В доклад на Пентагона за военната мощ на Китай се посочва, че Пекин надхвърля предишните прогнози за скоростта, с която изгражда арсенала си от ядрени оръжия, и "почти сигурно" извлича поуки от войната на Русия в Украйна за това как би могъл да изглежда един конфликт за Тайван, пише Associated Press.

Докладът, публикуван на 19 октомври, също така предупреждава, че Китай може би се стреми към нова междуконтинентална ракетна система, използваща конвенционални оръжия, която, ако бъде въведена в експлоатация, ще позволи на Пекин "да заплашва с конвенционални удари цели в континенталната част на Съединените щати, Хаваите и Аляска".

Докладът за Китай се появява месец преди очакваната среща между китайския президент Си Дзинпин и президента на САЩ Джо Байдън в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Сан Франциско следващия месец.

Годишният доклад, изискван от Конгреса, е един от начините, по които Пентагонът измерва нарастващия военен потенциал на Китай, който правителството на САЩ разглежда като своя основна заплаха в региона и основно предизвикателство за американската сигурност в дългосрочен план.

Но след нападенията на Хамас срещу Израел на 7 октомври САЩ са принудени отново да се съсредоточат върху Близкия изток, вместо върху широко пропагандираното си обръщане към Тихия океан, за да се противопоставят на растежа на Китай. САЩ бързат да доставят оръжия на Израел, като същевременно продължават да подкрепят и доставят боеприпаси на Украйна в 20-месечната ѝ борба за отблъскване на руската инвазия.

Въпреки това националната отбранителна стратегия на Пентагона се формира на базата на това, че Китай остава най-голямото предизвикателство за сигурността на САЩ и че заплахата от Пекин ще определи начина, по който американската армия ще бъде оборудвана и оформена за в бъдеще.

Докладът на Пентагона се основава на предупреждението на военните от миналата година, че Китай разширява ядрените си сили много по-бързо, отколкото американските официални лица са прогнозирали, като подчертава широкото и ускоряващо се натрупване на военни сили, предназначено да позволи на Пекин да достигне или надмине глобалната мощ на САЩ до средата на века.

Миналогодишният доклад предупреди, че Пекин бързо модернизира ядрените си сили и е на път да увеличи почти четирикратно броя на бойните си глави до 1500 до 2035 г. Съединените щати разполагат с 3750 активни ядрени бойни глави.

В доклада за 2023 г. се констатира, че Пекин е на път да разполага с повече от 1000 ядрени бойни глави до 2030 г., продължавайки бързата модернизация, насочена към постигане на целта на Си да разполага с военни сили от "световна класа" до 2049 г.

След предишния доклад Китай обвини САЩ в засилване на напрежението, а Пекин заяви, че все още се придържа към политиката "Без първа употреба" по отношение на ядрените оръжия.

Пентагонът не е видял признаци, че Китай се отклонява от тази политика, но преценява, че може да има някои обстоятелства, при които Китай да прецени, че тя не се прилага, е заявил високопоставен представител на американската отбрана, без да предоставя подробности. 

САЩ не се придържат към политиката "Без първа употреба" и заявяват, че ядрените оръжия биха били използвани само при "екстремни обстоятелства".

В доклада се посочва още, че Китай засилва военния, дипломатическия и икономическия натиск не само върху Тайван, но и върху всички свои регионални съседи, за да даде отпор на това, което смята за усилия на САЩ да овладеят неговия възход. Натискът срещу Тайпе включва прелитания на балистични ракети, засилено навлизане на военни самолети в международната му отбранителна зона и широкомащабно военно учение през август миналата година, което обгради Тайван.

Пекин обеща да постави Тайван под свой контрол, ако е необходимо, със сила. Си даде на своите военни срок до 2027 г. да развият военни способности, за да си върнат самоуправляващата се островна демокрация, която комунистическата партия обявява за своя територия.

САЩ са отпуснали милиарди долари за военни оръжия на Тайван, за да изградят неговата отбрана и да му помогнат да отблъсне всяка потенциална атака.

Но Китай също е отделил милиарди за своята армия. Според данните от публичния бюджет на Китай военните разходи за 2023 г. са нараснали със 7,2 % до 1,58 трилиона юана, или над 400 млрд. лева, изпреварвайки икономическия му растеж. Според американски официални лица действителната цифра може да е много по-висока. Пекин твърди, че прилага отбранителна военна политика, за да защитава интересите на страната.

В доклада се отбелязва също така, че Китай е увеличил тормоза над американски военни самолети, летящи в международното въздушно пространство в региона, и е регистрирал повече от 180 случая, в които китайски самолети агресивно са прихванали американски военни полети.

Докладът се фокусира върху дейностите на Китай през 2022 г., но разглежда прелитането на китайски шпионски балон над САЩ и как липсата на комуникация между двете армии е увеличила риска от ескалация. Докладът не включва последната война между Израел и "Хамас", но установява, че Пекин използва наученото от руско-украинската война. Според доклада Китай работи за индустриална и икономическа самостоятелност, след като е видял въздействието на западните санкции срещу Москва.