Президентът на САЩ Доналд Тръмп се държи така, сякаш държи всички карти в преговорите за прекратяване на войната в Украйна, пише Politico.

Но Брюксел има в ръкава си тайно оръжие на стойност 200 милиарда евро.

След като бяха изключени от дискусиите със САЩ и Русия на 18 февруари за прекратяване на войната в Украйна, европейските правителства могат да прибягнат до ядрения вариант - изземване на руските суверенни активи, които бяха запорирани, след като Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна преди три години.

За щастие на блока, лъвският пай от тези средства - около 200 млрд. евро - се съхранява в базираната в Брюксел финансова институция Euroclear и носи лихви. САЩ, от друга страна, държат едва 5 млрд. долара.

Конфискуването на тези активи е драстичен вариант, който почти сигурно ще гарантира на Европа по-голямо място на масата за преговори, след като тя беше замразена от САЩ и Кремъл по време на неотдавнашните им преговори в Рияд, Саудитска Арабия.

Но докато финансовите министри и управителите на централните банки се събират в Южна Африка тази седмица за срещата на Г-20, правителствата на ЕС остават разделени по въпроса дали размразяването на тези средства ще докаже на Тръмп, че Брюксел все още има сили - или ще има обратен ефект.

Преговорна карта

На фона на надвисналата заплаха от изтегляне на САЩ от Украйна руските ястреби твърдят, че размразяването на средствата и предаването им на Киев ще позволи на разкъсваната от войната страна да получи предимство на бойното поле и да се противопостави на исканията на Тръмп за прекратяване на войната.

"[Със замразените руски активи] можем да заменим американската подкрепа, ако САЩ все пак решат да не подкрепят повече Украйна“, заяви в понеделник естонският външен министър Маргус Цахкна.

"Имаме замразени руски активи в Европа на стойност 300 млрд. евро и трябва да ги използваме“, заяви Цахкна пред журналисти в Брюксел заедно с колегите си от Дания, Швеция, Литва и Латвия. (Въпреки че точният размер на замразените руски активи в Европа не е ясен, обикновено се приема, че сумата е по-близо до 200 млрд. евро, отколкото до 300 млрд. евро).

Балтийските и скандинавските страни, съседи на Русия, смятат, че парите трябва да бъдат предадени на Украйна незабавно. Тази позиция е подкрепена от Полша, Чехия и топ дипломата на ЕС, бившия естонски премиер Кая Калас.

"Не приемам аргумента, че това е правно проблематично ... трябва ни [политическа] воля, за да го направим“, заявява литовският външен министър Кенстутис Будрис в интервю за брюкселското издание, като добавя, че скептичните столици "трябва да представят някои по-силни аргументи защо не го правим“.

Но в противниковия лагер в Европа са големите сили - Франция, Германия, Италия, Испания и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - които се опасяват, че с конфискуването на средствата ЕС ще изплаши международните инвеститори и ще се откаже от най-голямото си предимство в мирните преговори.

"Ако размразиш [активите] и ги дадеш на Украйна, вече няма да ги имаш и няма да можеш да ги използваш като разменна монета“, заявява дипломат от последния лагер на ЕС, който, както и други е получил анонимност, за да обсъди деликатните преговори.

Френският президент Еманюел Макрон, по време на срещата с Тръмп в Овалния кабинет в понеделник, настоя, че западните съюзници могат законно да използват приходите от активите по време на войната, но настоя, че би било незаконно да се изземат самите резерви. Той обаче отбеляза, че замразяването им предлага важен лост за въздействие.

"Това е част от преговорите в края на войната“, подчерта той.

Самата Калас призна, че шансовете за конфискуване на руските средства в близко бъдеще са малки.

"Трябва да получим подкрепата на всички за това. Засега нямаме“, заяви тя по време на пресконференция в понеделник.

Замразените активи като лост

Лагерът "Не“ твърди, че размразяването на средствата сега ще подкопае влиянието на ЕС в мирните преговори с Русия.

След срещата си с руския външен министър Сергей Лавров в Рияд миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио предположи, че ЕС ще трябва да се включи в мирните преговори "в някакъв момент“ заради санкциите, които е наложил на Русия.

Европейските държави признават, че замразените руски активи в размер на милиарди евро им дават допълнително влияние върху Кремъл.

"Ако те [Русия] определено искат да си върнат парите, тогава трябва да дадат нещо в замяна на тях“, заявява цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Макар че естонският депутат Цахкна подкрепя директното предоставяне на средствата на Киев, неговото правителство признава предимството на задържането на средствата като лост. В документ, подготвен за срещата на външните министри на ЕС в понеделник, видян от брюкселската медия, Талин пише, че "продължаващото задържане на активите служи като финансов и дипломатически лост, гарантиращ, че Русия има ясен, осезаем стимул да преговаря за уреждане на конфликта и да компенсира Украйна“.

27-те лидери на ЕС също така определиха със закон, че активите ще останат замразени, докато Русия не се съгласи да изплати следвоенни репарации на Украйна.

Държавите гледат на скривалището от 200 млрд. евро като на бонус за покриване на непосилните разходи за възстановяване на Украйна, които Световната банка оценява на 486 млрд. долара.

"Много хора са против размразяването, защото виждат в това пари за възстановяване“, коментира втори дипломат от ЕС.

В хода на преговорите със САЩ Русия е загрела за идеята, стига финансирането да покрие и възстановяването на украинските региони под контрола на Москва, според Reuters.

Миналата година групата на индустриализираните държави от Г-7 постигна трудно споразумение за използване на печалбите, генерирани от активите, в подкрепа на заем от 50 млрд. долара за Украйна.

Финансовите министри от Г7 ще се съберат отново в Кейптаун в сряда и четвъртък в рамките на Г20, за да обсъдят бъдещата си подкрепа за Украйна.