Нахлуването на Русия в Украйна подтиква Германия да направи нещо безпрецедентно - да разположи за постоянно хиляди войници само на около 100 км от границата с Русия и точно на огневата линия, ако Кремъл евентуално предприеме нападение на територията на НАТО, пише европейската редакция на Politico.

В понеделник германският министър на отбраната Борис Писториус беше във Вилнюс, за да подпише с литовския си колега Арвидас Анушаускас споразумение, с което се затвърждават условията, при които 4800 германски войници и 200 цивилни ще бъдат базирани в балтийската страна.

"С тази подготвена за война бригада ние поемаме лидерска отговорност тук, в Алианса, и на източния фланг на НАТО", заявява Писториус и пояснява: "Бързината на проекта ясно показва, че Германия е разбрала новата реалност в областта на сигурността."

Войната в Украйна преобърна военното поведение в Берлин и принуди генералите и политиците да действат с непривична бързина.

В знак на нарастващите изисквания към Бундесвера една от частите, съставящи новата бригада, е Panzerbatallion 203 от Аугустдорф в Северен Рейн-Вестфалия, но тази бронирана единица е предала всичките си танкове Leopard 2 на Украйна и чака новопроизведени заместители.

Писториус заяви, че поръчката за резервни танкове за 203-та е получена - и след като бъдат построени, те ще бъдат изпратени директно в Литва.

Но без адекватен дългосрочен план за финансиране и без основните си бойни системи Leopard 2 литовската бригада "дори няма да е готова за отбрана", предупреди Родерих Кизеветер, политик от опозиционните християндемократи и пенсиониран полковник от Бундесвера с 27 години служба.

"Изводът е, че или попълването на [Leopard 2] се ускорява" преди разполагането, смята Айлин Матле, сътрудник в Германския съвет за външни отношения, или танков батальон 203 може да бъде изпратен в Литва "без основната си бойна система".

Съществуват и опасения за това как разполагането се съчетава с напрегнатите публични финанси на Германия.

Писториус посочва, че издръжката на подразделение като това, което се изпраща в Литва - наречено 42-ра танкова бригада - струва между 25 и 30 млн. евро (50-60 млн. лева) месечно в Германия. Първите военни части ще бъдат разположени през следващата година, а цялата бригада трябва да бъде създадена до 2027 г.

Литва ще изгради физическата инфраструктура за базите, като за целта ще похарчи около 0,3% от своя БВП през следващите години, коментира пред репортери Лауринас Кашчюнас, ръководител на комисията по национална сигурност и отбрана в литовския парламент.

Засега Бундесверът може да разчита поне отчасти на еднократен специален фонд в размер на 100 млрд. евро (198.35 млрд. лева), който да допълни редовния бюджет за отбрана. Въпреки това Кезеветер заявява, че се опасява парите да не се "изчерпят" по-рано от предвиденото заради инфлацията, която поглъща фонда.

"Ще трябва да изясним от 2027 г. нататък, когато специалният фонд бъде изчерпан, как ще бъде постигната целта от 2% [разходи на НАТО]", отбеляза Писториус. "Устойчивостта е решаващият фактор, ако искаме да останем способни за възпиране и отбрана след няколко години."

Но независимо от притесненията, свързани с оборудването и средствата, Берлин се ангажира с разполагането, което германското правителство нарича "lighthouse project", сигнализирайки за готовността си да защитава съюзниците от НАТО и да превърне Бундесвера в "готови за война" сили.

"Източният фланг сега се е преместил на изток и задължение на Германия е да го защити", заявява Писториус.

Сегашното разполагане на Германия в Литва е една от осемте ротационни бойни групи със засилено предно присъствие, създадени от НАТО в страните по източната му граница. Германия е водещата страна в Литва, а Белгия, Чешката република, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и САЩ също предоставят войски.

Новото подразделение ще бъде базирано на две места - Рукла край втория литовски град Каунас и Руднинкай край столицата Вилнюс.

Тези бази поставят германските части в непосредствена близост до Сувалския пролом - тясна пресечна точка, свързваща руския ексклав Калининград и близкия му съюзник Беларус, за която западните военни плановици предупреждават, че вероятно ще бъде една от първите цели на Русия, ако Владимир Путин реши да ескалира войната в Украйна в конфронтация с НАТО.

"Трябва да очакваме не само добри сценарии, но и най-лошите сценарии. Затова трябва да сме готови ... Русия остава основната заплаха за нас и НАТО", коментира литовският министър Анушаускас.