, само ЕС може да предложи на Черноморския регион просперитет и икономически стабилно бъдеще. Брюксел трябва да се съсредоточи върху финансирането на региона и върху политическия и дипломатически диалог.

ЕС трябва да насочва средства от зараждащия се Global Gateway Infrastructure Fund за развитие на транспортни, енергийни и цифрови коридори. Блокът трябва да свърже своите съседи от Източна Европа с такива големи проекти като водородната енергия, с възможност за сътрудничество с Русия, ако се откаже от военни заплахи за Украйна. ЕС трябва да прехвърли опита си от трансгранично сътрудничество и взаимодействие между хората в балтийските страни към укрепването на икономическите и човешките отношения в Черноморския регион.

Тъй като САЩ се фокусират повече върху Китай и чакат ЕС най-накрая да изпълни амбициите си, като поеме повече отговорност, кризата в Украйна е истински тест за блока. Европа трябва да демонстрира способността си да стабилизира ситуацията у своите съседи, а новото германско правителство трябва да демонстрира желанието си най-накрая да погледне трезво на заплахите за сигурността.

Това е и тест за нови форми на сътрудничество между ЕС и НАТО, като и двете трябва да приемат нови стратегически насоки през следващите месеци. В същото време се появи възможност за Европейският съюз за превръщане на Черноморския регион в център на подновено стратегическо взаимодействие с Турция. Анкара изгради близки отношения с Москва и Киев и съвместна инициатива ЕС-Турция ще помогне да се избегне конфронтация, ако Путин го направи.

ЕС винаги е бил разделен по отношение на Русия. Германия, Франция и Италия се противопоставят на твърде суровия натиск върху Москва, защото искат да запазят двустранните отношения и да защитят икономическите си интереси, докато страните от Централна Европа пречат на всеки конструктивен диалог и сътрудничество между ЕС и Русия, особено ако са замесени техните съседи... Но те трябва да забравят за разногласията за известно време. Само чрез универсални усилия ЕС ще може да постигне устойчив мир в Черноморския регион.

Превод и редакция: Юлиян Марков