Битката за Брюксел се води от десетилетия, ако не и от векове, между френскоговорящите брюкселци и фламандците. Тя рискува да се разгори отново след националните избори през юни, на които се очаква крайнодясната партия Влаамс Беланг да се превърне в най-голямата политическа сила, пише европейската редакция на Politico.

Председателят на "Влаамс Беланг" Том Ван Грикен не крие амбицията си да откъсне Фландрия, нидерландскоговорящия север на страната, от останалата част на Белгия и да създаде независима държава, което ще доведе до разделяне на страната по езиков признак.

"Вярваме, че Белгия е насилствен брак", заявява Ван Грикен и допълва, че нидерландският език е бил потискан от Брюксел в продължение на двеста години.

Въпреки това има едно огромно препятствие пред амбицията на Ван Грикен, тъй като възниква въпросът какво да се прави с белгийската столица, предимно френскоговорящ град.

Езиковото разделение в Белгия е източник на разногласия поне от края на Средновековието, когато френскоговоряща аристокрация управлява размирното фламандско население.

Самият Брюксел е основан като малка римска крепост на река Сене - или De Zenne rivier на нидерландски език, който е доминиращ в региона, докато херцогство Бургундия не поема контрола през XV в. и не въвежда френския като език на благородниците и администрацията.

Завладяването в края на XVIII в. от Наполеон допълнително утвърждава езика на Молиер. Когато през 1830 г. Белгия става независима държава, в столицата доминира франкофонската средна класа. В продължение на почти един век френският език остава доминиращ в страната, въпреки че повечето граждани говорят само нидерландски, което посява семената на националистическия отпор.

В средата на 20-ти век езиковите права са разширени, а разделенията са кодифицирани. Властите обикалят от врата на врата и питат хората какъв език говорят, след което разделят страната по съответния начин: Фландрия на север, франкофонска Валония на юг и малка немскоговоряща общност на изток.

Столицата Брюксел получава специален статут: официално двуезична, но де факто френскоезична - с нидерландскоезични общности около нея.

Напреженията по езиковия въпрос са в основата на белгийската история. И никъде усещането за фламандска обида не е по-остро, отколкото в столицата, където само 15% от населението говори нидерландски, а броят им продължава да намалява.

Езиковият спор предизвика голяма политическа криза през 2010 г., когато Александър дьо Кро, настоящият белгийски министър-председател, свали правителството заради несъгласия относно политическите права на френскоговорящите граждани извън столицата.