Година след началото на войната в Украйна Европа се освобождава от зависимостта си от руските въглища, газ и петрол, но с ядрената енергия нещата стоят по различен начин. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) икономическите санкции на Европейския съюз срещу руските въглища и петрол са променили търговията завинаги и са поставили Москва в "значително влошено положение“. Вносът на въглища е паднал до нула, а вносът на руски петрол по море е забранен. За сравнение през 2020 г. ЕС е внесъл от Русия 54% от черните въглища, 40% от газа и 25% от петрола, отбелязват в редакцията на изданието Politico.

С ядрената енергетика обаче ситуацията се оказа по-трудна за ЕС както по исторически причини, така и заради чисто практически такива. Тъй като конкуренцията в глобалния ядрен сектор атрофира след Студената война, построените от СССР реактори в ЕС продължават да бъдат обвързани с произведено по поръчка гориво от Русия, оставяйки на Москва да играе ключова роля в сектора. През 2021 г. руският държавен ядрен гигант "Росатом“ достави на реакторите на Блока 20% естествен уран, както и услуги за преобразуване и обогатяване на уран, според Агенцията за доставки към Евратом (ESA). През същата година ЕС плати на Русия 210 милиона евро за износ на суров уран, в сравнение с 88 милиарда евро, които Общността е платила на Москва за петрол, подчертава Politico.

Според проучване на британския Royal United Services Institute (RUSI) миналата година стойността на вноса на свързани с Русия ядрени технологии и гориво в световен мащаб е надхвърлил един милиард долара в Словакия, Унгария и Финландия. Въпреки че доставките на уран от Русия могат да бъдат заменени с внос от други страни в рамките на една година, европейските страни с руски ядрени реактори ВВЕР работят само с гориво, произведено в Русия. Към днешна дата на територията на ЕС работят 18 такива атомни електроцентрали.

Според източниците на изданието въпросът за санкциите срещу ядрената индустрия всъщност е бил премахнат още преди да е започнало неговото "смислено обсъждане“. Най-яростният противник е Унгария, една от петте държави, заедно със Словакия, България, Финландия и Чешката република, на чиято територия работят руски реактори, за които все още няма алтернативно гориво. Както подчертава Politico, може да отнеме седем до десет години, за да може "Росатом“ да бъде заменен в предоставянето на услуги за преобразуване и обогатяване на уран, предвид значителни инвестиции в индустрията.

Миналата година Финландия се оттегли от сделка с Русия за изграждане на атомна електроцентрала на западния бряг на страната, което предизвика съдебно дело от страна на "Росатом“. Но други страни не променят позицията си. По-рано този месец бе пуснат в експлоатация нов словашки реактор "Моховце-3“, съветски проектиран ВВЕР, за който Русия ще доставя гориво най-малко до 2026 г. Междувременно Унгария задълбочи връзките си с Москва, като одобри миналото лято строителството на още два реактора в атомната си електроцентрала "Пакш“, подкрепено от дългосрочно споразумение за заем от 10 милиарда евро, припомня Politico.