ЕС е бил неуспешен в усилията си за насърчаване на реформите на върховенството на закона в Западните Балкани, отбелязват одиторите на ЕС в доклад, публикуван в понеделник, пише европейската редакция на Politico.

Блокът похарчи около 700 милиона евро между 2014 и 2020 г., за да помогне на Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово да постигнат напредък в реформите в области като независимостта на съдебната система. Но Европейската сметна палата заключи в своя доклад, че тази инвестиция е имала слабо въздействие върху региона.

"Подкрепата на ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани очевидно не е успяла да доведе до големи промени“, каза Юхан Партс, член на съда, отговорен за доклада.

Много правителства на ЕС смятат, че установяването на високи демократични стандарти в съседните на ЕС Западни Балкани е важно за стабилността и сигурността на самия блок, особено след като всичките шест държави в региона се стремят да се присъединят един ден към ЕС.

"Скромният напредък, постигнат през последните 20 години, заплашва цялостната устойчивост на подкрепата от ЕС, предоставена в рамките на процеса на присъединяване“, каза Партс. "Постоянните реформи губят доверие, ако не дадат осезаеми резултати“.

Одиторите посочват липсата на политическа воля в региона, както и недостатъците в собствения подход на Европейската комисия към проектите в Западните Балкани, като основни фактори за неуспеха да се постигне напредък.

"Нашият одит на включените в извадката проекти показва, че когато компонентите на проекта се фокусират върху техническа помощ, повишаване на капацитета и институционална ефективност, политическата подкрепа беше силна и тези дейности като цяло протичат по план“, пишат одиторите.

"Когато компонентите са насочени например към изменения на законодателната рамка с цел укрепване на независимостта и отчетността... тогава политическият ангажимент често е бил по-слаб“, посочват одиторите.

Те също така отбелязаха, че "подкрепата на ЕС в страните за действията на гражданското общество в областта на върховенството на закона е недостатъчна“ и изразиха опасения, че подкрепяните от ЕС проекти може да не са финансово устойчиви след края на европейската подкрепа.

Освен това финансирането, отпуснато за региона по Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA) за периода 2014-2020 г., според одиторите, не е имало строги клаузи, които да свързват закъсалите реформи с финансирането.

Делегациите на ЕС "рядко се възползваха от възможността за спиране на финансовата подкрепа по IPA, ако реформите не напредват задоволително“, отбеляза Сметната палата.

Предвид тези предизвикателства, одиторите сега се застъпват за набор от промени в начина, по който блокът подхожда към реформите на върховенството на закона в Западните Балкани. Сметната палата е издала препоръки, включително установяване на показатели за въздействие по въпроси като свободата на изразяване, заедно с основни етапи за наблюдение на напредъка по тях.

Друга препоръка е Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност, крилото на външните служби на блока, да се засили подкрепата за независимото гражданско общество и журналистите в региона, както и да се свържат по-тясно изплащането на нови средства с напредъка по отношение на върховенството на законови критерии.

Говорител на Европейската комисия заяви, че приветства доклада на одиторите, като го нарече "полезен принос“.

"Върховенството на закона остава крайъгълният камък на процеса на присъединяване и ще определи общия темп на напредък на партньорите по разширяването по пътя им към ЕС“, каза говорителят в имейл, добавяйки, че "макар че беше отбелязан важен напредък, особено в някои [западнобалкански] партньори, предизвикателствата пред върховенството на закона в региона продължават и са необходими по-нататъшни усилия в тази основна област на политиката на разширяване на ЕС“.

Говорителят отбеляза също, че ЕС актуализира подхода си към разширяване през 2020 г. и сега има "по-силен фокус върху върховенството на закона в Западните Балкани“.

Превод и редакция: Иван Христов