Когато лидерите на ЕС се събраха на среща на върха, те настояват, че могат да се справят едновременно с войните в Украйна и в Близкия изток, като в същото време следят напрежението между Косово и Сърбия, без дори да споменаваме Армения и Азербайджан, пише европейската редакция на Politico.

Конфликтът между Израел и "Хамас" все повече измества Украйна от политическата сцена, а срещата е доминирана войната в Близкия изток и битката за Газа.

"Ясно е, че конфликтът в Близкия изток хвърля известна сянка върху това, което се случва в Украйна", заяви по-рано белгийският министър-председател Александер де Кро.

Въпреки амбициите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да превърне ЕС в "геополитическа" сила, двата конфликта поставят на изпитание границите на външнополитическия обхват на блока, особено след като европейските лидери изпитват затруднения да съгласуват позициите си по отношение на Израел.

Дори на пръв поглед безобидният въпрос за призив за пауза в конфликта, за да се позволи на хуманитарната помощ да влезе в Газа, предизвика сложен дипломатически танц. Макар че има импулс в тази посока, воден от действащия испански министър-председател Педро Санчес, Германия и други държави са резервирани към всеки призив за продължително прекратяване на бойните действия, което може да се разглежда като накърняване на правото на Израел да се бори с ислямистките бойци от "Хамас".

Нападението на Русия срещу Украйна в началото на 2022 г. беше исторически повратен момент за европейската сигурност и външна политика. Шоковият ефект от пълномащабното нахлуване на европейска земя доведе до безпрецедентна солидарност с украинците, европейско единство в изправянето срещу руската агресия и перспективата за членство на Киев в ЕС.

Но въпреки че конфликтът в Близкия изток има сходни далечни последици, държавите от ЕС не показват подобно единство, като лидерите се опасяват и от вътрешнополитически разцепления между произраелския и пропалестинския лагер, както и от други последици като локални нападения и масови улични протести.

"Това е открит конфликт, който засяга цялото европейско общество и предизвиква безредици в редица европейски градове", заяви един от служителите на ЕС, пожелал анонимност. "Разбира се, той доминира в съзнанието на лидерите."

Неотдавнашните терористични нападения във Франция и Белгия засилиха усещането за риск. Нападенията играят в полза на крайно десните партии преди европейските избори през юни следващата година. В Белгия, където националните избори се провеждат в един и същи ден с европейските избори, крайнодясната партия "Фламандски интерес" вече е водеща в социологическите проучвания и сега се възползва от пропуските в сигурността на Белгия преди терористичната атака, при която загинаха двама шведски футболни фенове.

Да не забравяме Украйна

Управлението на двата конфликта ще бъде трудна задача. ЕС ще трябва да разпредели вниманието и финансовите си ресурси между Украйна и Газа. Украйна ще остане в сянка и за ЕС ще бъде по-трудно да се съгласи да предостави големи суми макроикономическа и военна помощ на Киев.

Срещата на върха е готова да предизвика нов дебат за това как да се финансира отбранителната индустрия на блока. Това включва и обсъждане на това как да се структурира разширяването на Европейския механизъм за мир - извънбюджетен паричен фонд от 20 млрд. евро (39 млрд. лева), който все още не е официално подписан от лидерите.

Вероятно имайки предвид раздвоения фокус на фона на сътресенията в Близкия изток, Украйна засилва призивите не само за повече помощи и оръжия, но и за това западните държави да увеличат рязко инвестициите си във военно оборудване, особено в боеприпаси и противовъздушна отбрана. Украинският президент Володимир Зеленски се обърна към лидерите на ЕС. Володимир Зеленски заяви, че е подписал ключов закон, за да помогне за постигането на европейските изисквания за започване на преговори за членство на Украйна в ЕС.

Той също така благодари на страните от ЕС за продължаващата им военна помощ.

"Устойчивите доставки на оръжия за Украйна означават устойчива сигурност за цяла Европа – за всеки от нашите съседи“, заяви украинският президент, допълва The Guardian. 

Най-верните поддръжници на Украйна в ЕС - Полша и балтийските страни - предупреждават западноевропейските си колеги да не изпускат от поглед бойните действия на изток от ЕС.

Конфликтът в Израел "отвлича вниманието", заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис пред репортери преди срещата на външните министри на ЕС. На тази среща Израел измести Украйна от челните места в дневния ред, за първи път от началото на пълномащабната инвазия на Русия.

"Когато става въпрос за приоритети, определено Украйна е приоритет, това е основният конфликт, той е на нашите граници ... Бих го нарекъл майката на всички конфликти на 21-ви век", заяви той.

Литовците не са сами. Дипломати от няколко други държави от ЕС също предупреждават, че Брюксел не може да отклонява вниманието си "от драмата, която се разиграва в задния двор на блока, а за някои държави членки дори на тяхната граница", заяви друг дипломат от ЕС.

Изпаряващ се морален авторитет

Въпреки това справянето на ЕС с конфликта в Близкия изток вече отчасти подкопава отношенията му с Украйна. Моралният авторитет на Брюксел в развиващите се страни, и особено в ислямския свят, бързо се изпарява поради това, което се смята за прекалено произраелска позиция на Комисията.

ЕС също така провали амбициите си в областта на външната политика чрез своите разногласия относно начина, по който да се справи с войната между Израел и "Хамас".

Първоначалният отговор на ЕС на кризата беше белязан от това, че един от европейските комисари обяви едностранно спиране на цялата помощ за развитие на ЕС за палестинците, но след това Комисията уточни, че помощта ще бъде "преразгледана", а не спряна. По-късно пътуването на фон дер Лайен до Израел предизвика отпор в някои столици на ЕС и в Европейския парламент, тъй като е твърде едностранчиво и не призова Израел да спазва международното право при блокадата и бомбардировките на Газа.

Макар че наблюдателите на ЕС са свикнали с разногласията между различните европейски институции и дори между самите двама висши ръководители на ЕС, съвсем друго е разногласията в екипа на фон дер Лайен в Комисията да се разгарят под пълния блясък на общественото внимание в социалните медии.

В навечерието на срещата на върха дори точният език за достъпа на хуманитарна помощ за палестинците в заключенията на срещата на върха е предмет на трудна борба поради историческата чувствителност по отношение на конфликта между страните от ЕС. Докато Испания и други страни с удоволствие използват по-обхватната дума "прекратяване на огъня", други страни, включително Германия, отхвърлят това и предпочитат по-мек език, като например "хуманитарни паузи". Заради наследството от Втората световна война Берлин никога не иска да изглежда, че ограничава правото на Израел на самозащита.

Друг служител на ЕС защити тази вътрешна дискусия, като обясни, че "думите имат значение" и че подобни преговори по формулировките помагат за постигането на компромис между страните.

Но отвън борбата за езика рискува да разкрие разделението на континента.

Срещата на върха се провежда и на фона на нарастващия спор на Израел с коментарите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който заяви, че нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври "не се е случило във вакуум", което предизвика яростни реакции от страна на Израел. В сряда португалският външен министър Жоао Гомеш Кравиньо отхвърли призивите на Израел към Гутериш, който е португалец, да подаде оставка. Но всякакви въпроси към лидерите на ЕС за това дали Гутериш е бил прав да се позове на отношението към палестинците в годините преди атаките на "Хамас" вероятно ще отворят сериозни разломи в Европа.

"Трябва да имаме предвид едно нещо за този Европейски съвет: Израел/Палестина е конфликтът, който предизвиква най-много разделения в света - също и в рамките на ЕС", заяви друг дипломат от ЕС.