Войниците в европейските страни продължават да напускат служба в момент, в който НАТО има най-голяма нужда от тях, коментират в редакцията на изданието Politico.

Тази седмица министърът на отбраната на Франция Себастиен Лекорню представи план за задържане на армията, който включва мотивиране на военния персонал да остане на служба. Стъпката бе предприета, след като в германския парламент бе представен годишен доклад, от който стана ясно, че през 2023 година около 1537 войници са напуснали Бундесвера, а числеността му е намаляла до 181 514 войници, пише Politico.

"Тези разговори сега се провеждат във всички столици, във всички демократични страни, които имат професионални армии без наборна служба. На срещите на НАТО можем да говорим за оборудване, но сега говорим и за... нивото на поддръжка“, поясни Лекорню.

Авторите на материала отбелязват, че докато Европа се занимава с превъоръжаване на фона на войната в Украйна, страни като Хърватия мислят за връщане на наборната служба. А Дания планира да разшири наборната военна служба и за жените.

"Германия премахна наборната военна служба през 2011 година, но тъй като много военен персонал застарява и напуска армията, отново се обсъжда възстановяването на някаква система за национална служба. За страните, които разчитат на професионални армии, предизвикателството е, че армията е привлекателна – което е трудно в среда на ниска безработица, ожесточена конкуренция от частния сектор и широко разпространено използване на дистанционна работа“, се обяснява в статията.

Politico допълва, че във Франция военните остават в армията предимно с година по-малко от преди. Обединеното кралство има годишен недостиг на работна ръка от 1100 войници, което се равнява на два пехотни батальона, въпреки че правителството е сключило договор с частната фирма за набиране на персонал Capita.

Авторите на статията отбелязват, че в случая парите играят важна роля, за да останат хората в армията. Една от основните цели на плана на Франция е да увеличи пенсиите и заплатите за старост. Проблемът обаче е, че условията на служба не са много привлекателни, защото в армията се полага извънреден труд и дълго отсъствие от дома.

"Проблемът не е в набирането, а в издръжката, трябва да подкрепим семействата“, подчерта адмирал Лиза Франкети, ръководител на военноморските операции на ВМС на САЩ, на конференция в Париж по-рано тази година.

В същото време новото полско правителство в началото на 2024 година обяви увеличение на заплатите на военнослужещите с около 20%, за да ги подкрепи. Минималната месечна заплата за полски войник бе вдигната от 4960 злоти (1150 евро) до 6000 злоти (1351 евро). Също така, поради заплахата от Руската федерация, числеността на полската армия се увеличи от 95 000 военни през 2015 година на 215 000 през тази година.

Междувременно планът на Франция включва помощ при намиране на жилище, достъп до здравеопазване и грижи за деца, което означава, че семейните двойки, които работят във въоръжените сили, дори ако единият от тях е цивилен, може да се прехвърлят заедно на друга длъжност.

"Предпочитам да намаля броя на новобранците, за да подобря поддържането на личния състав, отколкото да продължа набирането, в резултат на което броят на задържаните постоянно намалява“, увери Лекорню.