В късната петъчна вечер в Калифорнийския залив е засечена двойка умерено силни земетресения. Събитията се случват през 12 минути и магнитудите им последователно във времето са оценени на 5.2 и 5.1. Заливът е с дължина 1126 километра и е на територията на Мексико в щата Южна Долна Калифорния. Това заяви за Агенция "Фокус" Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълго-годишен ръководи-тел на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)

Достоверността на локализация на сеизмичните източници е не особено висока – това е в сила особено за мексиканската регистрационна система, където липсват пунктове за регистрация в сектор от около 150 градуса. Териториалното разпределение на сеизмичните станции, използвани при решенията, е един от важните фактори за различието в резултатите на Националната сеизмологична служба на Мексико и Европейския център. Според мексиканския център епицентърът на втория трус от двойката се отмества в източна посока, а решението на Евро-центъра е в южна посока; решението на Мексико предлага 20 километра дълбочини и на двата труса, Европейският център залага на дълбочина от 10 км. Центърът при Геоложки проучвания на САЩ не е обект на разглеждане поради обстоятелството, че броят на използвани регистрации е 2.5 пъти по-нисък в сравнение с Европейския център и секторът на непокритие е 150 градуса при 108 в Европейския център.

Националният земетръсен каталог на Мексико представя подробно започналата в северен район на Калифорнийския залив сеизмична активизация – там се съдържат данни за 11 труса с магнитуди между 4.0 и 4.9 и за 43 труса с по-ниски магнитуди – всички те станали през първото денонощие след двойката умереносилни земетресения. За сравнение Европейският център за същия интервал от време предлага 7 труса от по-високото магнитудно ниво и 8 труса с по-нисък магнитуд. Очевидна е националната отговорност на учените, ангажирани с този вид земни явления. И не напразно.

Появата на земетресения в Калифорнийския залив е честа. Границата между Тихоокеанската тектонска плоча и Северноамериканската плоча е в Калифорнийския залив. Скоростта на движение между тези плочи е от 41 до 54 мм/година (напомняме, че в България геодинамиката се проявява с движения около десеткратно по-бавни).

Земетресенията в Калифорнийския залив обикновено са плитки. Например, на 18 юни 1988 година в центъра на Калифорнийския залив се случва земетресение с магнитуд 6.7 на неголямата дълбочина от 10 км. То е резултат от относителното движение между Североамериканската и Тихоокеанската тектонски плочи. Недалеч от епицентъра на земетресението от 1988 е серия от десетина труса с магнитуди до 3.8, регистрирани на 18 юни т.г. Те са продукт на дълбочини по-малки от 10 километра. Тази група земетресения се появява в пространство, отстоящо на около 300 км южно от серията земетресения, свързани с двойката умереносилни събития.