На 33-ия летен студентски лагер в университета "Балваниос" в Румъния унгарският министър-председател Виктор Орбан излезе пред студентите и обществеността с изключително открити виждания за перспективите на Унгария, унгарската нация, ситуацията в ЕС, както и редица други интересни въпроси, които смятаме, че нашите читатели трябва да имат предвид. По-долу предаваме оригиналните най-ярки мнения от неговата реч, пише "Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

"По отношение на новата промяна в глобалния ред, която е в ход, Унгария има две възможности: да приеме, че това е заплаха за Унгария, или да приеме, че е възможност. Ако е заплаха - тогава трябва да водим политика на защита на статуквото: трябва да плуваме заедно със САЩ и ЕС, както и да идентифицираме националните си интереси с единия или двата клона на Запада.

Ако гледаме на това не като на заплаха, а като на възможност – трябва да начертаем своя път на развитие, да направим промени и да поемем инициативата. Убеден съм, че ще ни се отплати да водим национално ориентирана политика, аз лично вярвам в последното и принадлежа към последната школа. Настоящата промяна в световната система не е заплаха – дори и да не е основно заплаха, тя е по-скоро възможност.

Ако пък искаме да водим самостоятелна национална политика, въпросът е дали имаме необходимото поле за действие. С други думи, ще имаме ли опасност да бъдем стъпкани или прегазени. Така че въпросът е дали имаме място за маневриране по собствен път спрямо САЩ, ЕС и Азия. И ще ни се отплати ли да водим национално ориентирана политика?

Според всичко, което знам в момента, мога да кажа, че развитието на ситуацията в САЩ се движи в наша полза. В същото време не вярвам, че ще получим икономическо и политическо предложение от САЩ, което да създаде по-добра възможност за нас от членството в ЕС. И ако го получим, трябва да го разгледаме...“.

Уроци от Полша

Разбира се, полският капан, който описах по-рано, определено трябва да се избягва: поляците залагат всичко само на един кон. Демократичното правителство в Америка им помогна в стратегическите им национални цели, но поляците са подложени на налагане на политика на износ на демокрация, политика на налагане на ЛГТБК+-идеология, миграция и вътрешна социална трансформация – които заедно носят риск от загуба тяхната национална идентичност. Повтарям: ако получим подобно предложение от Америка, ще трябва да го разгледаме много внимателно.

Ако погледнем към Азия и Китай, трябва да кажем, че има поле за маневриране, като се има предвид, че вече получихме оферта от Китай. Получихме възможно най-добрата оферта и няма да получим по-добра. Това предложение може да се обобщи по следния начин: Китай е далеч от Европейския съюз, а членството на Унгария в ЕС е важно за него. За разлика от тях, американците винаги ни казват, че може би трябва да излезем.

Китайците смятат, че сме добре позиционирани, въпреки че членството в ЕС ни ограничава, защото не можем да водим независима политика, тъй като членството в ЕС носи обща търговска политика.

На тази наша позиция китайците отговарят с предложение за участие във взаимна модернизация. Разбира се, когато лъв отправи покана към мишка, трябва да внимавате, защото в крайна сметка реалността и размерът имат значение. Но това китайско предложение за участие във взаимната модернизация – което беше изразено по време на посещението на китайския президент в Унгария през май – означава, че те са готови да инвестират голяма част от своите ресурси и средства за развитие в Унгария и че са готови да ни дават възможности за участие на унгарския пазар“.

За Европейския съюз мястото за маневри става все по-тясно

"Както виждам, западната част на ЕС вече не е на път да се върне към модела на доброволна общност, базирана на членове на суверенни национални държави. Тази част от Европейския съюз ще продължи да плава в непознати за нас води. Централен и Източен ЕС – следователно ние – можем да защитим нашето маневрено пространство на националната държава. Ние сме способни на това.

В този контекст трябва да се отбележи, че ЕС вече загуби продължаващата война в Украйна. САЩ ще се изтеглят от тази призрачна страна. Европа не може да финансира тази война, не може да финансира възстановяването на Украйна, нито може да финансира управлението на Украйна, нито сега, нито след войната. Докато Украйна ни иска още заеми, преговорите за отписване на предишна помощ продължават. Днес между кредиторите и Украйна се водят разгорещени дискусии за това дали Киев трябва да изплати 20 или 60 процента от дълга. Това е реалността на ситуацията. С други думи, ЕС трябва да плати цената на военната си авантюра. Тази цена ще бъде много висока и ще ни засегне по различни начини.

Що се отнася до пространството за маневриране, последствието за нас - за Европа ще бъде, че ЕС ще трябва да приеме концепцията централноевропейските страни да останат в Съюза като суверенни национални държави, със собствени външнополитически приоритети и цели. Може да не им харесва, но ще трябва да го приемат, защото с времето броят на такива страни неизбежно ще се увеличава“.

Големи предизвикателства пред Унгария

Като цяло мога да кажа, че има поле за маневриране за независима национално ориентирана политика спрямо Америка, Азия и Европа. Това ще определи границите на нашите действия. Това пространство е широко, по-широко, отколкото е било през последните 500 години.

Следващият въпрос е какво трябва да направим, за да се възползваме от съществуването на това пространство. Ако световният ред се променя пред очите ни, това означава, че имаме нужда от стратегия, достойна за такъв момент. Дори редът на думите е важен тук: не ни трябва стратегия за Велика Унгария, а Велика стратегия за Унгария. Това означава, че досега сме имали малки стратегии, най-вече до времевия хоризонт 2030 г. Това са планове за действие, политически програми, които имаха за цел да се отклонят от това, с което започнахме през 2010 г. – това, което наричаме курс на национално строителство. И такива планове със сигурност трябва да бъдат изпълнени.

Но във времена на глобални промени в световния ред това не е достатъчно. За това се нуждаем от голяма стратегия за по-дълъг период от време, особено ако приемем, че тази промяна в глобалната система ще доведе до стабилно и дългосрочно състояние на нещата, което ще съществува векове.