"Теориите на конспирацията дават резултати. Не само като привличат интерес в интернет, но и като политически инструменти. А когато лъжите пораждат насилие и жънат облаги за своите пропагандатори, фанатици като терористичната организация Хамас ги пускат в обращение отново и отново", пише заместник-посланикът на Израел в България Наама Леви в специален коментар от името на дипломатическата мисия за последните събития в еврейската държава за "Фокус". Предаваме го без редакторска намеса.

Ако някой все още се чуди какви са последствията от използването на лъжи за подбуждане към тероризъм, е достатъчно да погледне към ужасяващите атаки от миналия петък. Две родени в Лондон израелки, 15-годишната Рина и 20-годишната ѝ сестра Мая, бяха убити, а майка им Луси беше тежко ранена, когато палестински терористи обсипаха семейната им кола с куршуми. Същата вечер нападение на крайбрежната алея на Тел Авив отне живота на Алесандро Парини, 35-годишен адвокат от Рим, и рани седем пешеходци, все туристи от Италия и Обединеното кралство.

Ясно е, че подстрекателството от страна на Хамас и други палестински източници може да има последици далеч отвъд трагичната загуба на тези невинни животи. Никъде явлението не е по-очевидно, отколкото в Йерусалим, особено във връзка с Храмовия хълм. Това свято място, върху което са били разположени в древността Първия храм и Втория храм, а по-късно са построени Куполът на Скалата и джамията Ал-Акса, има дълга история като място на зараждане на конфронтации, които могат да се превърнат в по-мащабни конфликти.

Повече от век безпочвени твърдения, свързани с Храмовия хълм, се използват като претекст за разпалване на антиеврейско насилие, като се започне с мюфтията на Йерусалим. През 20-те години на миналия век лъжата на Хадж Амин ал-Хусейни, че джамията Ал-Акса е в опасност, разпалва поредица от арабски бунтове, които отнемат живота на стотици и, неоснователно, водят до ограничения на еврейската имиграция от страна на британските власти в опит да се успокоят тълпите.

Оттогава насам палестински лидери и религиозни фигури фабрикуват заплахи за джамията – считана от мюсюлманите за третото им най-свято място – с цел подстрекаване към тероризъм, вдъхновяване на въстания, предизвикване на въоръжени враждебни действия и постигане на политически цели.

Този поведенчески модел отново разкри нелицеприятната си същност. Миналия вторник, вечерта преди началото на еврейския празник Пасха, активисти и поддръжници на Хамас се барикадираха в джамията Ал-Акса. Въоръжени с фойерверки и камъни, те принудиха полицията да реагира, за да предотврати нападения срещу еврейски поклонници на намиращата се наблизо Стена на плача и да позволи на мирни мюсюлмански поклонници да се молят в джамията.

Използвайки извинението, че Ал-Акса е в опасност – докато всъщност единствената опасност е тази, създадена от ислямистките радикали, които стрелят с огромни количества фойерверки вътре в самата джамия – Хамас след това разшири офанзивата си на нови фронтове. Тридесет и четири ракети бяха изстреляни от Ливан, със съгласието на подкрепяната от Иран Хизбула, към израелските общности в Западна Галилея. Впоследствие, след премерената реакция на Израел срещу военни съоръжения на Хамас, ракети от Газа бяха изстреляни към израелски цивилни, живеещи близо до южната граница, а честотата на терористични атаки с фатални последици се увеличи.

Обвиненията за измислена еврейска заплаха към Ал-Акса са малък, много мощен компонент на по-широката кампания за подстрекателство, която се води срещу Израел. В продължение на десетилетия подстрекателството се използва, за да мотивира палестинците да убиват израелци и да удължава продължителността на конфликта.

През последните години се наблюдава друг компонент на подстрекателството, свързано с Ал-Акса, който има за цел да възпрепятства посещенията на евреи на най-святото им място – Храмовия хълм. Еврейските посетители неизбежно са представяни като "щурмуващи“ и "оскверняващи“ Хълма, а палестинските младежи са индоктринирани да вярват, че е техен религиозен дълг да защитават Ал-Акса срещу измислени израелски агресии.

Всъщност посещенията на евреи се извършват по уважителен начин и в съответствие с ограниченията, наложени на всички немюсюлмани; те могат да посещават Храмовия хълм само в определено време, не влизат в джамията Ал-Акса и на евреите не е позволено открито да се молят на най-свещеното за юдаизма място. Обикновено посещенията на еврейски групи представляват мирна разходка през огромните открити пространства на това плато с площ 36 акра, докато полицията ги предпазва от тормоз от ислямистки екстремисти. За разлика от тях, ограниченията за мюсюлманските поклонници са сведени до тези, необходими за гарантиране на обществената безопасност.

Статистиката, сравняваща двете групи, е недвусмислена. Миналата година около 1 250 000 мюсюлмани са влезли в Храмовия хълм с цел поклоничество по време на едномесечното отбелязване на Рамазана. Освен това броят на присъстващите на Рамазан се е увеличил рязко тази година. За разлика от тях, броят на еврейските посетители през цялата 2022 г. е по-малък от броя на мюсюлманските поклонници по време на само един петък от Рамазана.

Ограниченията за еврейски и други немюсюлмански посетители произтичат от решението на Израел след обединението на Йерусалим през 1967 г. да поддържа статуквото на Храмовия хълм и да позволи на ислямския вакъф да продължи да администрира святото място.

Уважението на Израел към мюсюлманските вярвания е в съответствие с ангажимента на еврейската държава да защитава светите места на всяка вяра и да поддържа свободата на поклонение. Тези ангажименти са залегнали, наред с другото, в Декларацията за независимост на Израел, която гласи, че Израел "ще осигури пълно равенство на социалните и политическите права на всички свои жители, независимо от религията... ще гарантира свободата на вероизповедание... [и] ще защити Светите места на всички религии...“

Доста се говори в медиите за едновременното отбелязване на Рамазан и осемдневния еврейски празник Пасха. Очевидно е обаче, че насилието на Храмовия хълм не е продукт на хронологично съвпадение.

Нещо повече, противно на наратива, разпространяван от Хамас и антиизраелските защитници, бунтът определено не е спонтанна реакция на предполагаема обида по чувствителни за мюсюлманите теми. По-скоро следва модела на предишните изблици на агресия, като Хамас умишлено организира насилствени провокации, планирани да се възползват от деликатния период на Рамазана.

Както обикновено, тези провокативни действия по същество се ръководят от политическия дневен ред на Хамас, независимо дали това е свързано с вътрешни палестински съперничества, междуарабски дела, тяхното възприятие, че Израел е уязвим, или ситуации на международната сцена.

Безпристрастният и основан на информация анализ на актуални и минали инциденти несъмнено ще установи, че размириците и друго насилие, предизвикани от Хамас, са неразделна част от внимателно изчислена стратегия. Тази стратегия до голяма степен се оказва успешна от времето на мюфтията, като облагодетелства екстремистите както на вътрешно равнище в палестинската сфера, така и в международен план в медиите и политическите кръгове.

Единтвеното искане на Израел е спокойствието да бъде поддържано в полза на всички онези, които искат да живеят и да се молят в мир. Въпреки това, докато Израел получава несправедливи упреци, а терористите – одобрение, ние сме обречени да наблюдаваме ескалация на насилието сега и в бъдеще, винаги когато то служи на злия дневен ред на Хамас.