Обявявайки плановете си за това, което може да се нарече "Турски поток" 2 на 21 август, Турция най-накрая се отказа от всякакви преструвки. Това пише европейската редакция на Politico в статия озаглавена "Затваряне на задната врата: Новият "Турски поток" е тук. Може ли Западът да го спре?"

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му

ЕС не може да гледа настрани, докато "Газпром" се опитва да изпере износа на руски газ. А пълното откъсване от руската енергия сега ще покаже, че Европа все още е на страната на Украйна.

Според министъра на енергетиката на страната, Алпарслан Байрактар, държавният газов монополист BOTAŞ вече ще може да изнася около 7-8 милиарда кубически метра природен газ през България за Централна Европа под нова марка, наречена Turkish Blend, като смесва газ от различни източници.

Въпреки че се предвижда Русия да има 40-процентов дял в този микс, реалното количество може да е и по-голямо, тъй като "Газпром" и BOTAŞ разработват подробностите за руски газов хъб в Турция от началото на 2023 г.

При това разширяване ще се използва съществуващото европейско разширение на Турски поток както и споразумението от 2023 г. между българския обществен доставчик на газ "Булгаргаз“, българския системен оператор "Булгартрансгаз" и BOTAŞ, което позволява на турската компания да изнася около 3,6 млрд. куб. м годишно за ЕС. А максималното използване на тръбопроводната мрежа "Турски поток" по този начин ще добави още 4 млрд. куб. м замаскиран износ на руски газ за Европа.

Точно както руските петролни компании продават в Европа премаркирани петролни продукти от Турция, Индия, Египет и Обединените арабски емирства, Европа не може да гледа отстрани, докато "Газпром" се опитва да изпере руския износ на газ. И по този път решението на ЕС да забрани претоварването на руски втечнен природен газ, предназначен за Азия, през европейски пристанища е малка, но решаваща стъпка в постепенното спиране на руския газ. Но може да се направи и повече.

Въпреки усилията на големите европейски потребители на природен газ да намалят зависимостта си, руският газ все още представлява 15 % от общия внос на газ в ЕС, като през тази година дори изпревари доставките на американски втечнен природен газ за Европа. Казано с прости думи, в момента Европа харчи два пъти повече за руска енергия, отколкото дава на Украйна като помощ.

Освен това, освен руския износ на втечнен природен газ за Европа, потоците природен газ през Украйна и "Турски поток" доставят руски газ и за Австрия, Италия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Гърция, България и Западните Балкани. Така че, за да отреже напълно Кремъл от печалбите от газ, генерирани от ЕС, и да го лиши от енергийното му оръжие, след като транзитът на руски природен газ през Украйна бъде прекратен в края на 2024 г., ЕС трябва да спре транзита на руски газ през европейското разширение на "Турски поток".

САЩ биха могли да ускорят това, като наложат санкции на ръководения от "Газпром" проект и на всички компании, участващи в свързаната с "Турски поток“ инфраструктура. Същевременно едновременното спиране на транзита на газ през Украйна и "Турски поток" би позволило на европейските клиенти на руски газ да прекратят или предоговорят дългосрочните си договори с "Газпром".

Въздействието на намаляването на вноса на руски газ по тръбопроводите също не бива да се преувеличава. Продажбите на "Газпром" през Турция и Украйна съставляват около 8 % от общото търсене на газ в ЕС, което би могло да бъде заменено с глобални доставки на втечнен природен газ или с реверсивни потоци от наситените пазари в Северозападна Европа.

Но докато украинският маршрут може да бъде спрян за една нощ, спирането на "Турски поток" ще бъде по-голямо предизвикателство. "Турски поток" не само улеснява непрекъснатия износ на руски газ, но и подкопава европейската диверсификация, като наводнява пазара с евтин газ. Този евтин руски газ застрашава проектите за местен добив в Черно море, като същевременно забавя алтернативния внос на втечнен природен газ чрез терминали в Гърция, Хърватия и Полша, което крие риск от създаване на блокирани активи.

Освен това сделката с BOTAŞ позволява на Русия да прикрива произхода на своя газ, като предоставя на "Газпром" нов пазар, на който да продава директно на своите клиенти, заобикаляйки Украйна. По този начин тези нови планове ще доведат до завършване на целта на Русия да заобиколи Украйна при продажбата на газ за Европа, заобикаляйки потенциалните санкции.

Липсата на задължение на Турция да се придържа към правилата на ЕС допълнително усложнява усилията за наблюдение на газовия поток през нейните граници. Дори има вероятност турско-българското споразумение да наруши правото на ЕС в областта на конкуренцията, тъй като блокира достъпа на газови компании от трети страни до газопреносната мрежа. Поради това антитръстовият орган на ЕС вече започна да оценява сделката за манипулиране на правилата.

Като се има предвид всичко това, ЕС би могъл да приеме, че целият газ, влизащ от Турция и Украйна, е руски, и да генерира приходи за възстановяването на Украйна, като обложи с данък разликата между намаления руски газ и преобладаващите цени на хъбовете в Европа.

ЕС би могъл също така да определи ясна дата за постепенно прекратяване на целия внос на руски газ и да разработи надежден механизъм за проверка и проследяване на произхода на газа, постъпващ на неговия пазар. В сегашния си вид инициативата REPowerEU на Европейската комисия, която започна след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., само препоръчва на държавите членки да спрат покупките на руски газ, но не ги задължава. Въвеждането на такава система ще гарантира, че европейските потребители не финансират агресията на Кремъл и ще затвори вратичките, позволяващи на руския газ да тече под радара.

Тъй като Украйна продължава военното си нахлуване в руската област Курск, за Кремъл неизбежно ще бъде по-трудно да постигне пробив в Донбас. А пълното отделяне от руската енергия в този момент ще покаже, че Европа все още е на страната на Украйна.