Испания е на прага на протести: На 23 юли гласоподавателите ще определят дали страната ще стане поредната в Европа, която ще се обърне към твърдата десница, или ще попадне в ситуация на управление със служебно правителство. Гласуването определено е най-значимото, провеждано в Испания в последните десетилетия, пише европейската редакция на Politico.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.



Гласуването определено е най-значимото, провеждано в Испания в последните десетилетия. За първи път след смъртта на Франсиско Франко изборите може да доведат на власт правителство с крайнодесни министри. Тази възможност може да сигнализира за по-широка промяна в Европа преди изборите за Европейски парламент догодина и да даде гориво на десните сили, които искат ЕС да заеме по-твърда позиция по всички въпроси - от политиката за климата до миграцията.

Но на практика тези избори може да се откроят и като най-хаотичните в историята на страната.

Гласуването, свикано след като лявото коалиционно правителство претърпя изненадващо поражение на местните избори през май, се провежда в разгара на лятото, когато над една четвърт от 37-те милиона регистрирани избиратели в Испания са на  почивка. Има реална възможност членовете на избирателните комисии да не се появят в секциите, сценарий, който би задължил властите да назначат персонал на място и да забавят началото на вота.

Изборите се провеждат и в разгара на гореща вълна, като в цялата страна се очакват температури между 35 и 40 градуса по Целзий. Местните власти, натоварени с надзора на избирателната инфраструктура, се борят да инсталират вентилатори в училищата и обществените сгради, където испанците ще се редят на опашка, за да гласуват, а на някои места екипите на Червения кръст са на повикване, ако възникнат спешни медицински случаи.

Лятната дата и екстремните горещини правят невъзможно прогнозирането на процента на участие в тесни избори, при които не се очаква нито една партия да осигури местата, необходими за съставяне на правителство на мнозинството.

Това означава, че никой не знае какво ще се случи при гласуването, което вероятно ще принуди двете най-големи политически сили в Испания - "Социалистическата партия" на премиера Педро Санчес и дясноцентристката "Народна партия" - да сключат сделки с лявата партия Sumar или крайнодясната партия Vox, за да управляват.

Непопулярен премиер

За Санчес тези избори са по-малко парламентарни избори за лявото коалиционно правителство, което той ръководи през последните четири години, и повече тест за одобрение на него самия.

Испанската икономика е на добро ниво и социологическите проучвания показват, че повечето избиратели одобряват политиките, провеждани от неговия кабинет. Но самият Санчес е непопулярен сред електората и изглежда, че може да загуби властта си, просто защото испанците не могат да го приемат.

На последния си предизборен митинг на 21 юли премиерът е призовал гласоподавателите да гледат на предстоящия вот като на избор между  "прогресивното правителство на Социалистическата партия … или правителство, съставено от Народната партия и партията Vox“.

За министър-председателя загубата на власт е игра на числа, в която шансовете са срещу него.

Незаконно е да се публикуват официални проучвания в рамките на пет дни след изборите в Испания, а последните проучвания показват, че Социалистическата партия на Санчес и партията Sumar на вицепремиера Йоланда Диас, коалиция от леви формации, не са близо до осигуряването на 176-те места, необходими за формиране на правителство на мнозинството. Но на 22 юли неофициални проучвания на общественото мнение, публикувани извън страната, показат, че левите съюзници постигат голям напредък, който ги поставя на прага на победата.

Ако партиите се противопоставят на очакванията и се представят добре, Санчес вероятно ще се опита да повтори плана си от 2019 г., като формира коалиционно правителство със Сумар и сключи споразумения с по-малки регионални партии, готови да разменят подкрепата си за неговата кандидатура в парламента за отстъпки под формата на инфраструктура като нови железопътни линии или болници.

"Залитане надясно"

Проучванията показват, че "Народната партия" ще събере най-много гласове на тези избори, но не достатъчно, за да може Алберто Нунес Фейхоо да управлява сам.

Ако партията се представи добре, Фейхоо почти сигурно ще се опита да състави правителство на малцинството. Но за да успее този опит, той или трябва да накара 176 депутати да гласуват в негова подкрепа, или да изчака по-късен кръг от гласуване, за да има повече гласове "за", отколкото "против" за неговата кандидатура.

Това звучи като проста математика, но не е така: депутатите могат да се въздържат, което означава, че е трудно да се предвиди точно колко гласа ще са необходими на Фейхоо.

Той заявява, че ще се опита да убеди естествените си съюзници в крайнодясната партия Vox да подкрепят правителство на малцинството, в което то няма министри. Но ултранационалистическият лидер Сантяго Абаскал е посочи, че няма интерес от тази опция.

Ако "Народната партия" спечели повече от 165 места, Фейхоо може да се опита да заобиколи Vox и да събере подкрепа от по-малки регионални партии, сключвайки сделки с групи като консервативната "Баска националистическа партия" и островните депутати от "Канарската коалиция". Но колкото повече гласове му трябват, толкова по-труден става този процес: рано или късно потенциален съюзник ще поиска отстъпки, несъвместими с тези, направени от друг теоретичен партньор.

Ако това се провали, Фейхоо ще трябва да преговаря с Vox и да се опита да състави коалиционно правителство. Абаскал е заявил, че ако неговата партия дойде на власт, тя ще изиска испанското министерство на равенството и испанските съдилища да се съсредоточат върху премахването на насилието срещу жени.

Той също така иска да отмени съществуващото законодателство за равенство между половете и законите, които защитават правата на LGBTQ+ общността. Програмата на партията допълнително предлага разполагане на флота, за да блокира лодките с мигранти да стигнат до Испания, оттегляне от Парижкото споразумение и подобни климатични споразумения и обявяване на върховенството на испанската съдебна система над Европейския съюз.

"Само Vox се осмелява да промени посоката, в която се движи Испания“, е заявил Абаскал пред своите поддръжници на 21 юли, обещавайки да спаси страната от "лявата секта“, която я е похитила.

Съобщава се, че в замяна на подкрепата си Vox също възнамерява да поиска важни позиции в правителството, включително контрол върху министерствата на вътрешните работи, отбраната, културата и образованието, всички ключови портфейли, които "Народната партия" твърди, че никога няма да предаде.

Ако крайнодясната партия не отстъпи по този и други въпроси, Фейхоо може да изчисли, че най-добрият му вариант е да остави страната да работи без правителство през цялата есен, с надеждата избирателите да му дадат по-ясен мандат и може би дори мнозинство в парламента, когато бъдат свикани нови избори.

Белгия на юг

Резултатът от гласуването на 22 юли ще отстъпи с малка пауза, като действието ще започне отново едва в края на август, когато испанският парламент ще бъде свикан отново. Малко след това кралят на Испания ще се срещне с лидерите на всяка политическа група и ще поиска тази с най-голяма подкрепа да се опита да състави правителство.

След това този кандидат ще преговаря с потенциални партньори, преди да се подложи на официално гласуване на кабинет, което тази година е малко вероятно да се проведе преди средата на септември. Ако 176 депутати подкрепят кандидата, той става министър-председател. Ако тази подкрепа не бъде осигурена, може да се проведе второ гласуване 48 часа по-късно, като кандидатът просто трябва да осигури обикновено мнозинство (повече "да“, отколкото "не“).

Но в този момент часовникът вече тиктака: В момента, в който кандидатът на краля загуби първия си глас, започва двумесечно обратно броене, в края на което кралят трябва да разпусне парламента и да свика нови избори.

Като се има предвид графикът, с който работи, парламентът вероятно може да бъде разпуснат едва през ноември, а изборите трябва да се проведат 54 дни след тази дата, така че Испания ще проведе нов вот в края на тази година или по-вероятно, в началото на 2024 г.

През този дълъг период Санчес ще остане като служебен министър-председател с ограничени правомощия: не могат да се приемат нови закони, освен по спешни причини.

Испания вече има известен опит със служебните правителства. След неубедителни избори през декември 2015 г. консервативният премиер Мариано Рахой остана временно управляващ Испания до провеждането на нови избори през юни следващата година. Тъй като нито една партия не осигури мнозинство от места в парламента, Испания изглеждаше осъдена на още едно повторение на изборите, но през октомври 2016 г. Социалистическата партия се съгласи да се въздържи и да позволи на Рахой да състави правителство на малцинството в опит да сложи край на безизходицата.

Самият Санчес вече е служебен министър-председател през 2019 г.: След неубедителни избори през април същата година лидерът на социалистите не успя да постигне управленско споразумение с лявата партия Podemos. След предсрочните избори през ноември и двете партии загубиха места, техните лидери се съгласиха да загърбят различията си, за да формират първото коалиционно правителство на Испания.

Пабло Симон, политолог от университета "Карлос II"I в Мадрид, е заявил, че все по-поляризираният политически пейзаж на Испания прави още по-вероятно страната да се изправи пред политическа безизходица и временни правителства, които повечето хора свързват със страна като Белгия, която държи световен рекорд за работа без избрано правителство.

"Испания е фрагментирана в момента: няма нито едно дясно, нито едно ляво“, е додчертал той. "Санчес може да загуби тези избори и все пак да остане министър-председател за известно време.“